Яков Костурски () е български светец, новомъченик.
Житие
Роден е в костурското село Горенци, тогава в Османската империя, днес Корисос Касторис, Гърция, в семейството на местните българи Мартин и Параскева. Забогатява от скотовъдство, но е наклеветен от брат си, който му завижда и разказва на местния кадия, че Яков е намерил имане. Избягва преследване, като разпродава стока си и се преселва в столицата Цариград, където става джелепин (търговец на овце) и още повече забогатява. По това време, впечатлен от поученията на прочулия се сред местните, като лечител-чудотворец патриарх Нифонт II Константинополски, той му се изповядва, а после раздава богатството си на бедните и се оттегля в светогорски манастир Дохиар, а по-късно в иверския запустял скит „Свети Йоан Предтеча“, който възобновява. Прекарва там известно време, като ученик на старец на име Игнатий. Дотолкова се усъвършенства духовно, че става чудотворец и ясновидец. Отдава се на продължително мълчание и уедининие във вътрешността на Света гора, нарушавано само в събота и неделя с неколцина свои ученици.
По-късно напуска манастира и започва да проповядва из родното си Костурско. Обучава монаси и посещава крепостта Петра, Метеора, както и манастира „Свети Йоан Предтеча Дервекистенски“, близо до Навпакт. Като странстващ проповедник Яков затвърждава славата си на лечител и чудотворец, включително, като екзорсист и като човек, умеещ да измолва от Господ изворна вода и дъжд, и събира около себе си и многобройни привърженици и ученици. С последното си навлича ново обвинение пред властите от страна на владиката Акакий Костурски. Обвинението е в подготовка на бунт и заедно със самия старец Яков са арестувани и двама от учениците му – йеродякон Яков и монах Дионисий. Старецът е разпитван и изтезаван от бея на Трикала, който не успява да изтръгне от него признания. Според Теофан Охридски е изпратен в Димотика, а след това в Одрин, за да го съди самият султан Селим I, което става около 9 – 10 месеца преди смъртта на владетеля. Според житието на Яков той е предсказал смъртта на Селим. Съдени и мъчени първо от султана, а после и от някакъв паша, Яков Костурски и учениците му не признават нищо, вместо това проповядват християнството на мъчителите си и по желание на султана, който иска да ги накара да приемат исляма, беседват на богословски теми с пашата. Осъдени са на смърт чрез обесване. Яков причестява двамата си ученици в затвора в Одрин със скрита от него нафора, след което получава от Бог успение. Монах Дионсий и дякон Яков са обесени заедно с трупа на учителя им на 1 ноември 1519 или 1520 година.
Мощи
Мощите му са откупени от християни и погребани в манастира „Света Анастасия Узорешителница“. По-късно Дионисий Ардамерски и бившият солунски митрополит Дамаскин успяват да убедят монасите от манастира „Света Анастасия Узорешителница“ да дадат мощите на новомъченика Яков Костурски на иверския скит „Свети Йоан Предтеча“, в който Яков се замонашва.
Литература Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Бележки
Категория:Православни светци Категория:Български светци Категория:Гръцки светци Категория:Новомъченици Категория:Родени в Горенци Категория:Починали в Одрин Категория:Монаси в Иверския манастир Категория:Монаси в Дохиар