Дания () възниква през VІІІ в. като кралство на датчаните.
Първите хора населявали земите на днешна Дания са ловци и други номади, които се появяват през последния ледников период около 12 000 г. пр.н.е. Около 3000 г. пр.н.е. вече има сведения за ранни земеделски общности, обработващи земята с каменни сечива, макар че скоро след това се появяват бронзови, а след това и железни. На границата между старата и новата ера те осъществяват връзки с Римската империя, чиито граници стигат почти до земите им. По това време полуостров Ютланд и островите в Датските протоци са населени с население с германски произход.
По-конкретното му название е викинги. Епохата на викингските нашествия започва през 793 г. и продължава два века и половина. Първата им жертва са Британските острови. Датски викинги се заселват в Англия и в Нормандия (северна Франция). По времето на Кнут Велики датските крале владеят също Норвегия, южна Швеция, Англия, Исландия, Гренландия и няколко архипелага в Атлантическия океан. През 965 г. крал Харалд I Синезъби приема християнството, но това не спира експанзията. Датчаните завземат земи в северна Германия и Прибалтика.
През 1397 г. се създава Калмарската уния, с която датската кралица Маргарете І обединява под властта си Норвегия и Швеция. Това е времето на най-голямо политическо могъщество на Дания. Унията оцелява до напускането на Швеция през 1523 г., докато съюзът с Норвегия приключва чак през 1814 г.
ХVІ и ХVІІ в. отбелязват свиване на датското влияние и редица поражения от Швеция. На Скандинавския полуостров кралството губи областите Халанд, Блекинге и най-ценната от тях – Сконе (Скания). При Кристиан IV Дания участва в Тридесетгодишната война, което завършва с унизително поражение. Дори Сконската война (1676 – 1679) не носи реванш, нито Великата северна война (1699 – 1721), макар че в нея Швеция е победена. Политическите неудачи трасират пътя за налагането на кралски абсолютизъм, добре организирана администрация, ефективно събиране на данъците и дълбоко проникване на модерните философски и просвещенски идеи. Сериозно подобряване се отчита в селското стопанство, прокопават се канали и се строят пътища. През 1784 г. е отменено крепостното право, а през 1814 г. началното образование става задължително. От 1849 г. Дания е конституционна монархия.
През ХІХ в. главният проблем пред Дания е да съхрани властта си над херцогствата Шлезвиг и Холщайн, които Прусия (после Германия) оспорва. Страната успява да ги запази през 1848 г., но ги изгубва през 1864. Част от тези територии тя си връща след плебисцит през 1920 г.
През І световна война Дания запазва неутралитет. В следвоенния период с помощта на кооперативното движение икономиката отбелязва значителен прогрес. Производството на пшеница, млечни и други животински продукти се удвоява. Страната се индустриализира. Работниците получават широки социални права. Този златен период приключва на 9 април 1940 г., когато Дания е окупирана от нацистка Германия. Датчаните развиват известно съпротивително движение, което допринася за освобождението на 5 май 1945.
На 1 януари 1973 г. Дания влиза в ЕИО, която по-късно се превръща в Европейския съюз, участва в НАТО и ООН. Днес Дания е конституционна монархия с представителна демокрация, силен защитник на свободната търговия и човешките права.
Праистория и древност
Хора са оставили следи от съществуването си в Дания от около 130 000 г. пр.н.е., но учените смятат, че това население е непостоянно. Вероятно през последния ледников период датските земи не са били обитавани,Jørgen Jensen, Prehistory of Denmark, Copenhagen 1998, p. 14 освен през последните му етапи. С оттеглянето на ледовете тук се установяват големи стада елени, които водят след себе си групи ловци. По това време географията на региона е доста различна – поради по-ниското ниво на океаните полуостров Ютланд е свързан с Британските острови и със Скандинавия. Покрива се с гъста гора, пълна с диви животни. Днешните учени наричат този период „горска епоха“.Йорг-Петер Финдайзен, Дания. От наченките до наши дни, София 2007, с. 19 Чак около 6000 г. пр.н.е. страната придобива днешния вид.
