Зле опазеното момиче

Зле опазеното момиче () е комичен балет от две действия.

Балетът е един от най-старите и най-важни творби в съвременния репертоар, въпреки че е многократно променян. Съществуват не по-малко от шест партитури, някои от които са били адаптации на по-стара музика. Първата хореография е дело на балетмайстора Жан Добервал върху аранжимент на петдесет и пет-популярни за времето си френски песни. Премиерата е на 1 юли 1789 г. в театъра Гранд Театр в Бордо, Франция, под заглавието Le balet de la paille, ou Il n'est qu'un pas du mal au bien („Сламата, или Само една стъпка дели доброто от лошото“).

Днес се играят две версии. Едната е от 1903 г. на Александър Горски по музика на Петер Хертел, първоначално поставена за Болшой театър в Москва. Версията на Горски почти изцяло се основава на постановката на Мариус Петипа и Лев Иванов от 1885 г. за имперския балет в Санкт Петербург. Петипа и Иванов преработват версията на Пол Тальони по музика на Хертел, първоначално поставена през 1864 г. за Берлинския дворцов балет.

Втората версия е създадена през 1960 г. от сър Фредерик Аштън за Кралския балет в Лондон.

Семплото и донякъде наивно либрето прави балета популярен и утвърждава присъствието му в репертоара на балетни трупи по цял свят.

История на творбата Постановка на Добервал

Зле опазеното момиче е творба на Жан Добервал, един от най-големите хореографи на своето време, ученик на Жан-Жорж Новер и учител на „бащата на руския балет“ Шарл-Луи Дидло. Легендата разказва, че Добервал е вдъхновен от гравюрата на Пиер-Антоан Бодуен „Порицанието“ (Le reprimande / Une jeune fille querellée par sa mère). Картината показва как възрастна жена се кара на младо момиче (най-вероятно дъщеря ѝ), обляно в сълзи и с намачкани дрехи, в хамбар със слама, докато на заден план младеж се опитва да избяга по стълбите. Говори се, че сюжетът се сторил толкова забавен на Добервал, че той веднага се заел да сътвори подходящ сценарий за балет.

Премиерата на балета се състои на 1 юли 1789 г. в Гран Театр в Бордо, Франция. Съпругата на Добервал – балерината Мари-Мадлен Креспе, е в главната роля на Лиза, танцьорът Йожен Хус в ролята на Колен, а Франсоаз Льо Риш на вдовицата Рагота (Мама Симон в по-късни версии).

Партитурата от 1789 г. е аранжимент от петдесет и пет популярни френски песни. Не е останала информация за композиторите и аранжорите на музиката в първоначалната постановка. Възможно е самият Добервал да е направил аражимента, тъй като е компетентен цигулар.

Две години след премиерата, Добервал поставя балета в Лондон, като променя е заглавието на днешното „Зле опазеното момиче“. На премиерата на 30 април 1791 г. съпругата на Добервал отново пресъздава Лиза, докато в ролята на Колен е ученикът на композитора – Шарл-Луи Дидло. Музиката за лондонската постановка е оркестрирана от музикантите на театър „Пантеон“.

Йожен Хус, пресъздал ролята на Колен, поставя версията на Добервал през 1803 г. в старата парижка опера на ул. „Ришельо“, предшественик на сградата на ул. „Пелетие“. Преди това (1796 г.) Хус е използвал либретото на балета за комична опера „Лиза и Колен“ по музика на Пиер Гаво.

Версия на Омер Хореографът Жан-Пиер Омер, балетмайстор на Парижката опера и ученик на Добервал, прави редица промени в балета. През 1828 г. Омер представя изцяло нова версия, създадена за балерината Полин Монтесю. За тази постановка композиторът Луи Херолд адаптира оригиналната партитура от 1789 г. и заимства много теми от оперите на Джоакино Росини, Жан-Пол Мартини и Гаетано Доницети.

