Бразилската хевея (Hevea brasiliensis), наричана още каучуково дърво, е дърво от семейство Млечкови, което е основен източник на естествен каучук.Устав на Международната група за изследване на каучука. 2011. с. 14

Описание Бразилската хевея е високо широколистен дърво, растящо на височина до около 43 m в дивата природа. Отглежданите дървета обикновено са много по-ниски, тъй като източването на латекс от дървото ограничава растежа му. Стеблото е цилиндрично и може да има подута основа с формата на бутилка. Кората е кафява, като вътрешната ѝ част изпуска латекс, когато е наранена. Листата растат по три и са спираловидно разположени. Съцветието включва отделни мъжки и женски цветове. Цветовете са ароматни, кремавожълти и нямат венчелистчета. Плодът представлява капсула, съдържаща три големи семена. Тя се отваря спонтанно, когато узрее.

За нормален ръст на растението е нужен климат с равномерна средна температура около 25 – 27 °С и средногодишни валежи от 1500 – 2000 mm. Няма строги изисквания към почвата, макар да расте по-добре в богати на хумус почви с високо съдържание на грунтови води. Отглежда се главно в равнините и на по-ниските склонове на планините.

Суроватката, оставаща след отделянето на каучука, съдържа около 0,6% протеини и може да се добавя към храната за животни.

История Южноамериканското каучуково дърво първоначално расте единствено в Амазонската джунгла, ала увеличаващото се търсене и откриването на процеса на вулканизация през 1839 г. води до бум в региона. Дървото започва да се отглежда в Белем, Сантарем, Манаус (Бразилия) и Икитос (Перу) от 1840 до 1913 г. През 1872 г. са направени опити за отглеждане на H. brasilensis извън Бразилия. След известни усилия, 12 разсада покълват в Кралската ботаническа градина в Лондон. Те са изпратени в Индия за отглеждане, но загиват. През 1875 г. са внесени 70 хиляди семена в градината от Хенри Уикам.Amazon – The Animation, Greepeace Digital. Artificial Environments, n/d. Около 4% от тях покълват и на следващата година 2000 дървета са изпратени на Цейлон, а 22 са изпратени в ботаническата градина на Сингапур. Веднъж установил се извън родината си, каучукът започва да се разпространява из британските колонии. Към 1883 г. каучуковите дървета достигат Ява, а към 1889 г. каучукови плантации вече са създадени на Малайския полуостров, където китайските работници са преобладаващата работна сила към началото на 20 век.Harold A. Crouch, Economic Change, Social Structure, and the Political System in Southeast Asia, Institute of Southeast Asian Studies: Singapore 1985, pp. 16 – 17 В днешно време, повечето каучукови плантации се намира в Южна и Югоизточна Азия, като към 2011 г. най-големите производители на каучук са Тайланд, Индонезия, Малайзия, Индия и Виетнам. Отглеждането на дървото в Южна Америка приключва в началото на 20 век, поради болести по насажданията.

Източници

Категория:Млечкови Категория:Флора на Южна Америка