Електронната денс музика (), или просто и ди ем (среща се също и денс/клубна музика), е широк спектър от електронни музикални жанрове, създадени до голяма степен за нощни клубове, рейв мероприятия и фестивали. Обикновено се продуцира, за да се пуска от дисководещи, които създават селекции от песни, смесени едни в други без прекъсване между тях, или така наречения микс. Някои от продуцентите на EDM изпълняват музиката си на живо предимно с електронни инструменти в концертна или фестивална обстановка.
В края на 1980-те и началото на 1990-те години, след появата на рейва, пиратските радиостанции и повишеният интерес към клубната култура, EDM постига голяма популярност в Европа. В САЩ по това време приемането на денс култура не е универсално, въпреки че електронната и хаус музиката в Чикаго са влиятелни както в Европа, така и в САЩ. Все пак основните медии и звукозаписната индустрия там остават открито враждебни към нея. Съществува също така възприемана връзка между EDM и културата на наркотиците, което кара правителствата да приемат закони и политики на държавно и градско равнище, предназначени да спрат разпространението на рейв културата. Впоследствие през новото хилядолетие популярността на EDM нараства в световен мащаб, до голяма степен в Австралия и Съединените щати. В началото на 2010 г. терминът „електронна денс музика“ и инициалите „EDM“ се лансират от американската музикална индустрия и музикалната преса в опит да се промени образът на американската рейв култура. Въпреки опита на индустрията да създаде специфична EDM марка, инициалите остават в употреба като общ термин за множество жанрове, включително танцов поп, хаус, техно, транс, дръм енд бейс, дъбстеп, трап, както и съответните им поджанрове.
История
След 80-те години на XX век години са се развили различни EDM жанрове; хаус, техно, танцов поп и т.н. Стилистично изменение в рамките на установен EDM жанр може да доведе до появата на това, което се нарича поджанр. Хибридизацията, при която се комбинират елементи от два или повече жанра, може да доведе до появата на изцяло нов жанр на EDM.
Предшественици В края на 1960-те групи като Silver Apples създават електронна музика, която е била предназначена за танцуване. Други ранни примери за музика, повлияла на по-късната електронна денс музика, включва ямайската дъб музика през края на 1960-те до 1970-те години, синтезаторната дискомузика на италианския продуцент Джорджо Мородер в края на 1970-те и електропопът на „Крафтверк“ (Kraftwerk) и „Жълтият магически оркестър“ (Yellow Magic Orchestra) в средата и до края на 1970-те години.
Дъб
Авторът Майкъл Виъл счита дъб музиката, която е ямайска музика, произтичаща от коренното реге и звукосистемната култура и процъфтявала между 1968 и 1985 г., за един от важните предшественици на съвременната електронна денс музика. Дъб продукциите били преработени реге песни, които подчертавали ритъма, фрагментираните лирически и мелодични елементи и отзвучаващите структури. Музиката е въведена от студийни инженери, като Силвън Морис, Кинг Тъби, Ерол Томпсън, Лий „Скреч“ Пери и Ученият. Техните продукции включвали форми за редактиране на магнитни ленти и обработка на звук, които Виъл смята за сравними с техниките, използвани в конкретната музика (Musique concrète). Продуцентите на дъб музика са правили импровизирани деконструкции на съществуващи многоканални реге миксове, като използвали студийния смесителен пулт като инструмент за изпълнение. Те също така извели на преден план пространствени ефекти като реверберация и закъснение чрез творческото използване на изходното изпращащо маршрутизиране на звука. Продуктът „пространствено ехо“ (Space Echo), произведен от компанията „Роланд“, се е използвал широко от продуцентите на дъба през 1970-те години за ефектите ехо и закъснение.
Въпреки ограниченото електронно оборудване, достъпно за инициаторите на дъб музиката като Кинг Тъби и Лий „Скреч“ Пери, техните експерименти в културата на преработването на песни са били музикално авангардни. Ембиънтен дъб е бил въведен от King Tubby и други ямайски звукови изпълнители, използвайки ембиънтна електроника вдъхновена от дисководещи, в комплект с електронни ефекти като отпадане, ехо, изравняване и психеделични такива. Този вид дъб се отличава с наслояващи техники и е включвал елементи от световната музика, обширни басови линии и хармонични звуци. Използвали са се и техники като продължително закъснение на ехото.
Хип-хоп
Хип-хоп музиката оказва известно влияние в развитието на електронната денс музика след 1970-те години. Вдъхновен от ямайската звукосистемна култура, ямайско-американският дисководещ Кул Хърк (Kool Herc) вкарва в употреба големи високоговорители с подсилен бас в Бронкс. Забавите му са прочути с това, че са започнали хип-хоп движението в Ню Йорк през 1973 г. Техника, разработена от Кул Хърк, която става популярна в хип-хоп културата, е била да се пускат две копия на един и същ запис на два грамофона с редуване когато в една от песните има пауза. Тази техника е била допълнително използвана за да се направи ръчно лупинг на чисто барабанна фраза водещо до това, което по-късно е наречено брейкбийт.
Грамобълизмът (Turntablism) има произход от изобретението на грамофона с директно задвижване от Шуичи Обата, инженер в Мацушита (сега Панасоник). През 1969 г. Мацушита го пуска като SP-10 и е първият грамофон с директно задвижване на пазара и първият от тяхната влиятелна серия „Техникс“. Най-влиятелният грамофон е „Техникс SL-1200“, който е разработен през 1971 г. от екип, ръководен от Шуичи Обата в „Мацушита“, който след това го пуска на пазара през 1972 г. През 1980-те и 1990-те години хип-хоп дисководещите използват тези грамофони като музикални инструменти сами по себе си и виртуозната им употреба се развива в творческата практика, наречена грамобълизъм.
