Италиански войни

Италиански войни се наричат серия конфликти, засягащи Италия в края на XV и началото на XVI век. От една страна са амбициите на Кралство Франция да се докаже като велика сила на този терен, от друга – могъщият род на австрийските Хабсбурги. Вътрешните проблеми на Италия (враждата между малките държави в нея) способстват за началото на войните. Последиците са разоряване на големи региони на юг от Алпите и отстъпление на Италия от позицията на най-богат регион в Европа. Войните между австро-испанската династия Хабсбурги и френската династия Валоа продължават от 1515 до 1559 г., като се водят в Италия, Нидерландия и край Пиренеите. Те са пряко продължение на Италианските войни, но акцентът вече е изнесен от Италия. Причините за тях са в борбата за европейско надмощие и в конкретни териториални спорове на Франция с противниците ѝ за Милано, Бургундия, части от Нидерландия и за Русийон.

Времеви обхват Под понятието Италиански войни повечето историци разбират всички войни (общо осем), които се водят между 1494 и 1559 г.Така стоят нещата на популярния сайт History of war, виж The Italian Wars, 1494 – 1559 Има и други виждания по въпроса. В The Cambridge modern history (том 1),The Cambridge modern history, vol. 1, 1902, ed. by Lord Acton, pp. 104 – 143 както и според Ламар ЙенсенDe Lamar Jensen, Renaissance Europe. Age of recovery and reconciliation, Lexington 1992, pp. 299 – 310 „италиански“ са войните от 1494 до 1516 г. След това Италия постепенно излиза от фокуса на враждуващите страни.

Първи етап В края на XV век Италия представлява сбор от независими държави. Това е един малък свят на интриги, войни и съюзи. За удовлетворяване на амбициите си повечето правителства използват наемни армии (прочутите кондотиери). На север някога могъщото Миланско херцогство е обхванато от размирици, причинени от амбициите на Лудовико Сфорца Мавъра, който през 1480 г. отнема престола от законния херцог. То е притиснато от Венецианската република, която се стреми да се разшири за негова сметка, но в действителност вече е преминала зенита на своята сила.Ibid., с. 300 Тя е съчетание от земи на континента и многобройни острови и бази в Източното Средиземноморие. На северозапад силното Савойско херцогство е въвлечено във френската орбита. Останалите държави в Северна Италия са републиките Флоренция и Генуа, Мантуа под властта на рода Гонзага и Модена под властта на рода Есте.The Italian Wars, 1494 – 1559, на сайта History of war

В средата Апенинският полуостров е разделен от папските земи, но те също са конгломерат от полунезависими феодални владения. Само най-южните краища са под властта на чужда династия – Арагонските Трастамара. Когато през 1458 г. умира Алфонсо V, неговият брат Хуан ІІ получава Сицилия, докато незаконният му син Феранте взема Неапол. Там обаче доскорошните владетели от Анжуйската династия все още имат подкрепа и солидни претенции. През 1494 г. Феранте умира и това предизвиква буря от амбиции.

Първа война (1494 – 1495)

Във Франция крал Шарл VIII има желание да атакува Италия, за да защити своите права върху неаполитанския престол. Той е правнук на Луи II Валоа-Анжуйски и следователно е законен наследник на прогонените Анжуйци. Новият крал на Неапол – Алфонсо ІІ има претенции към Милано, така че миланският херцог кани Шарл да се установи в южното кралство като негов съюзник. Нашествието започва през октомври 1494 г. Шарл води голяма за онази епоха армия от 25 000 души (или 30 000 според други данни),René de La Croix, duc de Castries, The lives of the kings & queens of France, New York 1979, p. 136 от които 8000 наемни швейцарски копиеносци. Артилерийският му парк също е впечатляващ. Той напредва почти без съпротива през Павия и Флоренция, а всеки който му застане на пътя, е безжалостно разгромяван. На 9 февруари 1495 г. Шарл превзема Неапол и се обявява за негов крал. Градът е подложен на погром, избити са повечето му жители.

