Бруно Шулц (; роден на 12 юли 1892 г. в Дрохобич, починал на 19 ноември 1942 г. в родния си град) e полски прозаик с еврейски произход, график, живописец, художник и литературен критик.
Биография 1892 – 1914
Бруно Шулц се ражда на 12 юли 1892 г. в Дрохобич, недалеч от Лвов, в семейството на асимилирани евреи. Той е трето дете на 46-годишния Якуб Шулц, син на търговец на текстил, и Хенриета Кумеркар, дъщеря на заможен търговец на дървен материал. След раждането на Бруно, родителите му сключват брак. Детето е ритуално обрязано и заедно със семейството си остава част от общността с еврейско вероизповедание, но семейство Шулц не съхранява еврейските традиции и в дома им се говори само на полски.Księga metrykalna gminy żydowskiej w Drohobyczu; Urodzenia, liczba porządkowa 265 z lipca 1892, AGAD
Бруно Шулц отраства в дом №10 край площада в Дрохобич. Семейството обитава първия етаж на един от ъгловите домове, на чийто партер се помещава магазин за текстилни стоки. Именно този дом (днес вече несъществуващ, тъй като е опожарен от руснаците при военните им действия през 1915 г.) е описан в цикъла разкази „Канелените магазини“.
В периода 1902 – 1910 г. Шулц е ученик в училище „Франц Йосиф“ в Дрохобич. От запазените до днес свидетелства се вижда, че е бил един от най-добрите ученици в училището. През 1910 г. взема зрелостния си изпит с отличие и се записва да учи архитектура във Факултета по наземно строителство на Лвовска политехника. Още след първата година обаче развива сериозно заболяване на сърцето и белия дроб и се налага да прекъсне следването си.
През юни 1911 г. в Дрохобич се провеждат избори, записали се в историята като „кървави“. Поради фалшифициране на изборите се стига до размирици и бунтове по улиците на града. За да въдвори ред, войската открива огън по улиците на града. По официални данни са загинали 26 души, а 47 са ранени. Шулц наблюдава тези събития от прозореца на дома си. Те разтърсват силно младия творец и намират отражение в по-късното му творчество.
Прогресиращото заболяване на Бруно става причина за тежка финансова ситуация в семейството. Магазинът е затворен, домът е продаден и през 1914 г. семейството се премества при омъжената сестра на Бруно, Ханна Хофман, на улица „Беднарска“ (по онова време „Флорианска“ № 10). Братът на Бруно, Изидор (роден 1881 г.), заемащ ръководна длъжност в нефтена компания в Лвов, им оказва финансова помощ.
Малко преди това, след двегодишно прекъсване (включващо и няколко пребивавания в близкия курорт Трускавец), необходимо му за да се възстанови след боледуването, Шулц се връща в Лвовската политехника, за да продължи образованието си през академичната 1913/1914 г. Много скоро обаче отново му се налага да прекъсне следването си, този път поради избухването на войната. Заедно с родителите си, опасяващи се от руска офанзива, заминава за Виена. По това време столицата на Австро-унгарската империя е един от най-големите културни центрове в Европа и нейната атмосфера несъмнено оказва влияние върху формирането на Шулц. В продължение на няколко месеца той учи във виенската политехника, като едновременно с това посещава и занятия в Академията по изящни изкуства. Не завършва обаче нито едно от двете си следвания.
1915 – 1933
През 1915 г. семейство Шулц се връща в Дрохобич, но още през същата година след тежко боледуване на 69 години умира Якуб Шулц. За Бруно това е огромна загуба, за което свидетелстват и неговите разкази, в които баща му е един от централните образи.
