Текстурата е съвкупността от особеностите на скалите, показващи начина, по който съставящите компоненти запълват пространството в тях, разположението на минералите, ориентацията им в структурата, относителното им местоположение и съотношението между тях.Софийски университет „Св. Климент Охридски“/Геолого-географски факултет/Катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“/2013/Виктория Вангелова/Рудообразувателни процеси/стр.11 Геологическая энциклопедия/Текстура (Горных пород)Г. Гюров, Н. Артинова/Почвознание за студенти от агрономическите специалности на ВУЗ/2015/Второ преработено издание/ISBN 978-619-7220-01-8 Тя определя външния вид на скалите.
Текстурата на скалите зависи от особеностите на кристализацията – процесите на охлаждане на стопилката до нейното застиване и влиянието на външните въздействия по време на кристализация и след нейното приключване. Тя дава информация за последователността на отлагане на парагенезите (общи находища на групи минерали, образувани при едни и същи условия), броя на стадиите, етапите и фазите на минералообразуване.
Текстурата и структурата на скалите зависят от техния произход. Според този критерий скалите се разделят на магмени, седиментни и метаморфни. Те се различават по химичен и минерален състав, както и по условията на формирането им. Всеки от тези три вида има свои собствени текстурни характеристики.
Разлика между структура и текстура Структурата на скалите характеризира степента на тяхната кристализация в зависимост от размера и формата на съставящите ги минерални зърна, както и връзката им помежду си. Геологическая энциклопедия/Структура горных пород
Терминът „текстура“ в геологията има различно значение в западната и руската литература. В американската, английската и отчасти във френската, под текстура се разбира онова, което в руската означава структура и обратно. Немските и част от френските геолози употребяват термина със значението, прието в руската теория.
Видове Минералите и минералните агрегати (свързаните заедно минерални зърна или колоидни частици) могат да бъдат или нерегулирани и хомогенно разпределени в скалата без посока, или, поради нехомогенност, могат да образуват плоски или линейни структури, например ивици, слоеве, мрежи и други. В първия случай текстурата на скалите се нарича еднородна (хомогенна), а във втория – нееднородна (хетерогенна). StudFiles/Лекция № 2 морфологические виды текстур и структур Когато минералите са разпръснати в скалата без никакъв ред, се получава масивна текстура, която е характерна както за магмени, така и за метаморфни и утаечни скали, като последните имат най-често слоеста текстура. Някои текстури се срещат както в два, така и в три вида скали – например магмени и метаморфни, седиментни и магмени, или и в трите вида заедно. Геология. Структуры и текстуры горных пород
Текстурите на утаечните и вулканични скали се делят на повърхностни, присъщи на повърхностните напластявания и обемни (вътрешни), касаещи целия обем на скалата. Примери за повърхностни текстури се виждат при скалите от застиналата лава пахоехе, в пукнатини и др. След затрупване, под следващия слой утайка, те могат да преминат в части от обемната текстура с вълнообразно или косо наслояване.
При непълно заместване на първичните скали с минерали, в резултат на избирателна метасоматоза, се получават реликтови текстури. Те се виждат най-добре при микроскопски наблюдения. Типична е слоистата текстура, при която се наблюдава заместване само на някои пластове в седиментните скали. Морфология тел полезных изкопаемых Текстурите на скали и руди, които са претърпели повърхностни промени, обикновено са много сложни. От една страна, в тях частично се запазват реликтови текстури, съществували преди началото на промяната. В същото време се появяват вторични текстури, възникващи под влияние на повърхностни промени. Те включват на първо място текстури, получени при химична и механична трансформация – пукнатинни, порести, кавернозни, скелетни, фрагментарни, прахообразни, реликтови.
При текстурите, получени при метасоматично заместване, границите на новообразуваните и подменени агрегати са неравномерни, криволичещи. В масата на новообразуваните агрегати се наблюдават реликти – зони от гостоприемни скали, които са останали незаменени. Освен това скалата често наследява основната текстура на заменения субстрат.
Според разпределението на минералните агрегати Хомогенни – Равномерно разпределени минерали, които имат еднакви текстури. Хетерогенни – Неравномерно разпръснати минерали и скали. Например мигматитът представлява смес от магмени и метаморфни скали.
Според едрината на съставящите ги зърна Едрозърнеста – Текстура на скала, изградена от едрозърнест материал. Среднозърнеста – Текстура на скала, изградена от зърна със среден размер. Дребнозърнеста (финозърнеста) – Текстура на скала, изградена от дребнозърнест материал.
Освен това текстурата може да бъде: Макротекстура – Ако текстурата се вижда с просто око. Микротекстура – Ако текстурата се вижда само под микроскоп.
Според начина на запълване на пространството Плътна – Получава се когато пространството на скалата е изцяло запълнена с минерали, в това число и с вулканично стъкло. Това е най-често срещаната текстура при магмените и метаморфни скали. Пореста (шуплеста) – Получава се когато минералите не запълват изцяло пространството на скалата и между тях остават празнини. Съществуват многобройни кухини, които са възникнали в резултат на дегазиране на магмата при излизането ѝ на повърхността, а съотношението кухини – плътна маса може да е доста голямо. Така например в пемзата порьозността може да достигне 80%. Степента на порьозност или нейното отсъствие в плътните скали се определя от поглъщането на водата от скалата, от обемното ѝ тегло и нейната ронливост. Порестите текстури са по-характерни за ефузивните и утаечните скали. Кавернозна – Разновидност на порестата текстура, при която скалата е прорязана от големи кухини, достигащи до няколко десетки сантиметра, възникнали в резултат на излужване.