Бруталната инвазия стряска италианците и особено папа Александър VI. Той бързо организира антифренска коалиция от Испания (арагонският крал е в лична уния с Кастилия), Свещената Римска империя, Флоренция, Мантуа, Венеция и дори Милано (31 март 1495).Тази Венецианска лигаE. N. Williams, Dictionary of English and European History 1485 – 1789, Penguin books 1980, с. 204 съставя обща армия начело с мантуанския херцог Франческо II Гонзага. Шарл разбира, че има реална опасност бъде обграден и бързо се оттегля на север. При Форново на 6 юли войската на лигата опитва да го спре, но но не успява. Тя дава много повече жертви, така че той продължава пътя си, изоставяйки част от обоза на врага. През август французите се връщат в родината си без съществени загуби.

Оставеният в Неапол гарнизон бързо е сломен. Той претърпява поражение при Семинара (21 юни 1495), след което градът пада. Така се оказва, че въпреки първоначалния голям успех французите не задържат никое от владенията си. Походът им обаче показва на външните сили, че Италия е богата и слаба – идеална цел за последващи нападения.

Втора война (1499 – 1504)

Тя е свързана с името на новия френски крал Луи XII (1498 – 1515). Той отново издига претенциите на Франция за Неапол, а този път и за Милано – внук е на Валентина Висконти, представителка на стар род милански херцози. През 1499 г. френската армия, командвана от един кондотиер – Джан Джакомо Тривулцио, нахлува през Алпите. Тя е в подобен състав като армията от 1494 г. Тривулцио завзема Милано и прогонва Лодовико Сфорца Мавъра, за което е произведен в чин „маршал“.De Castries, The lives of the kings & queens..., p. 141 Моро обаче не се отказва събира армия в Тирол. Възползвайки се от грешките на Тривулцио, през февруари 1500 г. той си връща страната. Луи XII моментално реагира – много скоро войските му отново са в Италия и на 8 април разбиват Лудовико при Новара. Този път той е пленен и прекарва остатъка от живота си като затворник, докато френският крал се обявява за милански херцог.Jensen, Renaissance Europe..., с. 303

На 11 ноември 1500 г. Луи ХІІ и арагонският владетел Фернандо II се споразумяват да си поделят Неаполитанското кралство. Французите бързо завземат Капуа и столицата Неапол, докато испанците окупират Таранто. Но споразумението с Испания се оказва грешка от страна на френския крал. То вкарва иберийците в италианските борби без Луи XII да има каквато и да било полза от това. Отношенията между „съюзниците“ бързо се влошават. Начело на испанската армия застава известният Гонсало Фернандес де Кордоба. От август 1502 до април 1503 г. френската армия блокира малобройните му сили в пристанищния град Барлета, но пропуска шанса да го завладее е с това да получи цял Неапол. Вместо това тя търпи тежки поражения при Чериньола (26 април 1503) и при Гариляно (26 декември 1503),Battle of the Garigliano, (nr Cassino), 28 – 29 December 1503, на сайта History of war вследствие на което трябва да напусне Южна Италия. Луи ХІІ разбира, че е загубил борбата и се съгласява на мир, подписан в Блоа през октомври 1505 г. С него той се отказва от всякакви претенции към неаполитанския трон.

Трета война (1508 – 1516) Тя се състои от три отделни конфликта: Войната на Камбрийската лига, Войната на Свещената лига и Нахлуването на Франсоа І от 1515 – 1516 г.

