Десницата в политиката подкрепя виждането, че социалната стратификация и йерархия е неизбежна, естествена, нормална и желателна. Тя обикновено поддържа тази си позиция, опирайки се на естественото право, икономиката или традициите. Йерархията и социалното неравенство се разглеждат като естествен резултат от традиционните социални разликиSmith, T. Alexander and Raymond Tatalovich. Cultures at War: Moral Conflicts in Western Democracies (Toronto, Canada: Broadview Press, Ltd., 2003) p. 30. или конкуренцията при пазарните икономики. Терминът „десен“ може да се отнася и за всяка консервативна или реакционна част от дадена политическа партия или система.
Политическите термини „ляв“ и „десен“ са въведени в разгара на Френската революция (1789 – 1799) и се отнасят за разположението на местата за седене на френските Генерални щати: тези, които седят отляво по принцип се противопоставят на монархията и подкрепят революцията, създаването на република и секуларизация, докато тези отдясно подкрепят традиционните институции на Стария ред. Първоначално, десницата във Франция се образува като реакция срещу „левите“ и включва политици, поддържащи йерархията, традицията и клерикализма. Употребата на термина „десен“ се разпространява след възстановяването на френската монархия през 1815 г.,Realms of memory: conflicts and divisions (1996), ed. Pierre Nora, „Right and Left“ by Marcel Gauchet, p. 248. когато се използва най-вече във връзка с ултрароялистите.Gauchet, Marcel, „Right and Left“ in Nora, Pierre, ed., Realms of Memory: Conflicts and Divisions (1996) p. 247 – 248.
Макар термина „десница“ да се оформя около традиционните консерватори, монархисти и реакционисти, понятието на „крайнодясната политика“ се използва за описване на режими на фашизъм, нацизъм и расово превъзходство.Iain McLean and Alistair McMillan, The Concise Oxford Dictionary of Politics, Right(-wing)...and for extreme right parties racism and fascism., p. 465, Oxford, 2009, . От 1830-те до 1880-те години структурата на социалните класи и икономиката на Западния свят се изместват от аристокрация към капитализъм.Alan S. Kahan. Mind Vs. Money: The War Between Intellectuals and Capitalism. New Brunswick, New Jersey: Transaction Publishers, 2010. p. 88. Това всеобщо превключване към капитализма засяга десноцентристките движения, като например Британската консервативна партия, която започва да подкрепя капитализма.Ian Adams. Political Ideology Today. Manchester, England, UK; New York, New York, USA: Manchester University Press, 2001. p. 57. В Европа, икономическите консерватори обикновено се считат за либерали, а десницата включва националисти, противници на имиграцията, религиозни консерватори, а в исторически план голяма част от десните движения са с антикапиталистически настроения.Leonard V. Kaplan, Rudy Koshar, The Weimar Moment: Liberalism, Political Theology, and Law (2012) p. 7 – 8.Alan S. Kahan, Mind Vs. Money: The War Between Intellectuals and Capitalism (2010), p. 184.
Източници