Анемоне (Anemone), известен още като съсънка (неправилно наричан анемония), е род цъфтящи растения от семейство Лютикови (Ranunculaceae), родом от умерените зони. Родът е тясно свързан с няколко други рода като Pulsatilla и Hepatica, като някои ботаници включват и двата рода в рамките на Anemone.
Етимология Според Оксфордския английски речник, гръцката дума ἀνεμώνη (anemōnē) означава „дъщеря на вятъра“, от ἄνεμος (ánemos, „вятър“) + женски патронимичен суфикс -ώνη (-ṓnē, така че „дъщеря на“). Метаморфозите на Овидий разказват, че растението е създадено от богинята Венера, когато тя поръсила нектар върху кръвта на мъртвия си любовник Адонис.
Името „вятърно цвете“ (windflower) се използва за целия род, както и за горското анемоне (Anemone nemorosa), защото се движи и при най-слабия полъх на вятъра.
Описание Анемоните са многогодишни растения, които имат основни листа с дълги листни стъбла, които могат да бъдат изправени или стърчащи. Листата са прости или сложни с лопатовидни, разделили се или неразделени листни остриета. Границите на листата са назъбени или цели.
Цветята с 4 – 27 чашелистчета се получават поединично, в цими от 2 – 9 цветя или в чадъри, над струпване на листни или сепаровидни прицветници. Чашелистите могат да бъдат от всякакъв цвят. Пистилите имат един овул. Цветовете имат нектари, но венчелистчетата липсват при повечето видове.
Плодовете са с яйцевидни форми, които се събират заедно в стегнат куп, завършващи с различно удължени стъбла; въпреки че много видове имат седалищни клъстери, завършващи стъблата. Ахените са с клюн, а някои видове имат привързани към тях косъмчета.
Общо наименование на анемоните е „вятърни цветя“. Анемонът произлиза от гръцката дума anemoi, която на английски означава „ветрове“.
Видове
Съществуват 76 вида цъфтящи многогодишни растения от рода анемоне според Plants of the World Online:
Извън списъка „Plants of the World Online“, но отново видове анемоне:
Анемоните в културата Анемоните имат няколко различни значения в зависимост от културата и контекста, в който се използва цветето.
Няколко от западните значения на анемоновите цветя се отнасят към гръцката митология за произхода на анемоновото цвете с участието на Адонис и Афродита. Богинята Афродита държала смъртния човек Адонис като любовник; когато Адонис е бил отбит от глиган, сълзите на Афродита при смъртта му се смесили с кръвта му и породили анемонето. В други версии глиганът бил изпратен от други ревниви гръцки богове да убият Адонис. Тези истории за произхода отразяват класическите двойни значения на пристигането на пролетните ветреци и смъртта на любим човек.
На викторианския „език на цветята“ анемонето представлява изоставена любов от всякакъв вид, докато европейските селяни ги носят за да отблъснат вредители и болести, както и лош късмет.
В други култури значенията се различават. В китайските и египетските култури цветето на анемонето се считало за символ на болестта поради оцветяването му. Анемонето може да бъде символ на лош късмет в източните култури. Японското анемоне може да бъде свързано с лоши вести.
Източници