Магмени скали Текстурата на магмените скали е отражение на динамиката на движението на магмата и лавата и интензивността на физикохимичното им взаимодействие с вместващите скали. Произходът на текстурата на тези скали може да бъде ендогенен или екзогенен. Ендогенни текстури се получават по време на кристализацията на магмата, а екзогенните – под въздействие на външни фактори, след като лавата вече е на повърхността. Някои от видовете текстури на магмените скали:
Брекчозна (брекчиевидна) – Характеризира се със запълване на късове от руди или вместващи скали с минерални агрегати от по-късен етап. Морфоложки се различава от брекчозната по формата на късовете, които не са остроъгълни, а закръглени в резултат на лека корозия на циментиращото вещество. Резултат е от изменение на условията на кристализация на магмената стопилка. Характерна е за скали от хидротермални находища.Структури и текстури на рудите Впръсната – Характеризира се с наличието на разположени в скалите впръслеци от минерали или агрегати, които не се допират помежду си. Размерът им не надминава 1 см, а количеството им в скалата е не повече от 5%. Могат да бъдат впръснати равномерно или неравномерно, както и да са прикрепени към пукнатини, перпендикулярно на наслояването на вместващите скали. Много близка е до петнистата текстура, от която се отличава с по-голямо количество и по-едри размери на впръслеците. Важна особеност и на двете текстури е, че както впръслеците, така и минералите на основната маса са изкристализирали от един и същ разтвор. Характерна е за скали с метасоматичен произход и такива от хидротермални находища. Гребеновидна – Отделните минерални ивици са представени от удължени кристали, на които дългата ос е перпендикулярна на стената на пукнатината. Разновидност е на симетрично-ивичестата текстура. Характерна е за скали от хидротермални находища. Директивна – При нея се наблюдава наличието на субпаралелно ориентирани зърна с плоска или продълговата форма. Минералите са подредени в определена посока, следваща потока на магмата по време на кристализация. Скалите могат да бъдат хомогенни или лентови, а минералният състав и структурата на лентите обикновено са различни. Геологическая энциклопедия/Текстура директивная Криогенна – Наблюдава се в замръзнали диспергирани скали. Зависи от наличието, размера, формата и местоположението на ледените шлири в тях. Различават се 3 вида – масивни, при които частиците от скали са споени и циментирани с лед, слоести и мрежести. Всеки тип се подразделя на редица други варианти. Геологическая энциклопедия/Текстура криогенная Линейна – Проявява се в линейната ориентация в пространството на призматични или игловидни минерали, разположени взаимно успоредно. Масивна (еднородна) – Наблюдава се при скали, които се образуват бавно и спокойно – в метасоматични скали, в дълбоки зони на метаморфизъм и при високо литостатично налягане (налягането от теглото на скалите, лежащи отгоре). В магмените скали се образува в условия на спокойна кристализация и липса на движение. Характеризира се с това, че във всяка част на скалата зърната на минералите са равномерно разпределени, без никаква ориентация. Хомогенните или масивни текстури са най-разпространени в интрузивните скали. Такива са сиенит, гранит, дунит, габро и други. Обикновено това е текстурата на магмените скали, на някои метаморфни и рядко на седиментни скали. Характерна е за скали от хидротермални находища. Мехурчеста – Дължи се на наличието на незапълнени кухини в скалите, които са били заети от газови мехурчета. Образувани са при процеса на отделяне на летливите компоненти от магмата по време на вулканично изригване. Обемът на мехурчетата в скалата, тяхната форма и размер са свързани със състава както на магмата, така и на флуидната фаза. Освен това зависят от местоположението на скалата в една или друга част от вулканичното тяло, понякога значително различаващи се по начина на охлаждане и отделяне на летливите вещества. Миаролитова – Характерна е за скалите на голяма дълбочина, в които има малки, неправилни, ъгловати пори или малки кухини, пълни с продукти от кристализацията на остатъчни стопилки. Възниква в резултат на намаляване на обема по време на кристализацията на скалата. Геологическая энциклопедия/Текстура миаролитовая Нодуларна (бобова, възлова) – Характеризира се с обособяване на минерални агрегати със сферична или елипсовидна форма сред по-рано образувани скали с полуизгладени форми. Нодулите (застинали капчици) са разположени или на ивици, или безпорядъчно и могат да имат сложен строеж – централната им част понякога се състои от други минерали. Диаметърът им варира от 5 до 15 мм. Както основната маса, така и нодулите имат зърнеста структура. Псевдослоиста – В интрузивните скали се редуват слоеве от богати и бедни на минерали зони. Те са ориентирани успоредно един на друг и често са стабилни като мощност и дължина. Появата им се обяснява с различните моменти и начин на кристализация, както и от гравитационното разслояване на стопилката. Сферична (сфероидна, орбикуларна, концентрична) – Широко разпространена е в ефузивните скали и особено характерна за пилоу лавите. Минералите са разположени концентрично спрямо центровете на кристализация. Това разположение зависи от разпределението на мехурчетата в скалата и промяната на техния брой и размер. Зависи също и от лекото увеличение на размерите на зърната от периферията към центъра на сферичките. Пролуките между тях са запълнени с малки, понякога подобни на черупки фрагменти от базалтово вулканично стъкло – хиалокластит или палагонит. Могат да бъдат запълнени още с утаечни, най-често силикатни, а понякога глинести или карбонатни материали. Често се наблюдават радиални пукнатини. Характерна е за скали от хидротермални находища. Трахитоидна – Свързана е със субпаралелното подреждане на плоски или сплескано-призматични фелдшпатови кристали в скалата. Образува се при кристализацията на стопилката по време на движение.