Дьорд Шпиро () е унгарски писател, поет, литературен критик, преводач, носител на наградите „Кошут“ и „Атила Йожеф“. Шпиро е член основател на Дигиталната литературна академия, кандидат на литературните науки, университетски преподавател. Той е една от най-видните фигури в унгарската литература след Втората световна война.
Биография Роден е на 4 април 1946 г. в Будапеща в семейството на инженер и актриса. В периода 1965 – 1970 г. следва унгарска-руска-сърбохърватска филология в университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща. През 1970 – 1971 г. е стажант в Унгарското радио като външнополитически журналист. През 1972 г. се дипломира във Висшия институт по журналистика със специалности журналистика и социология.
От 1971 до 1978 г. е чуждоезиков редактор в издателство „Корвина“, а след това от 1978 до 1981 г. е научен сътрудник към Института за централноевропейски изследвания към Унгарската академия на науките. Преподава в Катедрата по световна литература на Университета „Лоранд Йотвьош“, а от 1992 г. и в Катедрата по естетика.
Кандидат на науките по литературознание от 1981 г. От 1986 г. до 1992 г. е драматург в театър „Гергей Чики“ в Капошвар, а между 1992 – 1995 г. е директор на театър „Сиглигет“ в Солнок. От 1990 до 1997 г. е преподавател в Университета за театрално и филмово изкуство, от 1997 г. е хабилитиран доцент и между 1997 и 2000 г. е носител на стипендията „Сечени“, присъждана на заслужили университетски преподаватели. От 2016 до 2018 г. е главен съветник по изкуствата на Националния театър в Сегед. Пенсионира се през 2008 г.
Член е на унгарския ПЕН клуб, на Съюза на унгарските писатели и през 1998 г. става учредител на Дигиталната литературна академия.
Женен е и има две деца – Золтан (1987) и Фани (1991).
Творчество Той е един от най-продуктивните драматурзи. Негови пиеси и преработки постоянно са на сцена. Пиесите му се играят в различни театри в Будапеща. Четири от пиесите на Дьорд Шпиро са поставяни на българска сцена („Евроспорт“, „Пилешка глава“, „Без контрол“, „Прах в очите“).
На български език от издателство „Ерго“ е издаден и романът му „Дяволина“ в превод на Красимира Гаджокова.
Шпиро участва под една или друга форма в над 160 постановки (в 95 като писател, в 59 като преводач, в 11 като драматург и в една като режисьор).
Произведения Kerengő (Галерия, 1974, роман) Az Ikszek (Под знака Хикс, 1981, исторически роман за Полша през XIX в.) Az imposztor (Мошеник, 1983, историческа драма за събития в Полша) Csirkefej (Пилешка глава, 1986, пиеса, Национална награда на критиката) A Jövevény (Пришелец, 1990, роман) Fogság (Неволя, 2005, исторически роман за Римската империя от времето на Иисус Христос; награда „Милан Фющ“) Prah (Прах, 2007, пиеса) Messiások (Месия, 2007, исторически роман за Адам Мицкевич, Анджей Товянски и полския месианизъм; Централноевропейска литературна награда „Ангелус“ за най-добра белетристична книга, Вроцлав, 2010) Tavaszi tárlat (Есенна изложба, 2010, роман за първите години от режима на Янош Кадар)
Признание и награди награда „Атила Йожеф“ (1982) награда „Тибор Дери“ (1993) награда „Имре Мадач“ (1994) Унгарски орден за заслуги (2005) награда „Милан Фющ“ (2005) награда „Лайош Кошут“ (2006) Международна Вишеградска награда (2009) Централноевропейска литературна награда „Ангелус“ за най-добра белетристична книга (2010)
Източници
Категория:Автори на исторически романи Категория:Унгарски драматурзи Категория:Унгарски романисти Категория:Унгарски есеисти Категория:Унгарски преводачи Категория:Възпитаници на Будапещенския университет Категория:Носители на награда „Атила Йожеф“ Категория:Носители на награда „АЕГОН“ Категория:Родени в Будапеща Категория:Носители на награда „Кошут“