„Йоланта“ е последната, единадесета опера на Пьотър Чайковски, оп. 69. Операта е едноактна, лирическа, основана е върху драмата на датския писател Хенрик Херц, „Дъщерята на крал Рене“. Либретото е на брата на композитора, Модест Чайковски, обработил руската версия на пиесата. Операта е създадена през 1891 г. Първото представление е на 18 декември (6 декември по стар стил) 1892 г. в Мариинския театър, в Санкт Петербург. Премиерата е обща с балета Лешникотрошачката. Представлението има успех сред публиката, но не получава одобрение от критиката.Tchaikovsky Research: Iolanta.
Създаване Чайковски се запознава с едноактната пиеса на датския писател Хенрик Херц, „Дъщерята на крал Рене“ през 1884 г., когато прочита руския превод на нейния текст. Композиторът харесва оригиналния и поетичния сюжет и замисля да напише музика към него, но работата по други произведения го отклонява от тази идея. На 10 май 1888 г. пиесата, в превод и обработка на известния руски писател и драматург Владимир Зотов, се поставя на сцената на Малий театър в Москва. Представлението е само едно, Чайковски присъства на него и много харесва изпълнението на актрисата в ролята на Йоланта. По това време в Москва се намира директорът на императорските театри, Иван Всеволожки, и се предполага, че композиторът обсъжда с него своето намерение да напише опера „Йоланта“.Belcanto.ru. Классическая музыка, опера и балет. Опера Чайковского „Иоланта“
В края на 1890 г. Мариинският театър възлага на Чайковски написването на две произведения – едноактна опера и двуактен балет, които да се изнасят в едно представление. Предполага се, че предложението за обща постановка е на Всеволожки и то не е произволно. Според общоприетата по онова време концепция оперният спектакъл трябва от една страна да запълва вечерта, т.е. да има достатъчна продължителност, а от друга да доставя удоволствие на публиката, което се осигурява чрез внасяне на разнообразие в сценичното действие. Един акт обикновено трае около 40 минути, (толкова време може да се задържи концентрираното внимание на зрителя/слушателя), от което следва традицията, класическият оперен спектакъл да се състои от три акта. Второто изискване за развлекателност се удовлетворява чрез включване на балетни номера, подход, особено характерен за руските опери. В рамките на този подход се възприема като естествено, в театралната вечер, която не може да се запълни с едноактна опера, да се включи и балетна постановка.
Мариинският театър планира постановките за сезона 1891/92. Операта е „Йоланта“, макар че либрето още няма. Балетът е „Лешникотрошачката“, предложен е от Всеволожки. Самият композитор по-късно, следейки внимателно творчеството на младия Сергей Рахманинов, се впечатлява силно от неговата едноактна опера Алеко и иска нея за съвместното с „Йоланта“ представление, а не своя балет.Belcanto.ru. Классическая музыка, опера и балет. Опера Рахманинова „Алеко“
Либретото е възложено на Модест Чайковски и композиторът насърчава брат си да работи над него още от януари 1891 г. Композирането започва през юли, през септември музиката вече е написана, през декември е завършена оркестрацията. Постановките закъсняват за сезона 1891/92, премиерата на двете произведения е през декември на 1892 г.
Премиерни представления На 17 декември 1892 г. в Мариинския театър, в присъствие на Александър III се провежда генералната репетиция на „Йоланта“ и „Лешникотрошачката“. Царят е много доволен, привиква в ложата си композитора и изказва хвалебствия за представлението. Премиерата на „Йоланта“ и „Лешникотрошачката“ е на следващия ден, 18 декември. Диригентът на операта е Едуард Направник, на балета е Рикардо Дриго. И двете произведения имат голям успех пред публиката, но „Йоланта“ не се харесва на критиката. Чайковски приема негативните ѝ оценки спокойно.Большой театр. Пресс-служба, 28.10.2015, „Иоланта“ плюс „Щелкунчик“
Скоро след премиерата в Санкт Петербург операта в немскоезична версия се поставя в Германия, в градовете Хамбург и Шверин. Премиерата в Хамбургската опера е на 7 септември 1893 г.