Война на Камбрийската лига (1508 – 1510) Този конфликт е предизвикан от агресивната политика на Венеция по време на първите две войни. Венеция отнема градове от папските земи (Римини и Равена), окупира Бриндизи и Отранто в Южна Италия. По време на втората война Луи ХІІ ѝ отстъпва източната част на херцогство Милано, която сега си иска обратно. В Камбрийската лига срещу Венецианската република се събират могъщи фигури – папа Юлий II, Фернандо Арагонски, император Максимилиан Хабсбург и Луи ХІІ. Максимилиан е най-нетърпелив – през 1508 г. напада, но венецианците го побеждават и той се съгласява на мир. Лигата обявява войната на 7 април и само месец по-късно, на 14 май, французите нанасят на републиката смазващо поражение при Анядело. В този миг тя изглежда погубена, но ловката дипломация я изважда от кризата. Венецианците убеждават папата, а после и Испания, че Франция е по-опасна и ги откъсват от Камбрийската лига.Джулиано Прокачи, История на италианците, София 2004, с. 126 В същото време отблъскват нова атака на Максимилиан – той обсажда Павия от август до октомври, но се оттегля унизен. Тези събития разкриват неочакван факт – наличието на национално съзнание във всички земи на републиката, където населението не само се смята за венецианци, но и се вдига на въоръжена борба в защита на града-господар. През февруари 1510 г. папата подписва мир с Венеция, връщайки си последно изгубените крепости.

Война на Свещената лига (1510 – 1514) Папа Юлий ІІ повежда сам война срещу французите. Армията му атакува безуспешно Генуа, след което трябва да мине в отбрана. След серия офанзиви и контраофанзиви в района на град Болоня, Луи ХІІ разбива войските му при Казалето (21 май 1511) и превзема този ключов град. Както и по-рано, френските успехи предизвикват нов съюз. Папата е подкрепен от Венеция, Англия, Испания и императора и така през октомври се формира Свещената лига.

Тя започва 1512 г. с успехи – венецианците превземат Бреша и Бергамо, а общата папско-испанска армия обсажда Болоня и Ферара. Френският крал изпраща своя най-опитен маршал Гастон дьо Фоа, който отблъсква венецианците и освобождава гарнизона в Болоня. Накрая побеждава испанците при Равена (11 април 1512), но загива в сражението.Jensen, Renaissance Europe..., p. 307 Стъписаните французи се оттеглят към Милано, а после и оттам, тъй като Швейцария се намесва срещу тях. Швейцарците окупират херцогството и поставят на трона свое протеже от рода Сфорца.

Междувременно папа Юлий ІІ умира, заменен от Лъв Х. През 1513 г. Венеция отново се обръща и се съюзява с Франция. Луи ХІІ договаря с нея подялба на Ломбардия. Общите им сили притискат швейцарците в Милано, но на 6 юни 1513 г. те нанасят на Франция тежко поражение при Новара – последната голяма битка в историята, спечелена от швейцарските копиеносци. Докато французите се оттеглят на запад, венецианците го правят на изток. Те са пресрещнати и разбити от войските на Максимилиан, но след това осуетяват атаката му и в крайна сметка той отново е отблъснат.

През втората половина на 1513 г. Италианските войни за първи път се изнасят от Италия. Хенри VIII нахлува в Северна Франция откъм Кале и побеждава при Гингат (16 август 1513).De Castries, The lives of the kings & queens..., p. 143 Швейцарците окупират Бургундия и се оттеглят само след като получават огромен откуп и признанието на Франция за техния кандидат за миланския престол. Оттук нататък желанието да се воюва рязко намалява и враговете на Луи ХІІ един по един сключват мир: папата (декември 1513), Максимилиан (март 1514) и Хенри VIII (юли 1514).

Нахлуване на Франсоа І от 1515 – 1516 г. През 1515 г. Луи ХІІ умира и е наследен от Франсоа I от ангулемския клон на династията Валоа. Новият владетел е също така амбициозен и веднага подновява кампаниите в Италия. С голяма армия и все още ползвайки с подкрепата на Венеция, той притиска швейцарците в Ломбардия. Част от тях се оттеглят, останалите решават да се съпротивляват, но са смазани от превъзхождащите французи в голямата битка при Мариняно (13 – 14 септември 1515).R. Knecht, Francis I, Cambridge 1984, pp. 33 – 50 Милано пада във френски ръце, след което Лъв Х и Карлос І (новият испански крал) подписват мир с французите. Швейцарците признават загубата на херцогството и сключват договор за вечен мир с Франция – основа на следвания и до днес вечен неутралитет. Последен се примирява Максимилиан, но след неуспешен опит да атакува Милано, и той се присъединява към мира (декември 1516).

Последици