През ІV хил. пр.н.е. раздвижването на народите води дотам, че на Ютланд се настаняват германски племена. Те познават земеделието и оставят следи от села и градове. Погребват мъртъвците в масови гробове (некрополи), от които са открити стотици. Поддържат търговски връзки с Римската империя,чиито граници през І в. сл. н. е. се доближават до техните земи.Ole Klindt-Jensen, Denmark before the Vikings, London 1957, p. 101 Точно римски автори (Тацит, Тит Ливий) дават първите сведения за германските народи, към които принадлежат и датчаните. Преобладаващото мнение на историците е, че кимврите и тевтоните, които нахлуват в Рим с огромна енергия в края на ІІ в. пр.н.е., са тръгнали именно от Ютланд (виж Кимврийска война).
По времето на Тацит названието дани или датчани все още не съществува. То се появява във формата Daner по време на Великото преселение на народите. Първият автор, който ги споменава по този начин, е Йорданес. Според него те се преселили в днешните си земи от Швеция. Имали добре развито земеделие (пшеница, ръж, просо), плавали по околните морета, поддържали контакти с другите варварски народи на север от Рим. Знае се също, че през тях минава търговията с дървен материал и кожи, докарвани от днешните руски земи към западните провинции на империята.
Средновековна Дания
Епоха на Викингите Викинги е названието на различни народности от района на Скандинавия, най-вече датчаните и норвежците. Често не е възможно да се определи точната етническа принадлежност на викингските предводители. Името викинги се свързва с незапомнени нашествия по море и суша към християнските страни. Те се дължат както на стремежа към грабежи на по-богатите общества, така и на бързото нарастване на населението. Ето защо нашествията обикновено водят до заселване на завладени и открити земи. Първото известно нападение е осъществено през 793 г. над манастира Линдисфарн в Шотландия.Magnus Magnusson, Vikings!, New York 1980, p. 31 В следващите десетилетия като вълна викингите опустошават и други части от Британските острови, бреговете на Франкската империя, нахлуват по течението на големите реки – Елба, Везер, Рейн, Маас, Шелда, Сена и Лоара. През 844 г. корабите им достигат до Астурия и Португалия. През 845 г. викингският вожд Рагнар ръководи нападение над Париж.Викингското плячкосване на Париж от 845 година, на сайта history.nakratko Следват удари към Балеарските острови и Тоскана. През 911 г. друг датски викинг – Роло – основава Херцогство Нормандия в северна Франция. Европейците наричат тези езически северни пришълци нормани, тоест „северни хора“.Любомир Чолаков, Норманите – елитните воини на ранното средновековие, на сайта Искам да знам
Със своите кораби дракари викингите извършват далечни плавания, достигайки първо Исландия, после Гренландия, а накрая – бреговете на Северна Америка в района на полуостров Лабрадор, Нюфаундленд и днешна Нова Англия. Тези открития се дължат на Ерик Рижия и сина му Лейф Ериксон. Те не са датчани, а норвежци, а откритията им са по-скоро случайни и биват забравени с времето.
Най-сериозни усилия датските викинги насочват към Англия. Нейното завоюване започва след 860 г. и е неотразимо. В рамките на няколко години падат всички англо-саксонски кралства освен Уесекс. Датчаните са принудени да се примирят с неговото съществуване, но в североизточната част на острова (Данелоу) се образуват поселения от викинги, които установяват свои обичаи и закони. Тяхното влияние се усеща и до днес. През Х в. кралете на Уесекс успяват да изтласкат нашествениците от повечето им завоевания, но през следващото столетие датчаните отново минават в настъпление. Стига се до пълното завоюване на Англия по времето на крал Кнут Велики (1014 – 1035)Alastair H. Thomas, Historical dictionary of Denmark, Lahnam 1998, p. 249 и обвързването ѝ в обща империя с Дания и Норвегия. Датската власт над Англия продължава до 1042 и е подновена след 1066 г. с нахлуването на Уилям Завоевателя. Макар да идва от Норманското херцогство, той също е с датски корени.
