Уайоминг () са серия линейни кораби на САЩ. От проекта са построени две единици: „Уайоминг“ () и „Арканзас“ (). Четвъртата серия американски дредноути, развитие на типа „Флорида“. При проектирането им са разглеждани варианти с въоръжение от 356-мм и 305-мм оръдия. Но, пред страха, че новото 356-мм оръдие няма да бъде готово навреме, конструкторите решават да използват 305-мм 50-калибрени оръдия. В сравнение с предшествениците новите линкори получават още една кула на главния калибър, и общия брой на 305-мм оръдия, по този начин, е доведен до дванадесет. Бронирането и скоростта им остават на нивото на предшествениците.
Линкорите от типа „Уайоминг“ участват в Първата световна война в състава на „американската ескадра“ на Гранд Флийт. „Уайоминг“, според решенията на Лондонското морско съглашение от 1930 година, е преправен на учебен кораб. А „Арканзас“, след като преминава ред модернизации, става най-старият линкор, взел участие във Втората световна война.
След войната „Уайоминг“ е отписан от флота и разкомплектован за метал, а „Арканзас“ е потопен по време на ядрени изпитания на атола Бикини.
История на проекта При разработката на проекта за нов тип линкори изниква въпросът за избор на оръдия за главен калибър. Става известно, че британците на своите дредноути се готвят за преход към 343-мм калибър. А немците, независимо от успешното им 280-мм оръдие, се готвят да преминат на оръдия калибър 305 мм. За това си има основателна причина. Благодарение на бързия прогрес при системите за управление на артилерийския огън дистанциите на боя постоянно растат. А снарядът с по-голям калибър има по-голяма маса и по-бавно се забавя при полета си във въздуха. В резултат на по-голямата далечина той има по-голяма скорост, отколкото лекия снаряд, и, съответно, обладава по-голяма пробивна способност.
На поредната конференция в Нюпорт все още не въплътеното в метал 356-мм оръдие е обявено за стандартно за бъдещите американски линкори, и е изказано съжалението, че и на „Флорида“ не са поставени 8 356-мм оръдия. Счита се, че бъдещите линкори трябва да имат 10 оръдия с калибър 356 мм, при това тяхната водоизместимост ще достигне 25 000 тона.
През декември 1908 г., според оценките на бюрото по въоръжения на флота на САЩ, разработката на чертежите за новото 356-мм оръдие трябва да отнеме половин година. Още осем месеца трябва да се отделят за изработката на опитен образец. При това опитът при прехода към новия модел 305 мм 45-калибрено оръдие показва, че при разработката могат да възникнат непредвидени трудности, които могат да проточат процеса на разработване. В условията, когато флотите на другите страни внимателно следят за разработките на потенциалните си противници, допускането на фалшстарт и получаването на нови линкори, без оръдия, е недопустимо. Подобен риск поемат британците, когато Уинстън Чърчил настоява за разработката на линкорите „Куин Елизабет“ с 381-мм оръдия.
Ръководството на флота на САЩ изказва опасения за технически рискове при прехода към новото оръдие, за това бюрото по въоръжения веднага предлага вариант за разработката на ново 50-калибрено 305-мм оръдие. Работите по него вече се водят от фирмата „Бетлхайм Стийл“, и опитния образец трябва да бъде готов за изпитания на 15 юли 1909 г. Това дава икономия за разработката до половин година. А с оглед времето за производство на комплекта оръдия макар и за един кораб „икономията на време“ може да достигне 20 месеца.
Проведени са експертни сравнителни оценки на три варианта – старото 45-калибрено, новото 50-калибрено 305-мм оръдия и новото 45-калибрено 356-мм оръдие. Съпоставката се води по три основни параметъра: скорост на снаряда, точност на огъня и разрушителен ефект на снаряда. Оценява се действието на снарядите на предполагаема дистанция на боя от 7000 – 8000 метра.