На 11 ноември 1893 г. операта има премиера на сцената на Болшой театър. Постановката е дело на големите имена на театъра – Иполит Алтани (диригент), Антон Барцал (режисьор), Карл Валц (художник).
През 1933 г. операта се представя на руски език в САЩ.П.И. Чайковский, опера Иоланта
В България „Йоланта“ се изпълнява за пръв път през 1952 г. в София, на сцената на Народната опера. Постановката е на режисьора Михаил Хаджимишев, диригентът е Асен Димитров.Любомир Сагаев. Книга за операта. Йоланта
Действащи лица и първи изпълнители Партия Глас Премиера в Мариински театър6 декември 1892 Диригент: Едуард НаправникИзпълнители Премиера в Болшой театър11 ноември 1893Диригент: Иполит Алтани Изпълнители Рене, крал на Прованс бас Константин Серебряков Степан Трезвинский Йоланта, дъщеря на крал Рене сопран Медея Фигнер Маргарита Ейхенвалд Роберт, бургундски херцог баритон Леонид Яковлев Богомир Корсов Водемон, граф, бургундски рицар тенор Николай Фигнер Лев КлементиевБен-Хакия, мавритански лекар баритон Аркадий Чернов Степан Власов Алмерик, оръженосец на крал Рене тенор Василий Карелин Моисей Толчанов Бертран, портиер на кралския дворец бас Ялмар Фрей Василий Цетеков Марта, жена на Бертран, кърмачка на Йоланта алт Мария Каменская Лидия Звягина Бригита, приятелка на Йоланта сопран Александра Рунге Елена Муравьова Лаура, приятелка на Йоланта мецосопран Мария Долина Олга Данилченко
Сюжет Събитията се разгръщат през XV век в планините на южна Франция.
Принцеса Йоланта е сляпа по рождение. Тя не знае, че е принцеса, не знае също, че е сляпа. Живее в красива затворена градина, в уединение от света. Баща ѝ, кралят Рене, не позволява пред нея да се споменава за светлина и багри. Под страх от смъртно наказание на външните хора е забранено да влизат в нейната градина. Но Йоланта усеща, че ѝ липсва нещо важно, което притежават другите хора. Тя е с Марта и приятелките си, но е тъжна и нищо не може да я развлече. Девойките донасят кошници с цветя, пеят приспивна песен, Йоланта заспива.
Чува се звукът на рог, на градинската врата се почуква. Бертран отваря и влиза новият оръженосец Алмерик. Той съобщава за скорошното пристигане на краля. Бертан предупреждава Алмерик, че в замъка живее сляпата дъщеря на краля, която не знае за своя недъг. Той обяснява, че тя е годеница на бургундския херцог Роберт и че кралят иска да скрие от него слепотата на Йоланта с надеждата, че тя ще се излекува.
Идват кралят Рене и мавританският лекар Бен-Хакия. Лекарят преглежда спящата Йоланта и казва, че зрението ѝ може да се върне, но най-важното условие за това е тя самата силно да го желае. Бен-Хакия обаче не гарантира успешното лечение и кралят, разгневен, отказва да разкрие на дъщеря си тъжната тайна.
Приятелите Роберт и Водемон са на път за кралския дворец, но по погрешка стигат до градината на Йоланта. Роберт, сгоден за Йоланта още като дете, сега е влюбен в графиня Матилда. Той идва при краля с молба да бъде освободен от годежа с Йоланта. Рицарите влизат в градината, игнорирайки забранителния надпис на вратата.
В градината Водемон вижда спящата Йоланта и от пръв поглед се влюбва в нея. Тя се събужда и приветства рицарите. Роберт напуска градината, Водемон остава с Йоланта, без да подозира за нейната слепота. Разбира за нея, след като няколко пъти моли Йоланта да му откъсне червена роза, а тя всеки път му подава бяла. Тогава Водемон разказва на Йоланта за света, пълен със светлина и багри. Йоланта също се влюбва в рицаря.
