МарияГигов, Тодор, Трънско: минало и съвремие, Аскони-Издат, София 2008, стр. 138 или Мара КолеваВелев, Димитър, Български килими до края на ХІХ век, издателство на БАН, София 1960, стр. 49 е видна майсторка-тъкачка на пиротски килими и музейна деятелка.
Биография Родена е през 1860 г. в гр. Пирот в историко-географската област Поморавие. Градът е утвърден център на производство на килими, поддържано изключително от женска работна сила.Христов, Симеон, Пиротскиятъ окрѫгь и неговото население, Сборникъ за Народни умотворения, наука и книжнина, книга XI, София 1894, стр. 321 Решението на конгреса в Берлин от 1878 г. районът да бъде отстъпен на сръбската държава предизвиква емиграцията на местни жители към току-що възстановеното Княжество България. Изселниците пренасят и своите занаяти от родните си места. Така само в съседното гранично българско градче Цариброд, където е основано килимарско дружество „Белий Пирот“,Военно-исторически сборник, том 49, Военно-историческа комисия към Щаба на армията, София 1980, стр. 124 към 1883 г. тъкат близо 20 стана, произвеждащи традиционни пиротски килими.Икономов, Тодор, Писма от Сърбия, Писмо 2, Русе 1883, стр. 13
В една от работилниците твори вече изявената майсторка-килимарка Мария Колева от Пирот. По-широка известност тя придобива с участието си на изложението в Пловдив от 1892 г. Като царибродска жителка по това време пиротчанката представя Трънски окръг и показва свои различни изделия. Най-силно впечатление правят изработени нарочно за събитието четири килима, единият от които е с герба на България в средата. Журито присъжда на Колева златен медал за цялостното ѝ представяне на изложението, а пресата споменава Цариброд сред центровете на българското килимарство.
През 1906 г. майсторката-килимарка е привлечена като сътрудничка на Министерството на търговията, и под негово ръководство тя организира цялата дейност по производството на килими в Цариброд. Колева оказва важна подкрепа за уреждането на представителен институт на художествените занаяти. Така и с нейна помощ врати за посетители отваря Търговският и индустриален музей. Преселва се за постоянно в София през 1906 г. Там продължава да се занимава с производство на килими и да участва в международни изложения. Дъщеря ѝ Илийка също се отдава на дългогодишна тъкачна дейност. Мария Колева почива в София през 1916 г.
Друга известна в България пиротска майсторка-килимарка от по-ранно поколение е Цана Цупонина, изработила два килима (1843 г. и 1865 г.), съхранявани в Рилски манастир.Велев, Димитър, Български килими до края на ХІХ век, издателство на БАН, София 1960, стр. 46, 48, 145 Самоковската кожухарка Еленка Бързанова усвоява килимарско майсторство при учител от Пирот в родния си град. Известната майсторка-килимарка Дука(тина) Стоянова споделя съдбата на Колева – родом пиротчанка, преселила се последователно в Цариброд и София,Велев, Димитър, Български килими до края на ХІХ век, издателство на БАН, София 1960, стр. 50 и също отличавана на изложения за тъкачни изделия.Нешев, Георги, Чипровци 1688-1988, Сборник посветен на 300-годишнината от Чипровското въстание, София 1989, стр. 195
Бележки
Категория:Родени в Пирот Категория:Поморавски българи Категория:Царибродчани Категория:Български музейни дейци Категория:Починали в София