През 1837 г. великата австрийска балерина Фани Елслер дебютира в Парижката опера в продукцията на Омер. Създават се нови танцови номера, които демонстрират най-добрите артистични качества на примата. Елслер избира множество танци от изключително популярната партитура на Любовен еликсир на Доницети. Днес гранпато на Еслер е включено във версията на Аштън за британския Кралски балет.

Версията на Омер остава в репертоара на френската опера до 1854 г.

Версия на Тальони Италианският хореограф Пол Тальони, брат на легендарната балерина Мария Тальони, е балетмайстор на дворцовия балет в Берлин между 1852 и 1866 г. На 7 ноември 1864 г. Тальони представя своя, изцяло нова, постановка, като поръчва нова партитура от резидентния композитор на Берлинската кралска опера – Петер Лудвиг Хертел. Тази творба се радва на огромен успех и остава в репертоара на операта дълги години.

Постановки в Русия Балетът е поставен за първи път в Русия от балетмайстора Джузепе Соломони през 1800 г. под името „Измамената старица“ за Петровския театър (предшественик на Болшой театър) в Москва, постановка, която по-късно е ревизирана от наследника на Соломони Жан Ламирал през 1808 г. И двете продукции използват оригиналните петдесет и пет песни, вероятно в собствен аранжимент.

Премиерата на балета в Санкт Петербург е 2 октомври (20 септември) 1818 г. на сцената на имперските театри в постановка на Дидло, който вече е пресъздал ролята на Колен в Лондон през 1791 г. Дидло е първи балетмайстор в Санкт Петербург 1801 – 1811 г. и 1816 – 1837 г. Заглавието е сменено на Напразно предупреждение (La Précaution inutile, ou Lise et Colin), а музиката е на Катерино Кавос.

Версията на Омер от 1828 г. е поставена за първи път на руска сцена през 1845 г. от балетмайстора Ираклий Никитин. Големият хореограф Жул Перо – първи балетмайстор на петербургските Имперски театри, поставя своя собствена редакция на версията на Омер през 1854 г., като добавя нова музика от Цезар Пуни. Постановката на Перо е играна последно през 1880 г. за бенефиса на Павел Гердт.

Редакция на Петипа и Иванов

Голямата италианска балерина Вирджиния Цуки гастролира в Санкт Петербург през 1885 г., като представя успешно различни роли в няколко театри в имперската столица. По желание на император Александър III директорът на императорските театри Иван Всеволожки кани Цуки на гастрол. Балерината дебютира в ролята на Лиза през 1864 г. Всеволожки купува музиката на Хертел от Берлин, докато самата Цуки получава огромен хонорар плюс бенефисни приходи от представленията си.

Постановката е съвместно дело на първия балетмайстор на Имперския балет Мариус Петипа и втория балетмайстор и режисьор Лев Иванов. Цуки помага при поставянето на някои от танците, които познава от версията на Пол Тальони. Включени са и танци от по-ранната продукция на Имперския балет по музика на Херолд. Не е ясно защо и двамата балетмайстори участват в постановката, но може да се предположи, че Иванов е работил върху номерата от по-ранните продукции, а Петипа – върху новите танци. Петипа възлага на Лудвиг Минкус да композира две допълнителни вариации за Цуки.

Премиерата на балета е на 16/28 декември 1885 г. Изпълнението на Цуки я превръща в легенда в Русия и тя става известна като „Божествената Вирджиния“. Очевидци твърдят, че нейното пресъздаване на образа на Лиза трогва публиката до сълзи. Балерината се прочува и с т.нар. Танц с панделки (Pas de ruban).

През лятото на 1888 г. Иванов поставя съкратена версия на балета за представления в Красное село. Ролята на Лиза се изпълнява от Александра Виноградова, която по-късно играе ролята и на сцената на Мариинския театър (главен театър на Императорския балет и опера от 1886 г.). Това е и последното изпълнение на балета до 1894 г., когато Иванов го възражда за гостуващата немска балерина Хедвиг Хантенбург. След това творбата намири постоянно място в репертоара на Имперския балет.

