Щефан Валтер Хел () е германски физик от румънски произход, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г. заедно с Ерик Бециг и Уилям Мьорнър за разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.
Ранен живот и образование Хел е роден на 23 декември 1962 г. в Арад, Румъния, в семейството на банатски шваби. Баща му е инженер, а майка му е учителка. Израства в близкия град Сънтана, Răzvan Băltăreţu, "Un cercetător născut în judeţul Arad este printre câştigătorii premiului Nobel pentru chimie", Adevărul, 8 октомври 2014Andreea Ofiţeru, "Stefan W. Hell, pentru Gândul: 'Am avut profesori extraordinari în România'", Gândul, 9 октомври 2014 където завършва основното си образование през 1977 г. Andreea Pocotila, "Fizicianul premiat cu Nobelul pentru chimie vorbește românește și ține legătura cu mediul științific din țara noastră", România Liberă, 8 октомври 2014 След това учи една година в Тимишоара, преди да замине с родителите си за Западна Германия през 1978 г. Stefan Both, "Stefan W.Hell, al doilea elev de la Liceul 'Nikolaus Lenau' din Timişoara care a câştigat un Nobel", Adevărul, 8 октомври 2014 Там семейството се заселва в Лудвигсхафен. През 1981 г. е приет в Хайделбергския университет, където през 1990 г. завършва докторантурата си по физика на тема „Изобразяване на прозрачни микроструктури в конфокален микроскоп“.
Научна дейност След като завършва висшето си образование, за кратко време работи като независим изобретател, подобрявайки разделителната способност на конфокални микроскопи. В периода 1991-1993 г. работи в Европейската лаборатория за молекулярна биология в Хайделберг, където успява да демонстрира принципите на своя 4Pi микроскоп. В периода 1993-1996 г. работи като ръководител на научен екип в департамента по медицинска физика на Университета Турку (Финлдания). Там той разработва техника за STED микроскопия. След това е назначен за шест месеца като гост-учен в Оксфордския университет. През 1996 г. е хабилитиран в Хайделбергския университет. На 15 октомври 2002 г. става директор на Института по биофизическа химия „Макс Планк“ в Гьотинген, където е сред основателите на департамента по нанобиофотоника. От 2004 г. е почетен професор по експериментална физика в Гьотингенския университет.
С напредването и подобряването на методите за микроскопия, той успява да докаже, както теоретично, така и експериментално, че разделителната способност на флуоресцентните микроскопи може да бъде значително увеличена. По това време тя е ограничена теоретично от дължината на вълната на използваната светлина (над 200 нанометра). Още от работата на Ернст Карл Абе през 1873 г. това ограничение се е считало за непреодолимо. За това си постижение през 2014 г. е удостоен с Нобелова награда за химия. Така той става вторият нобелов лауреат от банатската швабска общност (след Херта Мюлер).
Източници
Категория:Германски физици Категория:Хайделбергски университет Категория:Гьотингенски университет Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ Категория:Носители на Нобелова награда за химия Категория:Германски нобелови лауреати Категория:Почетни граждани в Румъния Категория:Родени в Арад