Влизат кралят Рене, Бен-Хакия, Бертран и Алмерик. Кралят разбира, че Йоланта вече знае за своя недъг. Той иска да се започне нейното лечение. За да предизвика у дъщеря си желание да се лекува той заплашва Водемон, нарушил забраната да се влиза в градината, че смъртната присъда ще бъде изпълнена, ако лечението на Йоланта се окаже неуспешно. Бен-Хакия обяснява на Йоланта, че успех може да има само, ако тя самата страстно го желае. За да спаси своя любим Йоланта е готова да изтърпи всичко. Тя напуска градината с Бен-Хакия.
Кралят обяснява на Водемон, че заплахата със смърт е била привидна и че той е свободен. Водемон, който още не знае, че говори с краля и че Йоланта е принцеса, иска от Рене ръката на Йоланта. Разбира за всичко това, когато идва Роберт и моли Рене да развали годежа му с Йоланта, защото обича Матилда. Кралят се съгласява и е готов да даде дъщеря си на Водемон, ако се върне нейното зрение. Водемон горещо обещава, че ще обича Йоланта винаги и за него няма значение, дали е зряща или сляпа.
Бертран носи вестта, че Йоланта вече вижда. Идват Бен-Хакия и Йоланта. Тя за първи път вижда баща си, приятелките, Водемон. Тя пее за вълшебния свят, който я заобикаля. Всички празнуват.
Главните герои на драмата имат свои прототипи. За краля Рене това е графът на Прованс, Рене I (Анжу), за принцеса Йоланта е дъщерята на графа, Йоланда Анжуйска, херцогиня на Лотарингия, но в реалността тя е зряща. Прототипът на бургундския рицар Водемон е Фери II де Водемон, съпруг на Йоланда Анжуйска.
Музика В своята последна опера Чайковски използва по-различен музикален език, непривичен за неговите съвременници. Той обаче не намира разбиране, а според Николай Римски-Корсаков музиката на операта е изцяло несполучлива. Композиторът използва музикални контрасти, за да противопостави тъмнината и светлината, тъгата и надеждата, възторженост и лиричност. Така например, интродукцията започва с изпълнение на групата на дървени духови инструменти, струнните мълчат, с което се създава чувство на тревога. Следващата сцена използва цигулките и арфата, които внушават спокойствието и радост. Финалът на операта звучи като химн на светлината.
Инструментация Оркестърът включва следните инструменти: Дървени духови: 3 флейти, 2 обоя, английски рог, 2 кларинета (А и В), 2 фагота Медни духови: 4 валдхорни (F), 2 тромпета (А и В), 3 тромбона, туба Струнни: цигулки I, цигулки II, виоли, виолончела, контрабаси, арфа Перкусии: тимпани
Музикални номера Операта е с продължителност около 90 мин. Номерацията, темпото и заглавията са според публикуваната партитура на Чайковски. ИнтродукцияAndante quasi Adagio No. 1СценаAndante sempliceМой птенчик, Иоланта, ты устала? Ариозо на ЙолантаLarghetto, a tempo molto rubato Отчего это прежде не знала ни тоски яNo. 2 СценаAdagio con moto Полно, не надо, родная, попусту душу томить! ХорAllegro Вот, тебе, лютики, вот василькиNo. 3 СценаModerato mosso Бринитта, это ты? ХорModerato assai Спи, пусть ангелы крылами навевают сныNo. 4 СценаAllegro semplice Призывный рог! Ариозо на КраляAndante Господь мой, если грешен яNo. 5 СценаAllegro moderato Твоё лицо бесстрастно Монолог на Бен-ХакияAdagio con moto Два мира: плотский и духовныйNo. 6 СценаAllegro vivo Не торопись Ария на РобертAllegro vivo Кто может сравниться с Матильдой моей No. 6a Романс на ВодемонAndante quasi Adagio Нет! Чары ласк красы мятежнойNo. 7 СценаAllegro non troppo Однако где же мы? Дует на Йоланта и ВодемонModerato mosso Чудный первенец творенья No. 8 СценаAllegro vivo—Allegro agitato Иоланта! Иоланта! Иоланта! No. 9 ФиналAllegro non troppo—Moderato assai Прости меня, я обманул тебя
Източници
Категория:Руски опери Категория:1893 година Категория:Произведения на Пьотър Чайковски