Калман Миксат () е унгарски журналист, политик и писател на произведения в жанра драма, биография, сатира и исторически роман.

Биография и творчество Калман Миксат е роден на 16 януари 1847 г. в село Шклабоня, Кралство Унгария, Австрийска империя (днес Склабина в Словакия), в заможното земеделско семейство на Янош Миксат и Мария Верес. Основното си образование получава в Римавска Собота. В училище пише първата си проза и стихотворения.

Учи право в университета в Будапеща в периода от 1866 до 1869 г., но не завършва. През 1871 г. се връща и работи като съдебен служител в Баласагярмат. През 1872 г. започва да работи като адвокат и продължава да пише като журналист публикувайки статии в различни вестници в столицата.

На 13 юли 1873 г. се жени за Илона Мария Маукс. Същата година родителите му умират от епидемия от холера, а той и съпругата му се местят в столицата, живеейки в нищета. Първото им дете умира след раждането, а съпругата му се прибира при родителите си. Тъй като няма редовен доход за издръжка на семейството си, се развежда през 1978 г. По-късно, след като има редовен доход, те се женят повторно през 1883 година. Имат три деца: Калман, Алберт и Янос.

Поради финансовите си затруднения през 1878 г. се премества в Сегед, където работи в тясно сътрудничество с местния вестник „Сегед Напло“. Ранните му кратки истории се основаваха на живота на селяните и занаятчиите и нямат особен успех. Те обаче демонстрираха умението му да изработва хумористични анекдоти, които ще бъдат развити в по-късните му, по-популярни творби.

През 1881 г. се завръща в Будапеща, където става помощник-редактор на списанието „Ország-Világ“, а после става журналист в „Pesti Hírlap“. Като журналист става популярен със сатиричните се статии (често под псевдоним) заедно с писателя Мор Йокай. Оттогава се насочва сериозно към литературата и става член на организацията Общество „Петьофи“.

Първият си успех постига с романа „A tót atyafiak“ от 1881 г. Със следващите си произведения – „Странна сватба“, „Случаят с младия Ности и Мари Тот“, „Чадърът на свети Петър“ и „Черният град“ става един от водещите писатели на унгарската диаспора.

Много от неговите романи съдържат социални коментари и сатира и към края на живота му те стават все по-критични към аристокрацията и тежестта, която той вярва, че последната поставя върху унгарското общество.

Един от най-популярните му романи, „Чадърът на свети Петър“, е любим на президента Теодор Рузвелт, който се среща с Калман Миксат по време на европейската си обиколка през 1910 г., за да го поздрави.

През 1882 г. Миксат става член на организацията Общество „Карой Кишфалуди“, а през 1896 е избран за президент на Будапещенската асоциация на журналистите. През 1899 г. става член на Унгарската академия на науките.

Той е член на Либералната партия и през 1887 г. е избран за Национално събрание на Унгария (един от двата висши законодателни органа в Австро-Унгария). До 1879 г. е представител за района на Илиефалва в Трансилвания, а от 1892 г. до смъртта си той представлява окръг Фогарас.

Калман Миксат умира на 28 май 1910 г. в Будапеща.

След смъртта му много от неговите произведения са екранизирани във филми и сериали.

Произведения

частична библиография A batyus zsidó lánya (1871) Ami a lelket megmérgezi (1871) A lutri (1872) Nibelungok harca (1873) Elbeszélések (1874) Pecsovics világ (1874) A vármegye rókája (1877) Még újabb fény- és árnyképek (1878) Falunk véneinek édes visszaemlékezése (1879) A tót atyafiak (1881) A jó palócok (1882) Nemzetes uraimék (1882 – 83) Jókai Mór, vagy a komáromi fiú, ki a világot hódította meg (1883) Az apró dzsentri és a nép (1884) Nemzetes uraimék (1884) A két koldudiák (1885) A lohinai fű (1885) A tisztelt ház (1886) A beszélő köntös (1889) Kísértet Lublón (1892 – 93) Az eladó birtok (1893) Beszterce ostroma (1894) Szent Péter esernyője (1895)Чадърът на свети Петър, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1962), изд. „Стигмати“ (2010), прев. Николина Атанасова Prakovszky, a süket kovács (1897) Gavallérok (1897) Új Zrínyiász (1898) Különös házasság (1900)Странна сватба, изд.: „Народна култура“, София (1956), прев. Борис Ников Szelistyei asszonyok (1901) Sipsirica (1902) Akli Miklós (1903) A vén gazember (1906) Noszty fiú esete Tóth Marival (1906 – 1907)Случаят с младия Ности и Мари Тот, изд.: „Народна култура“, София (1958), прев. Михаил Колачев, Борис Ников A fekete város (1908 – 1910)Черният град, изд.: „Народна култура“, София (1976), прев. Борис Ников

Разкази (превод на български) Късметът на Пали Сюч в „Литературен вестник“ (2010), прев. Нели Димова

Екранизации

Вижте също „Голямото четене“ в Унгария

Източници

Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в сайта на Общество „Калман Миксат“

Външни препратки на Общество „Калман Миксат“

Категория:Унгарски писатели Категория:Унгарски журналисти Категория:Унгарски политици Категория:Автори на исторически романи Категория:Починали в Будапеща