Гангут () е руски линеен кораб, последният (по дата на залагане и дата на спускане на вода) от четирите дредноута на балтийската серия – типа „Севастопол“.
Линкорът-дредноут „Гангут“ става четвъртия кораб в руския флот, наречен в чест на победата в Хангутското сражение ().
История на строителството и службата Заложен е на 3 (16) юни 1909 г. в Адмиралтейския завод в един и същи ден с еднотипния линкор „Полтава“. Негов строител е Л. Л. Коромалди. На 7 октомври 1911 г. е спуснат на вода. Дострояването продължава до 4 ноември 1914 г. Преминава ходови и приемни изпитания, в края на декември е зачислен в състава на действащия флот, преминава в Хелсингфорс, където е включен в състава на 1-ва бригада линейни кораби на Балтийския флот.
Взема участие в Първата световна война. На 11 ноември 1915 г. линкорите „Гангут“ и „Петропавловск“ под прикритието на крайцерите от 1-ва бригада е поставено минно заграждение от 550 мини южно от остров Готланд. На 25 ноември на мините от това заграждение се натъква немският крайцер „Данциг“. Извършвайки три бойни похода във втората половина на 1915 г. за подсигуряване на поставяне на минни заграждения в Балтийско море, „Гангут“ през целия останал период на Първата световна война престоява в Хелсингфорс.
На 19 октомври 1915 г., на намиращия се на хелсингфорския рейд „Гангут“, започват смутове сред нисшите чинове на екипажа. Вечерта матросите се отказват от вечерята, а след това издигат искания да се махне от кораба старшия офицер, барон Е. Е. Фитингоф. При опит да завладеят стрелковото оръжие на кораба са спрени от офицерите. Командирът на „Гангут“, капитан 1-ви ранг А. Кедров, с труд удържа матросите от изстъпления, обещавайки да разгледа техните искания, главните от които са подобряване качеството на храната и изгонване от кораба на офицерите с немски произход. На 20 октомври на „Гангут“ пристига командващият Балтийския флот, адмирал Канин. Започва разследване, работата на следствената комисия оглавява адмирал А. Неболсин. Всичко са арестувани 95 матроса (в числото им се намира и знаменитият в бъдещето комунист Дибенко), 34 от тях са привлечени на съд. 26 матроса са осъдени на каторжна работа за срок от 4 до 15 години, 8 матроса са оправдани от съда.
Възмущението на редовите матроси се явява реакция на пасивността на могъщия кораб в условията на военното време. До това офицерския състав, предимно от безделие, допуска излишна подозрителност и необосновани заяждания към редовия състав с ясно изразена политическа мотивация с предмет разкриването на неблагонадеждните матроси. На кораба се провежда агитационна пропаганда от представители на различни политически партии, разпространяват се листовки, в които, в частност, се съобщава, че най-новите линкори бездействат под влиянието на флотските офицери от немски произход. В условията на бездействие, във военно време, нараства емоционално-психологическото напрежение в отношения между командния и редовия състави на кораба. След свършване на физически тежката аврална работа по натоварване на кораба с въглища вместо традиционно полагащите се след изпълняването на такава работа макарони с месо (макарони „по-флотски“) на редовия състав е предложена ечемичена каша. Реакцията на матросите е мълниеносна. Възниква въпросът: кой се е разпоредил да се приготви кашата вместо макароните по-флотски? Ситуацията е явно провокирана. Също е неясно, какво си мисли адмирал Неболсин, определяйки акцентите в крайните резултати от работата на следствената комисия; ясно е само едно – тези акценти са невярно групирани, като минимум от психологическа гледна точки.
От 12 до 17 март 1918 г., в състава на първия отряд кораби извършва ледовия преход от Хелсингфорс към Кронщат.
През ноември 1918 г. е преведен в Петроград, където след консервация престоява до май 1925 г. на продължително съхранение при стената на причала на Ленинградския завод.И. Ф. Цветков. Линкор „Октябрьская революция“. Ленинград. „Судостроение“. 1983 г. стр. 191.
