Параграф 230 (съкратено от „параграф 230 (47 USC § 230) от дял V на американския Закон за телекомуникациите от 1996 година“) е част от американския закон Communications Decency Act и урежда сфера на неприкосновеност, или освобождаване от отговорност на интернет доставчиците и ползвателите на интерактивни компютърни услуги в САЩ относно съдържанието, създадено и публикувано от трети страни. Определян е като „закона, който направи възможно възникването на интернет такъв, какъвто го познаваме“Joseph E. Kennedy, University of North Carolina School of Law в предговора на The Twenty-Six Words That Created the Internet на Jeff Kosseff,
Той отсъства в първоначалния текст на Сената и е добавен след обсъждане в долната камара с почти единодушен вот. Внесен е като предложение от републиканеца от Калифорния Кристофър Кокс и демократа от Орегон Рон Уайдън под името „Закон за свобода в интернет и овластяване на семейството“ и е представен като „политика на правителството за насърчаване на непрекъснатото развитие на Интернет и други интерактивни компютърни услуги и медии и запазването на съществуващия за тях конкурентен свободен пазар“104th Congress. 1995 – 1996. H.R.1978. [Internet Freedom and Family Empowerment Act]
„26-те думи, които създадоха интернет“ Съгласно точка първа от клаузата от параграф 230 относно „Добрия самарянин“
В своята книга от 2019 година „Двадесет и шестте думи, които създадоха интернет", наричана „биография на параграф 230“, проф. Джеф Косеф отбелязва, че без параграф 230 платформи като YouTube, Facebook, Reddit, Wikipedia, Twitter и eBay – създадени от базирани в САЩ компании, просто не биха могли да съществуватKosseff, Jeff. 2019. The Twenty-Six Words That Created the Internet. Cornell University Press. p8. В книгата проф. Косеф разказва историята на създаването на този законодателен акт през личните спомени на Кокс и Уайдън.
Доктрината за освобождаване от отговорност, нормативно закрепена в параграф 230, се установява в съдебната практика с решението на Апелативния съд на САЩ за четвърти окръг по делото Zeran v. America Online, Inc.Zeran v. America Online, Inc. (4th Cir.) (1997). Искът за него е внесен месец преди утвърждаването на Параграф 230 и разгледан през 1997 година. Като решава делото в полза на AOL, съдът потвърждава защитния механизъм на § 230 и признава целта на разпоредбата за „Добрия самарянин“ да насърчава „доставчиците да саморегулират разпространението на нежелателно съдържание чрез техните услуги“.
Режимът на имунитет за онлайн посредниците, въведен с Параграф 230, е възприет и от държавите от Европейския съюз с включването на клаузите за условната неотговорност на доставчиците на онлайн услуги в Директивата за електронната търговия от 2000 година [Директива 2000/31/EC]Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия). EUR-Lex.
Според автора на „Интернет право и регулация“ Греъм Смит чл. 15 от Директивата за електронната търговия, с който посредниците се освобождават от общо задължение за контрол, е „силен кандидат за най-значим законодателен акт в областта на интернет правото в Обединеното кралство и континентална Европа“Smith, Graham. 2017. Time to speak up for Article 15. 21 May 2017.
В американското законодателство освобождаването от отговорност за доставчиците на онлайн услуги (в т.ч. на интернет услуги) в случаи на нарушаване на авторското право е уредено в отделен закон – Digital Millennium Copyright Act от 1998 година, и по-специално в параграф 512 – Закон за ограничаване на отговорността за нарушения по авторското право (OCILLA). Правилата за освобождаване от отговорност, определени в OCILLA, са по-различни от тези на §230 и включват изискване за блокиране или премахване в колкото се може по-кратки срокове на достъпа до материал, който според правоносителите нарушава авторските и сродните им права, за което доставчиците са били уведомени
Доналд Тръмп срещу Twitter На 28 май 2020 година президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа акт (executive order) „за предотвратяване на цензурата онлайн“Executive Order on Preventing Online Censorship, чието предназначение е да ограничи действието на 230 CDA за неотговорността на платформите. Според юридически експерти, цитирани в американските медии, с този акт Тръмп претендира за правомощия, каквито няма, а именно преразглеждане на тълкуването на раздел 230 от съдилищатаBusiness Insider, Sonam Sheth and Eliza Relman 'Absolutely no legal authority': Trump's threats to shut down Twitter are 'totally asinine' and reek of censorship, according to legal experts. Смята се, че директивата ще бъде оспорена в съда. Въпреки че промяна в режима на освобождаване от отговорност на платформите изглежда вероятна, предвид политическия дебат не само в САЩ, но и в ЕС (Законопроект за цифровите услугиLegislative train | A Europe Fit for the Digital Age Digital Services Act) и в Обединеното кралство (Бяла книга за онлайн вредитеOnline Harms White Paper), конкретният ход на американския президент е реакционен. Той дойде в отговор на първия случай на поставяне на етикет за недостоверност на информацията на негово съобщение в Twitter от 26 май 2020 година, свързано с избирателния процес (екранна снимка 1).
Ден след подписване на директивата Twitter санкционира друго съобщение на американския президент за нарушаване на Правилата за ползване на услугата (Призоваване към насилие; екранна снимка 2). Същото съобщение остана немодерирано във Facebook, а изпълнителният директор на компанията, Марк Зукърбърг, публикува изявление-аргументация в тази връзка в своята профилна страница.
Източници
Категория:Американско право Категория:Информационно право Категория:Свобода на словото Категория:Интернет