Димитриадска и Алмироска епархия (, катаревуса Ιερά Μητρόπολις Δημητριάδος και Αλμυρού) е епархия на Църквата на Гърция, със седалище в град Волос.

История Кога се разпространява християнството в Тесалия не е известно, но е сигурно, че през IV век то доминира в Магнезия. Първото сведение за епископи е от протокола на Първия вселенски събор в Никея в 325 година, подписан от епископите на Тесалийска Тива Клеоник (Θηβών Θεσσαλίας Κλεόνικος) и на Лариса Ахил (Αχίλλειος Λαρίσης). Тесалийска Тива е на няколко километра над Димитриада. Първото официално свидетелство за епископ на Димитриада е подписът от 22 юли 431 година на протокола на Третия вселенски събор в Ефес на епископ Максим Димитриадски (Δημητριάδος Μάξιμος). Наследникът му Константин (Κωνσταντίνος) е засвидетелстван от протокола на разбойническия Втори ефески събор (442) и Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451). Следващите епископи Авудантий (Αβουδάντιος) и Провиан (Προβιανός) със спора си за престола разкриват, че духовното управление на Димитриадска епархия е подчинено на римския епископ, пред когото Авудантий протестира.

Следват 350 години без сведения за епархията. Епископ Ксенофонт (Ξενοφών) е засвидетелстван в протокола от Константинополския събор в 879 година, реабилитирал патриарх Фотий. Седалището на епископа е Димитриада, която, защитена от стените, построени от Юстиниан, продължава съществуването си през византийските години, въпреки големите набези от IX до XI век. Следващият засвидетелстван епископ е Йоан (Ιωάννης) в 1100 - 1115 година.

След падането на Константинопол в 1204 година и създаването на Латинската империя в Димитриада се установява латинска епископия. Споменати православни са епископите Арсений (Αρσένιος, 1215 - 1222), Николай Влатис (Νικόλαος Βλαττής, 1230 - 1240 г.), Неофит I (Νεόφυτος ο Α, 1240), титулярни, подчинени на папата. От 1272 до 1280 година епископ на Димитриада е Михаил Панаретос (Μιχαήλ Πανάρετος), след когото идва Висарион (Βησσαρίων, 1490). Липсата на епископи преди него се обяснява с окупацията на областта от каталунски авантюристи в 1318 година, които премахват православните епископи и остават само латински епископи.

През 1423 година Магнезия попада в османски ръце и център става Волоската крепост. До 1600 година, когато седалището на епископа е засвидетелствано във Волос, местоположението на катедрата е неясно. Димитриада изчезва или в VI век или в XVI век и остава само в епископската титла. В османско време латинските свещеници изчезват и остават само православни. В края на XVI век районът пострадва от пиратски нападения от испанци, генуезци и флорентинци, които принуждават жителите да напуснат крайбрежните селища. При Теоклит I в 1626 година, според доклад на венецианския консул на Корфу, Волос не е нито град, нито село, а един голямо пристанище, където акостират много кораби. Калист (1630 – 1639) основава епископската църква във Волос. При управлението на Гавриил I (1653 - 1663) в 1665 година по време на Кандийската война Волоската крепост и областта са овладени от венецианците начело с Франческо Морозини и стените на крепостта са разрушени. По-късно османците си връщат града.

Епископията като всички други в Тесалия в османско време е подчинена на Лариската митрополия и всички епископи на митрополията съставят Свети синод, който избира нови епископи. При Йоаникий Димитриадски (1778 - 1788) пострадват мъчениците Трендафил Загорски (8 август 1680) и Апостол Нови от Агиос Лаврентиос (16 август 1680). При Калиник Димитриадски (1688 – 1714) има нова венецианска атака срещу Пагаситийския залив. През 1757 година роденият в Загора патриарх Калиник IV Константинополски премахва подчинението на Димитриадската епархия на Лариса и я повишава в архиепископия, ръкополагайки за архиепископ брат си Григорий (1757 – 1794) с катедра в Загора.

През Руско-турската война (1768 – 1774) руските военни кораби окупират пристанището на Волос през 1771 година и конфискуват цялото зърно. Те се завръщат на следващата година с гръцкия адмирал Антониос Псарос като техен водач и през 1789 година по време на следващата Руско-турска война с легендарния Ламброс Кацонис. Турците, укрепени в пристанището на Волос, започнаха да се притесняват за лоялността на прелатите и архиепископ Григорий подава оставка „поради старост“ през 1794 година. Тогава патриарх Герасим III Константинополски повишава архиепископията в митрополия и ръкополага за митрополит племенника си, архидякон на Патриаршията Атанасий с титлата Димитридски и Загорски митрополит, ипертим и екзар на пеласгите (Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς υπέρτιμος και έξαρχος Πελασγών). Седалището на митрополита се мести често между Епископи в Горен Волос, Загора, Макриница, Агия.

