SN 1604, известна още като Звездата на Кеплер, Новата на Кеплер (или Свръхновата на Кеплер) е Свръхнова тип Ia , възникнала в Млечния път, в съзвездието Змиеносец. Появила се през 1604 г., тя остава най-новата наблюдавана с „невъоръжено око“ свръхнова звезда от нашата галактика. Отстоянието до нея е 20 000 светлинни години (6 килопарсека), което съответно е и времето, изтекло за да достигне блясъкът ѝ до Земята. Преди приемането на настоящата система за именуване на свръхнови, тя е кръстена на Йохан Кеплер, немския астроном, който я описва в „De Stella Nova“.
Наблюдение Звездата на Кеплер е била видим през деня повече от три седмици. Записи от наблюдението ѝ има в европейски, китайски, корейски и арабски източници. Stephenson, F. Richard & Green, David A., Historical Supernovae and their Remnants, Oxford, Clarendon Press, 2002, pp. 60 – 71.В своя максимум е ималавидима звездна величина -2.5.
Нейната поява се случва, когато споменът за свръхновата наблюдавана от Тихо Брахе в Касиопея (SN 1572) е още актуален. Оттогава в Млечния път не са наблюдавани по-нататъшни свръхнови, макар там да съществуват доказателства за две свръхнови, чиито сигнали биха могли да достигнат Земята ок. 1680 и 1870 г. – Касиопея А и G1.9 + 0.3 съответно. Няма исторически данни някоя от тях да е била открита през онези години, тъй като поглъщането от междузвезден прах ги е направило вероятно твърде бледи.
Извън нашата галактика са наблюдавани след S Andromedae през 1885 година. SN 1987A в Големия магеланов облак се виждала с просто око.
Остатъкът от свръхновата Кеплер се счита за един от прототипичните обекти по рода си и все още е обект на много проучвания в астрономията.
Спорни Астрономите от онова време (включително и Кеплер) бяха загрижени да наблюдават съединението на Марс и Юпитер, което виждаха по отношение на благоприятна връзка, свързана в умовете им с Витлеемската звезда. Облачното време обаче попречи на Кеплер да направи някакви небесни наблюдения. Независимо от това неговите колеги астрономи Вилхелм Фабри, Майкъл Маестлин и Хелисей Рослин успяха да направят наблюдения на 9 октомври, но не записаха свръхновата. Първото регистрирано наблюдение в Европа е от Lodovico delle Colombe в северна Италия на 9 октомври 1604 г. Delle Colombe L., Discorso di Lodovico Delle Colombe nel quale si dimostra che la nuova Stella apparita l’Ottobre passato 1604 nel Sagittario non è Cometa, ne stella generata, ò creata di nuovo, ne apparente: ma una di quelle che furono da principio nel cielo; e ciò esser conforme alla vera Filosofia, Teologia, e Astronomiche dimostrazioni, Firenze, Giunti, 1606. Кеплер успя да започне наблюденията си едва на 17 октомври, докато работи в императорския двор в Прага за император Рудолф II. Впоследствие свръхновата е кръстена на него, въпреки че той не е първият ѝ наблюдател, тъй като неговите наблюдения проследяват обекта цяла година. Тези наблюдения са описани в книгата му De Stella nova in pede Serpentarii („На новата звезда в крака на Офух“, Прага 1606 г.).
Спорът на Деле Коломб – Галилео През 1606 г. Деле Коломб публикува дискурс на Lodovico delle Colombe, в който показва, че „Звездата, появила се през октомври 1604 г., не е нито комета, нито нова звезда“ и където защитава аристотелевския възглед за космологията, след като Галилео Галилей е използвал повода на свръхновата да предизвика аристотеловата система. Описанието на претенциите на Галилео е следното: Галилей обясни значението и уместността на паралакса, съобщи, че нова не показва нищо, и заключи, като сигурност, че лежи извън Луната. Тук той можеше да спре, като изпрати своята единствена стрела. Вместо това той скицира теория, която разрушава аристотелевския космос: нова вероятно се състои от голямо количество ефирен материал, който се излъчва от земята и свети от отразена слънчева светлина, като аристотеловите комети. За разлика от тях обаче тя може да се издигне отвъд Луната. Той не само внесе промяна в небесата, но направи това провокативно, като внесе тленни земни елементи в чистото квинтесенция. Това повдигна възможностите за разбиване на небето. Междузвездното пространство може да бъде изпълнено с нещо подобно на нашата атмосфера, както във физиката на стоиците, на която Тихо се е позовал в дългия си разказ за новата от 1572 година. И ако материалът на небето наподобява този на телата тук по-долу, теория за движението, изградена върху опита с обекти, които са в обхвата ни, може да се прилага и за небесните региони. „Но не съм толкова смел, че смятам, че нещата не могат да се развият по различен начин от начина, по който съм посочил.“ Heilbron, John L. (2010). Galileo. Oxford University Press, p. 120.
Спор между Кеплер и Рослин В „De Stella Nova“ (1606) на Кеплер той критикува Рослин относно тази свръхнова. Кеплер твърди, че в своите астрологични прогнози Рослин е избрал точно двете комети – Голямата комета от 1556 и 1580 година. Рослин отговори през 1609 г., че наистина е направил това. Когато Кеплер отговори по-късно същата година, той просто забеляза, че като включи по-широк спектър от данни, Рослин може да направи по-добър аргумент.
Източници
Допълнителна информация
Външни препратки Светлинни криви на отворения каталог Supernova
Категория:Свръхнови Категория:1604 година Категория:Останки от свръхнова