Археоме́трията ( – „древен“ + μέτρον – „дължина, разстояние“) е дял на археологията, научноприложна изследователска област, която обхваща, от една страна природните науки – биология, геология, физика, химия; а от друга страна хуманитарните науки – археология и история. С което се цели да бъдат получени нови, обективно установени факти за археологическото изследване, които не могат да станат известни с помощта на чисто археологически средства.
Методи
Археометрията се явява интердисциплинарна научна област, работата в която се изразява в прилагане на съвременните методи на физиката и химията за изследване на състава и структурата на веществата, в съчетание с достиженията в областта на биологията, геохимията и геологията за: Откриване на археологически паметници и останки от тях, което би могло да се формулира още като локализиране и определяне на границите на археологическите паметници; Изследване на археологическите находки и паметници с цел: Абсолютно респ. относително датиране на археологическите находки; Установяване на технологията, използвана от древните майстори; Определяне на мястото, откъдето произхождат суровините (глина; пясък, сода или растителна пепел; различни руди и т.н.), използвани за производство на изследваните археологически находки от керамика, стъкло, метали, а чрез това най-често и на самите находки; Установяване на други, съществени за археологическото изследване факти. (Например диетата на древните жители в определен район посредством изследване на химичния и изотопния състав на техните кости или установяване на миграция на индивидите, т.е. дали индивидът е роден там, където се откриват неговите кости.)
Източници
Категория:Археология Категория:Биология Категория:Геология Категория:История Категория:Музеология Категория:Физика Категория:Химия