Епископи Тесалийскотивански епископи (Θηβών Θεσσαλίας)

+ Име Име Години Забележка Години Клеоник Κλεόνικος в 325 участник на Първия вселенски събор

Димитриадски епископи (Δημητριάδος)

+ Име Име Години Забележка Години Максим Μάξιμος в 431 участник на Третия вселенски събор Константин Κωνσταντίνος в 442, в 451 участник на Втория ефески събор и Четвъртия вселенски събор Авудантий Αβουδάντιος Провиан Προβιανός Ксенофонт Ξενοφών в 879 г. участник на Константинополския събор Йоан Ιωάννης 1100 - 1115 Арсений Αρσένιος 1215 - 1222 Николай Влатис Νικόλαος Βλαττής 1230 - 1240 Неофит I Νεόφυτος ο Α в 1240 Михаил Панаретос Μιχαήλ Πανάρετος 1272 - 1280 Висарион Βησσαρίων в 1490 в лариски м. Йосиф Ιωσήφ в 1542 Йоасаф I Ιωάσαφ Α в 1558 Доменик Δομένικος в 1569 Йоасаф II Ιωάσαφ Β в 1571 Теофил Θεόφιλος Пахомий Παχώμιος 1581 - 1590 Филотей Φιλόθεος в 1596 Агапий Αγάπιος 1601 – 1610 Теоклит I Θεόκλητος Α в 1626 Калист Κάλλιστος 1630 – 1639 Гавриил I Γαβριήλ Α 1653 – 1663 Дионисий I Διονύσιος ο Α 1663 – 1666 Йоаникий Ιωαννίκιος 1678 – 1688 уволнен от Лариския синод за сериозни нарушения Калиник Καλλίνικος 1688 – 1714 Партений Παρθένιος в 1714 Нектарий Νεκτάριος в 1721 Яков Ιάκωβος 1723 - 1729 Теоклит II Θεόκλητος Β Мелетий Μελέτιος 1740 – 1757

Димитриадски и загорски архиепископи (Δημητριάδος και Ζαγοράς)

+ Име Име Години Забележка Години Григорий Маврикиос Γρηγόριος 1757 - 1794 подал оставка

Димитриадски и Загорски митрополити (Δημητριάδος και Ζαγοράς)

+ Име Име Години Забележка Години Атанасий Αθανάσιος 1794 - юни 1821 Вартоломей Βαρθολομαίος юли 1821 - 29 септември 1821 от гревенски м. Партений Παρθένιος 30 септември 1821 - октомври 1823 Калиник Салидзаниотис Καλλίνικος октомври 1823 - 21 февруари 1827 от перистерски е. ? - 1828 Неофит Νεόφυτος юли 1827 - 20 ноември 1836 в созоагатополски м. Йосиф Ιωσήφ юни 1836 – ноември 1837 от херцеговински м., по-късно преспански и охридски м. Григорий Γρηγόριος 1837 – 1838 от бивш преславски м. Матей Ματθαίος 10 ноември 1838 – май 1841 от силиврийски м., в ганоски и хорски м. ? – 1862 Мелетий Μελέτιος май 1841 – юни 1846 от ганоски и хорски м., в иконийски м. ? - 1849 Гавриил Γαβριήλ юни 1846 – 11 юли 1855 в еноски м. Григорий Орологас Γρηγόριος юли 1855 – 15 септември 1858 † от самоски м. 1798 - 1858 Доротей Схолариос Δωρόθεος 23 септември 1858 – 2 април 1870 от созоагатополски м., в лариски м. 1812 - 1888 Григорий Фуртуниадис Γρηγόριος 5 април 1870 - 19 юли 1907 † в оставка между 4 юни 1890 и 10 ноември 1891 1838 - 1907

Димитриадски митрополити (Δημητριάδος)

+ Име Име Години Забележка Години Герман Мавроматис Γερμανός 10 август 1907 - 14 юни 1935 от 1922 митрополит, уволнен 14 юни 1935, посмъртно на 20 май 1944 възстановен 1859 - 1944 Йоаким Алексопулос Ιωακείμ 5 септември 1935 - февруари 1957 от фокидски м., подал оставка 1873 - 1959

Димитриадски и Алмироски митрополити (Δημητριάδος και Αλμυρού) + Име Име Години Забележка Години Дамаскин Хадзопулос Δαμασκηνός 7 ноември 1957 - 2 декември 1968 от трифилски и олимпийски м., подал оставка 1913 - 1977 Илия Цакоянис Ηλίας 6 декември 1968 - 13 юли 1974 от перистерски т. е., в трахийски т. м. 1917 - 1990 Христодул Параскеваидис Χριστόδουλος 14 юли 1974 - 28 април 1998 в атински а. 1939 - 2008 Игнатий Георгиадис Ιγνάτιος 10 октомври 1998 1956 -

Бележки