Битката при Габард банк () или само Габард, или втора битка при Нюпорт, е морско сражение от Първата англо-холандска война. То се състои се на 2 – 3 юни 1653 г. край бреговете на Източна Англия между флотите на Англия (при Оливър Кромуел) и Обединените провинции на Нидерландия (често наричани просто Холандия).

Предистория Победата на англичаните в това сражение е плод на прогреса в тактиката на бойните флотове, осъществен през войната. Лорд-протекторът на Англия Кромуел е принуден да назначи начело на морските си сили сухопътни генерали, като Робърд Блейк и Джордж Монк. Това се оказва удачен избор, тъй като – необременени от догмите на старите адмирали – те решават да въведат типичния линеен строй. При него корабите в отделните ескадри се подреждат един зад друг (в линия), така че да са обърнати с бордовете си срещу противника. Същевременно така не допускат да бъдат обкръжени или между тях да се образуват пробиви. Това е записано за първи път в новата бойна инструкция, обявена на 29 март 1653 г.The Battle of the Gabbard (a.k.a. North Foreland), 1653, на сайта BCW Project, посетен на 10.02.2020

От началото на войната холандците виждат, че изостават в надпреварата за силата на корабите. Кромуел въвежда трипалубни кораби с повече и по-големи оръдия, които са най-малко с една трета по-мощни от холандските. Адмиралът на холандския флот Маартен Тромп и лидерът на републиката Ян де Вит предупреждават Генералните щати, че ще трябват нови кораби, за да не се загуби войната. В резултат наличните кораби са усилени и подобрени, но все така не могат да се противопоставят на английските.

Двата флота излизат в морето през май с намерението да търсят решителна битка. Заедно с привлечените подкрепления те са приблизително равни – по около 100 кораба. Срещат се на 1 юни край пясъчните плитчини на Съфолк, но тъй като видимостта е лоша, а вятърът – твърде слаб за маневри, не се стига до стълкновение. На следващия ден двете страни са готови за битка. Начело на англичаните са Джордж Монк, Джон Лоусън и Уилям Пен,Jessie Frothingham, Sea fighters from Drake to Farragut, New York 1902, p. 71 а на холандците – Тромп, Ян Евертсен и още не толкова известния Михил де Ройтер (по-късно легенда на холандските морски сили). Най-големият английски кораб е Resolution с 88 оръдия,Пълен списък на английските кораби участвали в битката виж в William Clowes, The royal navy, a history from the earliest times to the present, vol. 2, London 1898, p. 187 а най-големият холандски – Brederode с 54 оръдия.

Битката

Англичаните стриктно следват линейния строй във формата на дъга. Наредено им е да не се впускат на абордаж, за да не развалят линията. Вятърът – все така слаб – довежда противниците един срещу друг към 11 часа и те откриват огън. Обстрелът продължава няколко часа и причинява тежки поражения. Още в началото холандците губят един кораб, англичаните – вицеадмирала си.Ibid., p. 190 Де Ройтер опитва да отдели един от английските кораби и да го превземе, но слабият вятър не му дава тази възможност. Но Тромп с Brederode се вклинява между ескадрите на Монк и Лоусън и Лоусън се оказва обграден от холандци. В този критичен момент, когато те имат тактическо превъзходство, се проявява предимството на английските кораби в огнева мощ.The Battle of the Gabbard, 2 June 1653, на сайта Royal Museums Greenwich То дава възможност на Лоусън да се отбранява достатъчно дълго, за да дочака помощта.

Битката продължава като отделни схватки. Тромп и Пен се вплитат в абордажен бой – първо холандците нахлуват на английския кораб, после обратното. И двата кораба се оттеглят без фатални повреди. Постепенно боевете се разпростират на голямо разстояние чак до Дюнкерк. Когато нощта пада, двата флота се разделят с още един унищожен холандски съд. Тогава адмирал Блейк (ранен в крака по време на предишната битка) идва с още 18 кораба на помощ на своите.Frothingham, Sea fighters..., p. 71 Холандците обаче са обезкуражени от мощта на английските кораби и привършването на мунициите и започват оттеглянето си. На сутринта на 3 юни се оказва, че корабите са останали на близко разстояние и стрелбата се подновява. Притиснати към фламандския бряг, холандците имат нужда от силен вятър, за да се измъкнат, но точно това не се случва. С увиснали платна те стават лесна плячка на по-силните англичани и още шест техни кораба са унищожени. Други единадесет са завзети. С оцелелите Тромп достига до родните брегове и се прикрива в устието на Шелда, където англичаните не рискуват да навлязат.

Последици Няма сведения за убитите холандци, но 1350 са пленени. Англичаните не изгубват нито един кораб, нямат дори сериозно повреден.Clowes, The royal navy..., p. 191 Те дават 126 убити и 236 ранени. Битката е добър урок за Обединените провинции. Те разбират, че не могат да съхранят монопола си върху търговията с колониите, ако не инвестират в строежа на нови и по-големи кораби. Освен това става ясно, че само тактическото надиграване не може да донесе победа срещу оръдейната мощ на противника.

Битката при Габард банк е повратна точка в историята на морското военно дело в две отношения: тя потвърждава надмощието на англичаните за първи път срещу досегашните господари на морето и загатва бъдещата британска морска мощ; потвърждава също смисъла от линейния строй, който ще се наложи като най-предпочитан през следващите 150 години.

Монк изпраща заловените и повредените кораби в Англия и налага блокада на холандското крайбрежие – нещо немислимо само година по-рано. Тя има опустошителен ефект върху холандската търговия и кара Генералните щати сериозно да се замислят за отстъпки с цел постигане на мир. Все пак войната завършва относително равностойно и провинциите запазват мястото си на основен играч в световната търговия.

Бележки

Категория:Битки на Нидерландия Категория:Битки на Англия Категория:Морски битки Категория:1653 година в Европа