Диско
През 1974 г. ранният дискотечен хит на Джордж Маккрей „Рок Йор Бейби“ е един от първите записи, които използват ранен модел барабанна машина на Роланд. Използването на барабанни машини в диско продукцията е повлияно от „Семейна афера“ (Family Affair) (1971 г.) на „Слай енд дъ Фемили Стоун“, като ритъмът му също се наблюдава в „Рок Йор Бейби“ на Маккрей и „Защо да не можем да живеем заедно“ (Why Can't We Live Together) на Тими Томас (1972 г.). Диско продуцентът Биду използва синтезатори в няколко диско песни от 1976 до 1977 г., включително „Бионично буги“ (Bionic Boogie) от Рейн Форест (1976 г.), „Душевно примамване“ (’'Soul Coaxing) (1977 г.), „Източен мъж“ (Eastern Man) и „Футуристично пътуване“ (Futuristic Journey) (записани от 1976 до 1977 г.).
Изпълнители като Дона Съмър, Шик (Chic), „Земя, вятър и огън“ (Earth, Wind, and Fire), „Гореща вълна“ (Heatwave) и Вилидж Пийпъл са помогнали да се дефинира звукът на дискотеката в края на 1970-те. През 1977 г. Джорджо Мородер и Пийт Беллот продуцират „Чувствам любов“ за Дона Съмър. Той става първият добре познат дискотечен хит, който има изцяло синтезиран съпровод. Други диско продуценти и най-известният американски продуцент Том Моултън, грабнали идеи и техники от дъб музиката (която дошла с увеличената миграция от Ямайка към Ню Йорк през 1970-те години), за да предоставят алтернативи на доминиращия прав 4/4-ти тактов стил. През началото на 1980-те години популярността на диско музиката рязко спада в Съединените щати и тя престава да се използва от големите американски звукозаписни компании и продуценти. Евродиското обаче продължава да се развива на широката преобладаваща музикална поп сцена.
Синтпоп
Синтпопът (съкратено от „синтезаторен поп“ и наричан още „технопоп“) е поджанр на новата вълнова музика, който за първи път става известен в края на 1970-те години и представя синтезатора като един от най-главните музикални инструменти. Той е предшестван през 1960-те и началото на 1970-те години от използването на синтезатори в прогресивния рок, арт рока, диското и по-специално в краутрока от групи като Крафтверк. Възниква като отделен жанр в Япония и Великобритания по време на след-пънковата ера като част от движението на новата вълна от края на 1970-те до средата на 1980-те години.
Първите инициатори на ранния синтпоп са японската група „Жълтият магически оркестър“ (Yellow Magic Orchestra) и британските групи „Ултравокс“, „Човешка лига“ (Human League) и „Русите берлинци“ (Berlin Blondes). Групата „Човешка лига“ използва монофонични синтезатори за произвеждане на музика с прост и суров звук. След пробива на Гари Нюман в класацията за индивидуални песни във Великобритания през 1979 г., голям брой изпълнители започват да се радват на успех със синтезаторното си звучене в началото на 1980-те години, включително и дебютанти от края на 1970-те години като Япония, „Оркестрови маневри в тъмното“ (Orchestral Manoeuvres in the Dark'') и новодошлите такива като Депеш Мод и Юритмикс. В Япония успехът на „Жълтият магически оркестър“ отваря път на синтпоп групи като Модел П, Плестикс и Хикашу. Разработването на евтини многофонични синтезатори, появата на ЦИМИ (MIDI) и използването на танцови ритми води до по-търговския и достъпен звук на синтпопа. Следователно, приемането му от стилонасочени групи от новото романтично движение, заедно с възхода на музикалната телевизия ЕмТиВи (MTV), дава успех в Съединените щати на голям брой британски синтпоп групи като Дюран Дюран и Шпандау Балет.
Използването на цифрови звукоизвадки (sampling) и лупинги в популярната музика е въведено от японската група за електронна музика „Жълтият Магически Оркестър“ (ЖМО). Техният подход към звукоизвадките е бил предшественик на съвременния подход за изграждането на музика чрез изрязване на фрагменти от звуци и превръщайки ги в лупинги с помощта на компютърна технология. В песента им „Компютърна игра/Фишек“ от 1978 г. вмъкват мелодия на Мартин Дени заедно със звукоизвадки от видеоиграта Спейс Инвейдърс. Техноделик от 1981 г. представя използването на цифрови звукоизвадки в популярната музика като първи албум състоящ се предимно от звукоизвадки и лупинги. Албумът е създаден с помощта на цифров семплер LMD-649 на Тошиба-EMI, който инженер Кенджи Мурата изработил по поръчка за ЖМО. LMD-649 също е използван за звукоизвадки от други японски синтпоп музиканти в началото на 1980-те години, включително и от групи свързани с ЖМО като Чиеми Манабе и Лоджик Систем.
Денс музика през 1980-те Появата на електронната денс музика през 1980-те години се оформя от разработването на няколко нови електронни музикални инструменти, особено на японската компания Роланд. Роланд TR-808 (често съкратено на 808) играе важна роля в еволюцията на денс музика, след като „Планетен рок“ (1982) на Африка Бамбаатаа го прави много популярен на дансингите. Парчето, което също включва мелодична линия от Транс-Европа Експрес на Крафтверк, допринася за развитието на електронната денс музика и поджанрите като Маями Бейс и Детройт Техно и популяризира 808 като „основният елемент на футуристичния звук“. Според списанието Слейт, „Планетен рок“ „не е поставил толкова много 808 на картата, колкото да е преориентирал целия свят на след-дисковата денс музика около него“. Инструментите Роланд TR-909, TB-303 и Джуно-60 също са повлияли на електронната денс музика като техно, хаус и есид.
След-дискова