През 1918 г. Шулц става член на групата „Kalleia“ (Красиви неща), която обединява еврейската интелигенция с артистични интереси. Чете много, преди всичко художествена литература, но също и книги от областта на точните науки – физика и математика. За да подпомогне семейния бюджет Бруно Шулц опитва да рисува портрети по поръчка, но за съжаление без особен успех. През 1922 г. представя творбите си на две колективни изложби: във варшавската галерия „Захента“ (на полски „Zachęta“) и в Дружеството на приятелите на изящните изкуства в Лвов. През септември същата година заминава за един месец на Кудова, за да стабилизира крехкото си здраве. През следващата година представя творбите си на „Изложба на творбите на еврейски художници“ във Вилнюс.
Няколко пъти прави опити да започне постоянна работа, но започва такава едва през есента на 1924 г. Става учител в училището, което той самият е завършил, след Първата световна война Държавно училище „Крал Владислав Ягело“ в Дрохобич.Sprawozdanie Dyrekcji Państwowego Gimnazjum im. Króla Władysława Jagiełły w Drohobyczu za rok szkolny 1928/29 z uwzględnieniem dziesięciolecia 1918 – 1928. Drohobycz: 1929, s. 80.
Първоначално преподава само рисуване, а по-късно води и занятия по ръчен труд, за определено време и занятия по математика. Работи допълнително като учител в други училища. В държаното училище работи почти до края на живота си (до 1941 г.), като с годините му се налага да се бори със здравословни проблеми и с липсата на диплома за завършено висше образование. Стига се дори до момент, в който губи работата си и се налага да положи допълнителни изпити. Дребният и скромен Шулц не винаги успява да се справи с недисциплинираните ученици. Не обича работата си, често се оплаква от нея в писма до своите приятели.
През 1928 г. Бруно Шулц, противно на волята си, става герой в местен скандал. В санаториума в Трускавец е организирана експозиция на негови рисунки, графики и маслени картини от цикъла „Идолопоклонническа книга“ (Xięga bałwochwalcza). Председателя на Клуба на християнската демокрация – Максимилиан Тюли е обиден от съдържанието на творбите и обвинява автора в порнография. Въпреки исканията на политика обаче, изложбата не е закрита.
През 1930 г. Шулц показва творбите си от областта на пластичното изкуство в лвовския Есенен салон и в Еврейското дружество за разпространение на изящните изкуства в Краков, а през 1931 г. в Дружеството на приятелите на изящните изкуства в Краков. През същата година в ателието на Виткаци в Закопане се запознава с Дебора Фогел, писателка, критик и преводач, която пише на полски, идиш и иврит. През 1932 г. се запознава със Стефан Шуман, известен педагог, професор по психология и почитател на литературата. Възхитен от ръкописа на „Канелените магазини“, Шуман се опитва да намери издател за книгата, но за съжаление не успява. През пролетта на 1933 г. Шулц се запознава с Йозефина Шелинска, бъдещата си годеница.
1933 – 1939
Бруно Шулц може би никога не би придобил известност извън Дрохобич, ако познатите му не му бяха оказали помощ и предложили посредничество. Именно благодарение на свои познати през 1933 г. Шулц се среща със Зофия Налковска и тази среща се оказва преломна за литературната му кариера. Налковска приема изключително радушно ръкописа на „Канелените магазини“ и веднага полага усилия книгата да бъде издадена. Разказите са издадени от издателство „Руй“ (на полски „Rój“) през 1934 г. Книгата предизвиква множество рецензии, част от тях са изпълнени с ентусиазъм, а друга част с не особено ласкави коментари, като последните са преди всичко от средите на националната десница. За изключително кратко време за полската общност Шулц се превръща от анонимен писател в известна личност. Малко преди това (през 1933 г.) Шулц дебютира във „Вядомошчи литерацкие“ (на полски „Wiadomościach Literackich“) с разказа си „Птици“ (на полски „Ptaki“).
