Кашмирският конфликт е териториален конфликт за района на Кашмир, воден основно между Индия и Пакистан, както и между Китай и Индия в североизточната част на региона.

История Конфликтът започва след разделянето на Индия през 1947 г., когато и Индия, и Пакистан претендират за цялата територия на бившата княжеска държава Джаму и Кашмир. Това е спор за региона, който ескалира в три войни между Индия и Пакистан и няколко други въоръжени сблъсъка. Индия контролира приблизително 55 % от площта на региона, който включва региона Джаму, Кашмирската долина, по-голямата част от Ладакх, ледника Сиачен, и 70 % от населението му; Пакистан контролира приблизително 30 % от територията, която включва Азад Кашмир и Гилгит-Балтистан; Китай контролира останалите 15 % от територията, която включва района на Аксай Чин, предимно необитаваната долина Шаксгам (Транс-каракорумски тракт) и част от сектора Демчок.

След разделянето на Индия и въстанието от 1947 г. в западните райони на щата пакистанските племенни милиции нахлуват в Кашмир, което кара хиндуисткия владетел на Джаму и Кашмир да се присъедини към Индия. Възникналата в резултат на това индо-пакистанска война (1947 – 48 г.) завършва, при посредничество на ООН, с прекратяване на огъня по линия, която в крайна сметка е наречена „линия на контрол“. През 1962 г. Китай нахлува и води война с Индия по протежение на спорната индо-китайската граница, включително и в администрирания от Индия Ладакх, с което се включва в конфликта в Кашмир. През 1965 г. Пакистан се опитва да проникне в администрирания от Индия Кашмир, за да предизвика въстание там, което води до още една война, водена от двете страни за региона. След нови боеве по през 1971 г., със Споразумението от Симла официално е установена контролната линия между териториите под индийски и пакистански контрол. През 1999 г. въоръженият конфликт между двете страни избухва отново в Каргил, без това да се отрази на „статуквото“.

През 1989 г. в администрираната от Индия Кашмирска долина, след години на политическо безправие и отчуждение, избухва въоръжено въстание срещу индийското управление с логистичната подкрепа на Пакистан. Въстанието среща активна съпротива в Джаму и Ладакх, където възражда отдавнашни искания за автономия от кашмирското господство и по-голяма интеграция с Индия. Предвождано от група, която се стреми към създаване на независима държава въз основа на искания за самоопределение, през първите няколко години след избухването си въстанието е поето от подкрепяни от Пакистан джихадистки групи, които се стремят към сливане с Пакистан. Бойните действия продължават през 90-те години на ХХ в. и началото на ХХ в. – по това време те се ръководят предимно от чуждестранни бойци и се разпространява в части от съседния регион Джаму, но след това се отказват. Сраженията водят до десетки хиляди жертви както сред бойците, така и сред цивилното население. В началото на 90-те години на ХХ в. бойните действия водят и до изселване на кашмирските индуси от предимно мюсюлманската долина на Кашмир. Противодействието на индийското правителство е съпроводено с репресии срещу местното население и засилена милитаризация на региона, докато различни бунтовнически групи вършат всякаква престъпна дейност. 10-те години на XXI век са белязани от граждански вълнения в долината на Кашмир, подхранвани от непрекъсната милитаризация, нарушения на правата, лошо управление и корупция, при което протестиращи местни младежи влизат в ожесточени сблъсъци с индийските сили за сигурност, с мащабни демонстрации по време на размириците в Кашмир през 2010 г., предизвикани от предполагаемо инсцениран сблъсък, и по време на размириците в Кашмир през 2016 г., които възникват след убийството на млад боец от джихадистка групировка, станал популярен чрез социалните медии. След нападението в Пулвама през 2019 г. в региона избухват нови вълнения.

Според учени индийските сили са извършили много нарушения на човешките права и терористични актове срещу кашмирското цивилно население, включително убийства, изнасилвания, изтезания и похищения. Според Амнести Интернешънъл нито един член на индийската армия, разположен в Джаму и Кашмир, не е бил съден за нарушаване на човешките права в граждански съд (към юни 2015 г.), въпреки че са провеждани военни съдилища. Амнести Интернешънъл също така обвинява индийското правителство, че отказва да преследва извършителите на злоупотреби в региона. Освен това в Азад Кашмир има случаи на нарушаване на правата на човека, включително, но не само, политически репресии и принудителни изчезвания. Брад Адамс, директор за Азия в „Хюман Райтс Уоч“, заявява през 2006 г.: „Въпреки че „Азад“ означава „свободен“, жителите на Азад Кашмир са всичко друго, но не и свободни. Пакистанските власти управляват Азад Кашмир със строг контрол върху основните свободи“. Службата на Върховния комисар за правата на човека публикува два доклада за „състоянието на правата на човека в администрирания от Индия Кашмир и администрирания от Пакистан Кашмир“.

Източници

Кашмир Категория:Индо-пакистански конфликт Категория:Джаму и Кашмир