Пиер Миняр

Пиер Миняр (Pierre Mignard) (17 ноември 1612 – 30 май 1695) е френски художник от епохата на Луи XIV. Считан е за един от тримата големи френски художници на ХVІІ в., заедно с Никола Пусен и Шарл Льобрюн. Наричан Миняр Римлянинът (Mignard le Romain). Рисува главно религиозни и митологични сцени и много портрети. Въвлича се в дълго съперничество с Льобрюн, който е обявен за „пръв художник на краля“ - признание, което Миняр иска за себе си.

Биография

Родом е от Троа. Родителите му Пиер и Мари са занаятчии, чийто предци са дошли от Англия.Simon Philippe Mazière de Monville, La vie de Pierre Mignard, premiere peintre du roy, Paris 1730, p. 1. Той, както и други автори, посочват като рождена година 1610. По-големият му брат Никола и племенниците му Пол и Пиер - всички са художници. За да се отличават двамата Пиер, племенникът е наричан Пиер ІІ Миняр. Първо учи в Бурж при Жан Буше, после в Париж, в известното студио на Симон Вуе. През 1635 г. отива в Рим, за да се усъвършенства и остава там 22 години.Will Durant, The Age of Louis XIV, New York 1963, p. 98 Оттук идва прякорът му. В Рим рисува картини на християнска тематика, главно Богородица с младенеца, които стават толкова популярни, че се наричат Минярдизи. Често е наеман да прави копия на майсторите Никола Пусен и Анибале Карачи. Рисува и първите си портрети на папи, кардинали и италиански благородници.

През 1657 г. се връща в Париж, където става близък приятел на Жан-Батист Молиер и му рисува няколко портрета (включително един, на който е представен като Цезар над убития Помпей).Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 111 Талантът му е забелязан от Луи ХІV, който му поръчва все повече портрети на себе си, на семейството си и на близките му в двора. В този ранен период Миняр впечатлява с една прекрасна картина на кралската любима Мария Манчини.John Wolf, Louis XIV, New Yorl 1967, p. 101 Но все пак Миняр остава в сянката на Льобрюн. Противоречията между двамата не са само професионални (Льобрюн критикува твърде „придворния“ стил на съперника си), а и лични. Миняр отказва да участва в Академията за приложни изкуства, която Льобрюн ръководи. Скарва се и с брат си, защото той подкрепя Льобрюн, за да може да се издигне. Двамата художници стават част от голямото разделение в двора, защото Льобрюн е протеже на всесилния Колбер, а Миняр - на неговия противник Лувоа.Cronin, Louis XIV, pp. 243-244

Ситуацията се променя със смъртта на Льобрюн през 1690 г. Миняр става не само „пръв художник на краля“, но и заема всички досегашни постове на съперника си. За жалост твърде кратко се радва на привилегиите си, тъй като умира през 1695 г., докато рисува купола на Дома на инвалидите.Pierre Mignard, Encyclopaedia Britannica.

Картини Стилът на Пиер Миняр е типичният за епохата на барока реализъм, наситеност на цветовете и частица романтизъм. Той е високо ценен портретист и успява да нарисува краля и съпругата му Мария-Тереза, Колбер, Мазарини, кардинал дьо Рец, Декарт, Лафонтен, Расин, Босюе, Тюрен, мадам дьо Монтеспан, мадам дьо Ментнон, мадам дьо Севинье.Durant, The Age of Louis XIV, p. 98 Портретът му на Ана Австрийска е начинът, по който си я представяме в късните ѝ години. Негови катини днес се намират в музея Калве в Авиньон, в Лондон, Харвард, в руския Ермитаж. Някои от тях са в Лувъра и във Версай, в Женева, Тулуза и дори в Хонолулу.

Портрети

Други

Бележки

Категория:Френски художници Категория:Класицизъм Категория:Луи XIV Категория:Родени в Троа Категория:Починали в Париж