Ханс Шарун, (), роден на 20 септември 1893 г. в Бремен, починал на 25 ноември 1972. в Берлин е германски архитект и един от най-известните представители на органичната архитектура.

Биография 1893—1924 г. След завършване на училище през 1912 до 1914 Шарун изучава архитектура във Висшето техническо училище в Берлин, но не я завършва. От ранни години се интересува от архитектура като на 16 г. създава първите си проекти. През 1915 г. е призован в армията и работи по възстановяването на Източна Прусия. Там той основава своето първо архитектурно бюро в град Инстербург. Там е запазен и един от първите му изпълнени проекти на сграда. Това е жилищен комплекс „Пъстър ред“, представляващ единственото произведение на Шарун на територията на Русия. След войната той работи като свободен архитект в Преслау (сега Вроцлав). Там реализира много проекти и организира изложби като например първата изложба на експресионистичната група Die Brücke (Мостът) в Източна Прусия.

1925-1945 През времето на националсоциализма Шарун остава в Германия, докато много негови колеги и познати напускат страната. През това време строи някои еднофамилни къщи, между които и известната къща на Шминке в саксонския град Льобау. По време на войната се занимава и с отстраняване на последствията на въздушните нападения. През това време запазва архитектурните си идеи чрез многобройни акварели и по този начин чрез тях се подготвя за времето след националсоциализма.

1945-1946 След Капитулацията на Германия и с това и идването на края на войната в Европа, Съветската военна администрация още на 19 май 1945 г. създава антифашиско общинско управление за цялата територия на Берлин. Шарун е назначен за ръководител на отдела за строително и жилищно дело и по този начин стаава отговорен за създаване на основна концепция за възстановяване и силно разрушения град. В средата на 1946 г. представя в руините на Кралския дворец (Берлин) (Берлински дворец) изложба със заглавие със своите представи за едно повторно строителство на града. Планът му се основава на Атинската харта на Международната организация на архитектите, приета през 1933 г. в Атина и разработена от Льо Корбюзие. Предвижда напълно премахване на остатъците от сградите и ново строителство по нов план, подобно на решетка и създаване на „жилищни клетки“, които трябва да осигуряват дом за около 5000 човека със съответните обществени сгради. Този план, притежаващ определени утопични идеи е посрещнат критично.Stadt Berlin Planungen der Nachkriegszeit bis 1989

След 1947 Въпреки участието си в редица конкурси, едва при конкурса за новата филхармония на Берлин, в който участва през 1956 г., той успява и печели, като проектът се реализира от 1956 до 1963 г. При този проект залата за публиката е изпълнена терасовидно, има 2200 места и обхваща от всички страни шестоъгълната сцена, намираща се в средата. При това се осигурява оптимална акустика и реализира според Шарун „връзката между човек, помещение и музика“.

Избрани творби

Източници

Категория:Германски архитекти Категория:Архитекти модернисти Категория:Експресионизъм Категория:Възпитаници на Технически университет – Берлин Категория:Германски военни дейци от Първата световна война Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Почетни граждани на Берлин Категория:Родени в Бремен Категория:Западен Берлин