Амадей Савойски-Ахая, Амадей Савойски или Амадей Пиемонтски (, ; * 1363, Пинероло, Пиемонт; † 7 май 1402, пак там), е господар (сеньор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1367 – 1402).

Произход Според френския историк Самюел Гишенон Амадей е най-големият син на Жак Савойски-Ахая (* 1315, † 1367), господар на Пиемонт и княз на Ахая, и на третата му съпруга Маргарита дьо Божо (* 1346, † 1402). Негови дядя и баба по бащина линия са Филип I Савойски-Ахая, сеньор на Пиемонт (1294 – 1334) и титулярен княз на Ахая (1301 – 1307), и Катерина дьо Виеноа/дьо ла Тур дю Пен, а по майчина – Едуад I дьо Божо, маршал на Франция, княз на Домб, и Мари дьо Тил. Има един брат: Лудвиг (* 1364 † 1418), негов наследник като господар на Пиемонт (1402 – 1418) и титулярен княз на Ахая (от 1402).

Има и един природен брат и една природена сестра от предходния (втори) брак на баща си, както и двама природени братя от извънбрачните му връзки.

Биография На 16 май 1366 г. баща му Жак Савойски-Ахая съставя завещание, с което определя най-големия си син Филип – природен брат на Амадей за свой наследник, споменавайки и третата си съпруга Маргарита и другите си две деца – Лудвиг и Амадей. В същия период обаче Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да започне война срещу савойския граф Амадей VI Савойски.

С акт от 25 април 1367 г. баща им Жак лишава Филип от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“, и разпределя наследството сред самия Амадей и неговия брат Лудвиг. Това кара Филип да застане начело на кървав бунт. Междувременно Амадей, по молба на баща си, е поставен под закрилата на граф Амадей VI Савойски. Графът завладява Пиемонт, окупира Торино, докато Амадей, брат му и майка им се намират в столицата на Савойското графство Шамбери. Полубрат му Филип е заловен във Фосано през август 1368 г. Амадей VI организира процес срещу бунтовника и той е признат за виновен на 27 септември. Филип е затворен в замъка на Авиляна и е лишен от титлата „княз“, а през декември 1368 г. умира вероятно от удавянето му в ледените води на езерото на Авиляна.

След смъртта на баща си Жак през май 1367 г. Амадей го наследява с титлите „Господар на Пиемонт“ и „Княз на Ахая“ под регентството на савойския граф Амадей VI. Графът е регент до 1377 г., когато Амадей навършва пълнолетие на 14-годишна възраст. През ноември същата година Амадей VI, комуто Амадей вече се е заклел във вярност, му дава феодите в Пиемонт. Амадей следва графа в Сион, където за епископ последният назначава чичото на Амадей – Едуард Савойски-Ахая.

През 1380 г. Амадей VI Савойски одобрява брака на Амадей с Катерина Женевска – братовчедка на графа и сестра на антипапа Климент VII, с чиято подкрепа Амадей по-късно се стреми да отстоява правата си над Ахейското княжество.

Като верен поданик на Амадей VI през 1383 г. Амадей участва в експедицията, която донася от Молизе в Савоя тялото на преждевременно починалия савойски граф. Амадей е приятел и с наследника на Савойското графство – Амадей VII Савойски, негов другар от детинство. Той го следва във военните експедиции до смъртта му в началото на 1391 г.

Между края на 1390 и 1391 г. Амадей води епистоларна кореспонденция с Деспота на Румъния и с първенците на Ахая.

