Николай Димитров Катра̀нов е български книжовник.
Биография Роден е през 1829 г. в Свищов. Първороден син на Димитър Катранов – чорбаджи Митю и Пауница Илия Цанкова. Учи в родния си град при Христаки Павлович (негов свако). През 1848 г. става стипендиант на Иван Денкоглу в Историко-филологическия факултет в Москва. Заболява от туберкулоза и през 1853 г. заминава на лечение в Москва, Виена и накрая във Венеция с помощта на Иван Денкоглу. Във Венеция, по време на разходка с гондола, силно се простудява, което означавало край при наличието на туберкулозното заболяване. Умира на 5 май 1853 г. Опелото е извършено в източноправославната гръцка църква „Св. Георги“ във Венеция и е погребан в гробището на о. Сан Кристофоро.5 май 1853г.
Г-н Николо Катранов, родом от България (както е записано), син на *** (не се чете), на 24 години, несемеен, студент (както е записано) днес престана да живее в 2.30 ч. в нашата болница Фланджини-Пикеринг, след дълго белодробно възпаление. Както пътуващ чужденец, той е пребивавал в споменатата болница от 23 януари 1853 г., за да се грижи за здравето си.
Доктор :
господин д-р дала Бруна
Подпис :
Дионисио Сакромонако Ловердо, свещеник.
(Архив на Елинския институт във Венеция, II. Църква, 5. Граждански актове, рег. 30, номер 2, Сан Джорджо де 'Гречи. Регистър на починалите)
Използван е за прототип на Инсаров – главен герой в романа „В навечерието“ от Иван Тургенев.
Автор е на лирични стихотворения и преводи на произведения от Джордж Байрон и Йохан Волфганг фон Гьоте. Сбирка от хайдушки народни песни е публикувана през 1855 г. в сборника „Български песни от сборниците на Ю. А. Венелин, Н. Д. Катранов и други българи“.
Памет На негово име (на 1 септември 1964 г.) е кръстено ново основно училище в Свищов, днес СУ „Николай Катранов“.
Източници
Категория:Български възрожденци Категория:Прототипи на литературни герои Категория:Родени в Свищов Категория:Починали във Венеция Категория:Починали от туберкулоза