Иван Рогозаров е български офицер, полковник. В заключителния етап на Втората световна война воюва срещу Червената армия като командир на Българската СС противотанкова бригада.
Биография Иван Панов Рогозаров е роден на 13 ноември 1887 година. Завършва ВНВУ с 27-и випуск през 1907 г. – пионерен профил. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Рогозаров получава два ордена „За храброст“ – IV ст. 1 и 2 кл. Служи последователно в понтонна и техническа дружина, автомобилна дружина, началник на автомобилната школа. В края на Първата световна война по време на войнишките бунтове и обявяването на т.нар. Радомирска република майор Рогозаров оказва съпротива на дезертьорите на гара Кюстендил и при схватка е ранен. След войната, през 1919 г. се уволнява. През 1936 г. е привлечен като офицер в „Трудова повинност“ и е произведен подполковник. Подполк. Рогозаров работи като преподавател в създадената през 1938 г. Школа за подготовка на трудови офицери. След 1940 г. работи в щаба на Трудови войски и през 1944 г. достига до началник-щаб. Вероятно през 1943 е произведен полковник от Трудови войски. Главен редактор на списание „Трудово дело“ и автор на множество професионални статии на военно-трудова тематика. Рогозаров е специализирал в немски пионерни школи. Като немски възпитаник и прогермански настроен офицер, често му е възлагано да придружава немски военни делегации в България, откъдето има близки отношения с немските офицери пребиваващи в България. Иван Рогозаров е член на Съюза на българските национални легиони. По време на деветосептемврийския преврат той се намира в Германия на официално посещение. Участва в прогерманското Българско национално правителство в изгнание като министър на труда и трудовата повинност. Неколкократно влиза в конфликт с проф. Кантарджиев, който е министър на войната, в резултат на което военният ресор е поет от министър-председателя Цанков. Полковник Рогозаров е командир на създадения в края на 1944 година Български доброволчески корпус, наричан още Български национални освободителни войски. Полк. Иван Рогозаров от 1945 до 1948 г. е интерниран в американски лагер близо до Щутгарт. В България има две смъртни присъди – от т.нар. Народен съд (март 1945) и от Военен съд (9 юни 1947), но американските служби отказват да го екстрадират, не признавайки правното основание на присъдите. В края на 40-те години полковникът участва в организирането на диверсионните групи, които навлизат тайно в България от Гърция и подпомагат Горянското движение. Името на Рогозаров се споменава по време на разпитите в хода на процесите срещу заловени „диверсанти“ като организатор на подпомаганите от САЩ военни бази на горяните в Гърция и радио „Горянин“. След войната живее във Франкфурт, където умира през 1956 г.
Семейство Иван Рогозаров има двама сина: Ивайло Рогозаров заминава с двмата си родители за Германия през 1944г. След войната завършва медицина и работи като психиатър до пенсионирането си. Има двама сина. Любомир Рогозаров от 1945 до 1954 лежи в концлагерите в Перник и в Белене заради баща си. Почива през 1992 в София.
Награди За службата му в българската армия е награждаван с: • Орден „За храброст“ IV ст. 1-ви и 2-ри клас
Военни звания Подпоручик (15 август 1907) Поручик (4 септември 1910) Капитан (1 ноември 1915) Майор (24 ноември 1917) Подполковник (1936) Полковник (1943)
Вижте също Българско национално правителство в изгнание
Българска СС противотанкова бригада (1-ва българска)
Асен Кантарджиев
Бележки
Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Български полковници Категория:Починали във Франкфурт на Майн Категория:Родени в Ловеч