Ролята на Лиза е желана от големите балерини на старата имперска сцена Олга Преображенская, Анна Павлова и Тамара Карсавина, а Матилда Кшесинская настоява други балерини да не изпълняват ролята на Лиза.

Любопитен щрих в постановката на Иванов е използването на пилета в някои сцени. Веднъж Кшесинская пуска всички пилета на сцената, докато Преображенская танцува. В настаналата суматоха пилетата се озовават в оркестрината сред музикантите, но Преображенская продължава да танцува, сякаш нищо не се е случило.

След революцията през 1917 г. значителен брой произведения от репертоара на Имперския балет отпадат и се загубват. Балетът е представен за последно на 27 септември / 10 октомври 1917 г. с балерината Елза Вил в ролята на Лиза.

Както много произведения в репертоара на Имперския балет в Санкт Петербург от началото на 20 век, хореогрфията на Петипа и Иванов е нотирана от режисьора Николай Сергеев по метода на Степанов. Когато напуска Русия през 1917 г., Сергеев използва нотацията да постави оригиналните руски постановки в чужбина, предимно за Кралския балет в Лондон. Сред тях са Лебедово езеро на Петипа / Иванов, Спящата красавица на Петипа, оригиналната постановка на Лешникотрошачката от 1892 г., Копелия на Петипа, Иванов и Чекети, и Жизел на Петипа.

Днес всички нотации са част от т.нар. „Сбирка Сергеев“, в театралната колекция на библиотеката на Харвард. През 2015 г. хореографът и историк Сергей Вихарев поставя балета на сцената на Екатеринбургския държавен академичен театър за опера и балет, използвайки нотацията на Сергеев.

Редакция на Горски На 7/20 декември 1901 г. е премиерата на редакцията на Александър Горски на сцената на Имперския Болшой театър в Москва. Горски стъпва върху версията на Петипа и Иванов, която познава от кариерата си на първи балетист в Санкт Петербург, но включва много допълнителна музика от Цезар Пуни, Лудвиг Минкус, Лео Делиб, Рикардо Дриго и Антон Рубинщайн. Именно тази версия на Зле опазеното момиче служи като основа за почти всяка постановка в Русия, Европа и Америка в продължение на много десетилетия. Гран па-дьо-дьото от второ действие е част от репертоара на много конкурси, фестивали и гала представления и все още е част от годишните абитуриентски представления на Вагановската школа.

Постановки от съветско време През 1930 г. хореографите Асаф Месерер и Игор Моисеев създават нова версия за „Болшой“, основана на хореографията от Горски, като добавят ново действие, озаглавено Сватбата на Лиза и Колен по музика от „Орфей“ на Глинка. Версията на Месерер и Моисеев остава в репертоара на Болшой театър само две години, след което музиката е преработена от диригента Александър Мосолов. Тази версия, със заглавието „Съперниците“, се изпълнява само осемнадесет пъти преди напълно да отпадне от репертоара.

През 1937 г. е поставена напълно нова версия на хореографа Леонид Лавровски. Композиторът Павел Фелд създава нова партитура на музиката на Хертел, като включва и музикалните допълнения на Горски. След единадесет спектакъла постановката на Лавровски е извадена от постоянния репертоар на Болшой театър и е представяна от време на време до началото на 70-те години.

През 1971 г. Олег Виноградов поставя нова версия за балет „Киров“, до голяма степен базирана на традиционните постановки на Петипа, Иванов и Горски от началото на XX век и по музика на Хертел. Въпреки големия успех, постановката на Виноградов е извадена от репертоара след напускането му като директор на балета през 1995 г.

Постановки на Запад

През 1912 г. Анна Павлова изиграва ролята на Лиза в Лондон в съкратена версия на балета.

Бронислава Нижинска поставя първата постановка в Съединените щати за Американския балетен театър (АБТ). Премиерата е на 19 януари 1940 г. в Сентър Тиътър в Ню Йорк. В главните роли са: Патриша Бауман и Юрек Шабелевски. Версията на Нижинска е базирана на версията на Петипа / Иванов / Горски по музиката на Хертел.