В края на 1924 г. са започнати възстановителни работи.
На 18 април 1925 г. е зачислен в състава на учебния отряд на Морските Сили на Балтийско море.
На 26 април 1925 г. е продължен ремонтът на кораба в кронщатския „Параходен“ завод.
На 15 май 1925 г. на линкора за първи път са вдигнати военноморския флаг на СССР и гюйс.
На 27 юни 1925 г. линейният кораб „Гангут“ е преименуван на „Октябрьская революция“.
В периода юли-август 1925 г. се намира в сух док.
На 1 януари 1926 г. е зачислен в резерва на Морските сили на Балтийския флот.
На 28 юни 1926 г. излиза в открито море за изпробване на механизмите.
През лятото на 1928 г. е тараниран от крайцера „Аврора“. В резултат на стълкновението корпусът на линкора получава пробойна в района на 70 – 75 шпангоути. За отстраняване на повредите е изпратен в сух док.
През юни 1929 г. корабът губи големия рул, заедно с парче от балера. Това става по време на циркулация на пълен ход при пълно завъртане на руля. В сух док на линкора е поставен нов рул, свален от „Фрунзе“.
През юли 1929 г., по време на учебни стрелби, от преждевременното отваряне на затвора на 120-мм оръдие №16 в каземата се запалват полузаряди. Пожарът води до загинали сред екипажа.
През 1931 г. докосва с дъното си грунта, като така поврежда външната обшивка от първата кула до турбинното отделение. За отстраняване на повредите отново е въведен в сух док. Работите отнемат 15 денонощия.
На 12 септември 1931 г. застава към стената на Балтийския завод за начало на модернизация, аналогична на проведената на корабите от неговия тип. Основният ремонт се предполага да завърши за три зими (1931 – 1934 г.), по такъв образ, че към началото на всяка лятна кампания корабът да е боеспособен. Модернизацията е завършена на 4 август 1934 г.
През юни 1935 г., при Демонстейската банка, засяда на плитчина, временно губи ход и поврежда дъното; доковия ремонт отнема 25 денонощия. Отстраняването на течовете, чрез бетониране, водо до намаляване на запаса гориво със 100 тона (пълноценният доков ремонт, възстановяващ пълния обем на цистерните за гориво, е проведен през 1940 г. и отнема 55 дни).
Последните (в течение на целия срок на службата) изпитания на мерна миля линкорът провежда на 10 юни 1938 г., развивайки скорост от 22,48 възела при честота на въртене на гребните винтове от 320 об/мин.
По време на съветско-финската война участва в подавянето на огневите точки на противника по островите и приморския плацдарм и оказва огнева поддръжка на сухопътните войски.
На 10 и 18 декември 1939 г., в състава на ескадра, участва в обстрела на 254-мм финска батарея при Саренпя (остров Койвисто). Линкорът изстрелва по нея 269 305-мм снаряда от дистанция 102— 120 кб (според данните на Съветската страна, са изведени от строй три оръдия от четири).
От 30 декември до 2 януари 1940 г. отново обстрела бреговите укрепления на финландците, а след това, поради сложната ледова обстановка и лошата видимост, линкорът е отзован в Кронщат. За времето на цялата война кораба не получава повреди. 69 офицера и матроса на линкора са наградени с ордени и медали.
През февруари 1940 г. влиза за пореден ремонт.
Велика Отечествена война До началото на войната се базира в Талин.
На 22 юни 1941 г. зенитните разчети на кораба водят огън по самолетите-разузнавачи на противника.
На 1 – 2 юли 1941 г. линкорът, в съпровождението на ескадрените миноносци „Смелый“, „Славный“, „Суровый“, „Свирепый“, „Страшный“, „Яков Свердлов“, „Артем“ и „Володарский“, пет бързоходни тралчика и осем морски ловци, е пребазиран от Талин в Кронщат.
На 28 август 1941 г. с шрапнелен изстрел на оръдията на главния калибър е свален аеростат-коректировчик на противника над района Кипен-Красное село.
