„Хако ичиу“ (, „осем посоки, един покрив“) е месианска империалистична концепция в Япония през първата половина на XX век, превърнала се в официална доктрина през Втората световна война.
Понятието е създадено в началото на XX век от националистическия и будистки активист Танака Чигаку като негова интерпретация на фраза на първия японски император Джиму (VII-VI век пр. Хр.) – „Ще покрия осемте посоки и ще ги превърна в мой дом“, – която според него говори за божествено предопределение за разпростиране на императорската власт над целия свят. През следващите десетилетия идеята е възприета от крайната десница, а министър-председателят Фумимаро Коное е популяризира в своя реч от 8 януари 1940 година.Beasley, William G. (1991). Japanese Imperialism 1894 – 1945. Oxford: Oxford University. ISBN 978-0-19-822168-5. p. 226 – 227 Като първа практическа стъпка за реализирането на „Хако ичиу“ се разглежда създаването на Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване.James L. McClain, Japan: A Modern History p 470 ISBN 0-393-04156-5
Бележки
Категория:Външнополитически доктрини Категория:История на Япония Категория:Япония във Втората световна война