През 1391 г. неговите посланици във Венеция сключват договор с представителя на Краля на Неапол, за да може Амадей да си възвърне господството над Ахейското княжество. По-късно посланиците се срещат в Атина с херцога на Атина Нерий I Ачайоли, който, след като е наел Наварската дружинаНаварската дружина (на итал.Compagnia Navarrese) е дружина авантюристи, съставена главно от жители на Навара и Гаскония, които воюват в Гърция в края на 14 и началото на 15 век, в залеза на франкската власт и разпадането на остатъка от Латинската империя. Това е приключенска дружина от организирани наемници, които се предлагат като войска на различните господари срещу заплащане. Дружината, съставена главно от наварци и гасконци, е наречена така по името на своя основател Шарл II Наварски, който я е създал, за да се бори срещу Шарл V от Франция. Мирът между двамата претенденти завършва през 1366 г. и дружината е преобразувана в постоянна наемническа армия от брата на Шарл II – Луи дьо Бомон/д'Еврьо, граф на Бомон льо Роже и херцог консорт на Дуръс по правото, придобито чрез женитбата му същата година с Йоана (1344 – 1387) – дъщеря на Карл, херцог на Дуръс (1323 – 1348). начело с Пиетро Бордо ди Сан Суперано, е бил хвърлен от нея в плен в Ластрина от септември 1389 г. Нерий сключва договор с посланиците на Амадей срещу наварците, които контролират Мореа, с който признава Амадей за княз на Ахая и се обявява за негов васал за Господарство Коринт, Атинското херцогство и Херцогство Аргос и Науплия. Междувременно Амадей преговаря със съперника на Нерий – Пиетро Бордо и получава признанието на наварците за суверенитета си в замяна на потвърждение на огромните им владения в Гърция. Военната експедиция на Амадей в Гърция обаче не се състои, т. к. граф Амадей VII Савойски умира внезапно малко преди качването им на кораба в Генуа.

Понеже наследникът на Амадей VII Савойски – Амадей VIII е все още непълнолетен, в негова защита Амадей застава на страната на баба му Бона дьо Бурбон.

През 1393 г. Амадей води война с маркграфа на Монферат Теодор II, от когото през 1396 г. отнема Мондови.

През 1394 г. е на страната на Амадей VIII в битката срещу маркграфа на Салуцо Томас III. Томас III не желае да отдаде почит на новия савойски граф, дори го пребива и затваря в Торино, и две години по-късно го освобождава срещу откуп.

През 1396 г. войната с Маркграфство Монферат се възобновява, което личи в писмото, с което маркграф Теодоро II обявява война на Амадей. Примирието между Монферат и Ахая е подписано през 1397 г. благодарение на намесата на Джан Галеацо Висконти. След като отблъсква миланските войски, командвани от Графовете Биандрате, Амадей се оттегля в Пинероло – седалище на неговата власт.

Амадей умира на около 39 години в Пинероло на 7 май 1402 г., където е погребан в църквата „Св. Франциск“. На погребението му присъстват и посланиците на маркграфа на Монферат Теодор II. Понеже Амадей има само дъщери, го наследява брат му Лудвиг.

Брак и потомство След папско разрешение (3 и 4 септември 1330) ∞ 22 септември 1380 близо до Женева за Катерина Женевска († 17 октомври 1407, Вигоне), дъщеря на Амадей III, граф на Женева, и на Марго (Мау) д'Оверн, от която има четири дъщери:

Бона Савойска-Ахая (* 21 юни 1390, † сл. 1392 като малка) Маргарита Савойска-Ахая (* 21 юни 1390 † 23 ноември 1464), чрез брак маркграфиня на Монферат, беатифицирана от папа Климент IX на 9 октомври 1669 г. като Блажена Маргарита Савойска; ∞ 17 януари 1403 за Теодор II Монфератски, бездетна; като вдовица се оттегля в доминиканското абатство „Св. Катерина Александрийска“ в Алба (1420) и умира като светица. Матилда Савойска-Ахая (* ок. 1390, † 14 май 1438 в Гермерсхайм, погребана в църквата на „Св. Дух“ в Хайделберг), чрез брак пфалцграфиня и курфюрстиня на Пфалц (1417 – 1436); ∞ 30 ноември 1417 в Пинероло за курфюрст Лудвиг III фон дер Пфалц (* 23 януари 1378, † 30 декември 1436), от когото има трима сина и две дъщери Катерина Савойска-Ахая (* 1400).

Има и един извънбрачен син: Юлий († 1399)

Вижте също

Източници Основни източници De Allobrogibus libri novem ) Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,... Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2

Историографска литература Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,... Histoire de la Maison de Savoie Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,... Archivio di Stato: Sezione Corte → Principato di Acaia [Inventario n. 102] → Mazzo 3.1

Други

Бележки

Категория:Пиемонтци Категория:Италианска аристокрация Категория:Савойска династия Категория:Принцове на Ахая