Възникване на кралство Дания Крале на датчаните са известни още от последните години на Карл Велики (768 – 814). Тогава се говори за Готфред, по-късно (826) за Харалд и за Харек. Тези полулегендарни личности са по-скоро вождове, отколкото крале. Повече сведения има за такъв вожд от Х в. – Горм Стария с вероятни години на управление 936 – 958. По това време столица на Дания е град Йелинг на полуостров Ютланд, където Горм оставя няколко камъка с надписи. Именно в тях е запазено първото използване на името Danmark. Традиционно обаче се приема, че началото на Дания е поставено с покръстването на сина на Горм – Харалд І Синезъби през 965 г. Неговото решение не означава веднага, че и другите викингски вождове приемат Светото учение. Один и Тор продължават да се почитат с предимство.Финдайзен, Дания…, с. 54 Но началото на покръстването е поставено и наследниците на Харалд – синът му Свен I и внукът му Кнут Велики са вече християнски владетели. На същите камъни в Йелинг, Харалд нарежда да се изсече първото в Скандинавия изображение на Иисус Христос.
От Кнут Велики може да се говори за силна кралска власт в Дания. Неговият племенник Свен II приема архиепископът на Хамбург да отговаря за страната му, а в началото на ХІІ в. се появява и собствен датски архиепископ със седалище в Роскиле, който ръководи християнските дела в Норвегия и Швеция. Дванадесети век е белязан също с тежка междуособна война и с възстановяването на страната при управлението на Валдемар I Велики (1154 – 1182). С помощта на архиепископ Абсалон този крал превръща Дания в първостепенна сила в Балтийско море. Поставя се началото на конфликтите с Ханзата (съюзът на северногерманските градове), с тевтонците за контрол над Прибалтика, както и на по-късната столица Копенхаген.Първото споменаване на Копенхаген е през 1043 г. под името Хайн или Хавн. Епископ Абсалон разширява пристанището и го превръща в търговски център, виж Копенхаген – един от най-добрите градове за живеене в Европа, на сайта Градовете на Европа
Начало на датското могъщество Възходът на Дания продължава при Валдемар II (1202 – 1241). Той не само довършва завладяването на Естония, но поставя под контрол Мекленбург и Померания, области по германското крайбрежие на Балтийско море. Завоеванията в Прибалтика стават под прикритието на кръстоносната идея, тъй като в тези земи все още за езически. Ключовата битка е при Линданисе (1219)Според легендата по време на битката датското знаме пада от небето, въодушевява войниците и те печелят, виж Dannebrog: The flag that fell from the sky, на сайта Denmark.dk – Валдемар и тевтонските му съюзници побеждават местните племена и започват да ги покръстват. След това обаче страната губи много от силата си. След няколко поражения, най-важното от които е при Борнхьовед (1227) северогерманските държавици с подкрепата на Ханзата отблъскват датските претенции в региона на Холщайн и Мекленбург. Валдемар е известен също с това, че по негово време се въвежда съвременното датско знаме (Данебруг) и със създаването на нов кодекс, който уеднаквява системите в отделните части на кралството.Thomas, Historical dictionary…, p. 419 Той се използва чак до ХVІІ в.
В началото на ХІV в. Дания е страна на сериозно напрежение. Местните феодали отказват да се подчиняват на короната, църквата също е в конфликт с нея. Между 1332 и 1340 г. държавата няма крал и изгубва единството си. Все пак накрая законният наследник Валдемар IV Атердаг възвръща властта си. След продължителни и упорити борби той възстановява силата ѝ.
Калмарска уния и войни с Швеция Калмарската уния (1397 – 1523)