Първите успехи не променят много ежедневието му. Писателят продължава да се бори с проблемите в училище, а и става единственият, който осигурява прехрана за семейството, състоящо се от майка му, овдовялата му сестра Ханя Хофман с двете си деца, както и братовчедка му. През 1931 г. умира майката на Бурно – Хенриета Шулц, а четири години по-късно умира и по-големият му брат, Изидор. Стоварилата се върху плещите му тежест да издържа семейството го свързва още по-силно с провинциалния Дрохобич. През 1936 г. му е присъдена титлата „професор“, благодарение на което вече не се налага да се тревожи толкова много за това, че може да изгуби работата си. След много усилия успява най-сетне да получи и платен отпуск, който използва от януари до юни 1936 г., време, в което създава изключителните разкази „Пролет“, „Есен“ и „Република на мечите“.
По време на пътуванията си до Лвов, Варшава и Закопане Шулц се запознава с много писатели, художници и критици. Резултат от тези познанства е кореспонденцията му с Витолд Гомбрович, Артур Сандауер и Виткаци, които подкрепят автора на „Канелените магазини“, пишейки за неговото творчество с огромен ентусиазъм. Топло се изказват за разказите му и Тадеуш Бреза, Леон Пивински, Вацлав Берент, Леополд Стаф и Юлиян Тувим, като последният заедно с Антони Слонимски и Адолф Новачински предлага „Канелените магазини“ като кандидат за наградата на „Вядомошчи литерацкие“. Най-важен поддръжник и същевременно приятел на писателя си остава Зофия Налковска, с която Шулц е свързан и с мимолетен роман (1934 г.).
През 1934 г. в литературната преса са публикувани поредните му произведения. „Втора есен“ (на полски „Druga jesień“) излиза в „Камение“ (на полски „Kamenie“), „Юлска нощ“ (на полски „Noc lipcowa“) в „Сигнали“ (на полски „Sygnały“), а „Гениална епоха“ (на полски „Genialna epoka“) във „Вядомошчи литерацкие“.Sygnały, nr 12, 1 października 1934, polona.pl [достъп 2018-03-06].
През 1935 г. Шулц се сгодява за Юзефина Шелинска, а през следващата година изпраща на родителите ѝ писмо, за да ги информира, че планира да сключи с нея брак. По това време и двамата работят над превода на „Процесът“ на Франц Кафка, издаден година по-късно от издателство „Руй“. През същата – 1935 г. в пресата излизат поредните му разкази: „Книга“, публикуван в „Скамандър“, и „Додо“, публикуван в „Тигодник илюстровани“, „Баща ми става пожарникар“, „Санаториум „Клепсидра“ и „Пенсионер“ във „Вядомошчи литерацкие“, както и фрагмент от „Пролет“ в „Камение“.В „Тигодник илюстровани“ са публикувани и есетата „До Станислав Игнаци Виткевич“ и „Раждат се легенди“.
През февруари 1936 г. прави постъпления през еврейската община и се сдобива със статус налице без вероизповедание. Прави това, за да получи възможност да се ожени за Юзефина Шелинска, еврейка, която е приела католицизма.W liście do Romany Halpern pisał: Moja narzeczona jest katoliczką (...). Są pewne przyczyny, dla których nie może ona wystąpić z wyznania katolickiego. Ja zaś nie chcę przyjąć chrztu. Dla niej zrobiłem tylko to ustępstwo, że wystąpiłem z gminy żydowskiej.
Появява се обаче и друг проблем: писателят не успява да получи фиктивна регистрация за местоживеене на територията, намирала се под пруска власт, където законите за сключване на брак са по-либерални. Плановете за женитба завършват с фиаско. Година по-късно годежът е прекратен и от формална гледна точка до края на живота си Шулц не се свързва с никого.
По същото време писателят прави опити да се премести във Варшава, но усилията му остават напразни. Неуспешни са и опитите му да накара австрийските и италианските издатели да се заинтересуват от разказите му. Успява обаче да започне постоянна работа във „Вядомошчи литерацкие“, като рецензент на нови литературни творби. „Вядомошчи литерацкие“ публикува и поредните му творби: „Последното бягство на баща ми“ и „Мъртъв сезон“, а на страниците на списание „Студио“ излиза разказа „За себе си“, издаден в сборника "Санаториум „Клепсидра" със заглавие „Самота“.