На 30 август всички кораби в Кронщат са включени в системата на артилерийската отбрана на Ленинград. Немските войски, през септември, започват щурма на града.
На 5 септември 1941 г., в 11 часа, открива огън от оръдията на главния калибър по настъпващите войски на противника. Артилеристите на кораба водят огън по струпванията на немски танкове и мотопехота в района на Красное Село.
През последващите дни линкорът, поддържайки съветските сухопътни войски, ежедневно провежда от две до пет стрелби с оръдията на главния калибър.
На 9 септември 1941 г. снетите още в края на август четири 120-мм оръдия и техните бойни разчети (92 души) са изпратени на сухопътния фронт.
На 15 септември, сутринта, линкорът отплава от Кронщат и пуска котва на Петергофския рейд. За стрелба с главния калибър на далечини, превишаващи пределните, се увеличава ъгъла на възвишение на оръдията, като за това се създава крен от 5 – 6° на противоположния борд. Необходимият крен осигурява командирът на електромеханичната бойна част на кораба, капитан 1 ранг И. А. Зубарев.
На 16 септември 1941 г. на кораба става авария. По време на стрелби от оръдията на главния калибър веднага след излитането от ствола се взривява един снаряд. В резултат на взрива загива един и са ранени три члена на екипажа.
На 17 септември 1941 г. към сухопътния фронт е изпратен отряд от екипажа на кораба в състав 590 души.
На 18 септември 1941 г. линкорът с огъня на своите оръдия подавя две батареи на противника с калибър 150-мм и 210-мм. Разбирайки каква огромна роля игра морската артилерия в отбраната на Ленинград, немското командване решава да унищожи корабите на ЧБФ и, преди всичко, линкорите „Марат“ и „Октябрьская революция“.
Сутринта на 21 септември 1941 г. линкорът от котвената стоянка на Петергофския рейд води огън от оръдията на главния калибър по противника в района на Красное Село. В 11 часа и 19 минути 30 самолета Ju-88 извършват нападение по кораба от кърмови курсови ъгли. Зенитния огън на линкора сваля два самолета. Обаче три авиобомби с маса над 250 кг почти едновременно падат на носовата част на кораба в района на 14-29-ия шпангоути. Пробивайки горната палуба, бомбите се взривяват на средната. Силата на взрива е толкова голяма, че настила на горната палуба, се откъсва от бордовете, заедно с шпилното устройство ляга върху полубака. Пробойната е почти до самото дъно. Котвената верига, откъсвайки се от стопорите, се развива зад борда на 150 – 200 метра. Без да прекратява воденето на огън от всички калибри, влачейки зад себе си влачещата се котвена верига и водейки борба с пожар на бака, „Октябрьская революция“ започва движение към Кронщат. Благодарение на умелите действия на аварийните партии и другите подразделения на кораба, успяват бързо да потушат пожара, да спрат навлизането на задбордна вода и изсушат наводнените помещения. Линкорът не успява да се освободи от веригата, но, въпреки това, съумява да премине от Петергофския рейд в Кронщат.
В течение на същия ден линкорът, намирайки се на Малкия Кронщатски рейд, е подложен на още пет масирани нападения на немската авиация. Обаче те, за самолетите на противника, не са толкова удачни и не нанасят сериозни повреди на кораба.
На 22 септември 1941 г. противникът възобновява въздушните налети върху корабите на Балтийския флот. На този ден авиацията три пъти атакува линкора в групи от по 20 – 30 самолета, които пускат 79 авиобомби, но без да имат попадения.
На 23 септември 1941 г. отново има въздушно нападение над линкора „Октябрьская революция“, два самолета Ju-88 са свалени. В последващите въздушни нападения участват до 150 пикиращи бомбардировача. Около кораба падат 145 авиобомби. Две от тях уцелват кораба, изваждайки от строя лявото оръдие на третата кула. Едновременно противникът обстрелва линкора от брега. В това нападение от зенитния огън на линкора са свалени три бомбардировача Ju-88.
На 24 септември 1941 г. линкорът влиза във военния залив и се швартова при стената на Лесних ворот, срещу Морския завод.