Изгубеното десетилетие (, Ushinawareta Jūnen) е период на икономическа стагнация в Япония от 1991 до 2001 г., причинен от спукването на японския финансов балон в края на 1991 г.

От 1991 до 2003 г. японската икономика (БВП) нараства само с по 1,14% годишно – много по-бавно спрямо останалите индустриализирани държави.

Понятието първоначално се отнася за годините от 1991 до 2001 г., но по-късно е разширено, обхващайки и годините до 2010 г. Поради тази причина, в днешно време често се говори за Изгубените 20 години (, Ushinawareta Nijūnen). Сериозно засягайки цялата икономика на Япония от 1995 до 2007 г., БВП на страната спада от 5,33 трилиона долара до 4,36 трилиона долара в номинално отношение, а реалната заплата спада с около 5%, докато държавата търпи стагнация при нивата на цените. И докато съществуват спорове относно мащаба на японските спънки, икономическото въздействие на Изгубеното десетилетие е ясно видимо, а японските политици продължават да се борят с последиците от него.

Причини Изгубеното десетилетие на Япония в основата си е причинено от спекулациите по време на бум. Рекордно ниските лихви захранват спекулациите на пазара за недвижими имоти и стоки, които поскъпват много през 1980-те години. Оценките на имотите и публичните компании се утрояват и стигат до момент, в който площ от три квадратни метра близо до Токийския императорски дворец е се продава за 600 000 долара.

След като осъзнава, че балонът вече не може да бъде удържан, японското министерство на финансите вдига лихвите в опит да намали спекулациите. Този ход бързо довежда до срив на фондовия пазар, защото кредитополучателите не успяват да изплащат многото си дългове, които дотогава са се крепили на спекулативните активи. В крайна сметка, тези проблеми се проявяват под формата на банкова криза, довела до няколко правителствени спасителни пакета.

Криза След първоначалния икономически шок, икономиката на Япония изпада в т.нар. Изгубено десетилетие, при което икономическият растеж спира през следващите десет години. Страната търпи много малък икономически растеж и дефлация, а японските стокови борси са сринати. Пазарът на имотите така и не се възстановява до нивата си отпреди икономическия бум.

Някои икономисти хвърлят вината за Изгубеното десетилетие върху потребителите и компаниите, които са пестили твърде много и са накарали икономиката да забави своя ход. Според други, истинският виновник за упадъка е застаряващото население на страната или паричната ѝ политика (или и двете). В частност, бавният отговор на Банката на Япония за намеса на пазара е възможно да е изострил проблема. В действителност, много от тези фактори е вероятно да са допринесли за стагнацията.

След кризата много японски граждани започват да пестят много и да харчат по-малко, което оказва отрицателно влияние върху съвкупното търсене. Това води до дефлация, която от своя страна допълнително мотивира потребители да пестят парите си, като така се навлиза в дефлационна спирала.

Източници

Категория:Икономически катастрофи Категория:Икономика на Япония Категория:История на Япония