Оценената живучест на двете нови оръдия е сравнително еднаква – 150 изстрела. При това за сметка на по-голямата начална скорост и по-настилната траектория при оръдията 305 мм/50 при дистанция 7320 м се вижда 10-процентно преимущество в точността на попаденията. Разрушителния ефект се оценява като 3 към 5 в полза на 356-мм снаряд. Интегрираната оценка показва преимущество 7 към 9 в полза на 356-мм оръдия. В полза на 356-мм оръдия говори и „концентрацията на мощ“ – финансово е по-изгодно да се има по-малък брой, но по-силни кораби. В полза на 305-мм оръдия са по-големия брой оръдия в залпа, което, на теория, дава по-голяма вероятност за попадение. Всички тези съображения водят до това, че в противовес на мнението на Нюпортската конференция бюрото по въоръжения се изказва за по-плавен преход към 50-калибреното 305-мм оръдие. Въпреки това на 26 август 1908 г. секретарят на флота Виктор X. Меткалф заповядва на Бюрото по конструиране и ремонт за започне разработката на кораб с 356-мм артилерия.
В крайна сметка Бюрото по конструиране и ремонти води разработката на три проекта наведнъж – 8- и 10-оръдейни линкори с 356-мм оръдия (проекти 404 и 502 съответно) и отложения през 1906 г. вариант с 12 305-мм оръдия (проект 601). Президентът Теодор Рузвелт проявява повишен интерес към разработката на новите линкори, и резултатите от първите разработки веднага му се представят. За да се балансират защитата и въоръжението, новият линкор трябва да получи пояс и барбети на кулите по-дебели с дюйм (25,4 мм). Изчисленията показват, че водоизместимостта на 8-оръдейния линкор с 356-мм оръдия ще достигне 24 000 т, а на 10-оръдейния вариант – 27 000 т, с 2000 т повече, отколкото разчетите на Нюпортската конференция.
Бронирането в сравнение с предходния тип „Флорида“ практически не се изменя, макар по сравнение с 12-оръдейния проект от 1906 г. броневия пояс и барбетите на кулите да са по-дебели с един дюйм. При това продължава тенденцията за ограничаване на бронирането на краищата – фактически на кърмата освен бронираната палуба със скосове, прикриваща рулевите механизми, има само тънка лентичка броня, съединяваща я с броневия пояс. Цялата система на брониране трябва да решава две основни задачи: поддържане на живучестта и плавучестта на кораба при попадения на тежки снаряди в района на водолинията и поддържане при това на боеспособността благодарение на защитата на жизненоважните системи на кораба – кулите, барбетите, бойната рубка.
Освен ръст на стойността, ръстът на размерите води до това, че 10-оръдейния кораб може да се вмести само в новия сух док на Хаваите, който се намира далеч и на който няма достатъчно заводско оборудване. Това води до проблеми при докуването и ремонтите. За това президентът заповядва да се съсредоточат на осеморъдейния вариант. Вариантът с 12 305-мм оръдия, с проектен номер 601, също не трябва да предизвиква проблеми при експлоатацията.
На 30 декември 1908 г., на заседание на Генералния съвет, е прието решението за строителството на новите линкори според 305-мм вариант. Независимо от искането на Рузвелт да се строят корабите в серии по четири единици за създаването на еднородни дивизии, Конгресът, на 3 март 1909 г., отделя финансиране само за два кораба – с номерата 32 и 33. Разработката на линкор с 356-мм оръдия не се прекратява. Чертежите на 305-мм и 356-мм оръдия са одобрени едновременно. Подчертава се, че следващата двойка линкори с 356-мм оръдия ще бъде тактически еднотипна с новите кораби.
Конструкция Корпус Линкорите от типа „Уайоминг“, за сметка на шестата си кула на главния калибър, са по-дълги от своите предшественици. От разполагане на оръдия на среза на полубака решават да се откажат поради опасения от запръскването им и излишни напрежения в корпуса. За това корпусът е направен гладкопалубен с плавен подем от кърмата към носа. За сметка на това, по сравнение с „Флорида“, оръдията са разположени с 1,2 метра по-нагоре от среза на водата.
Тяхната дължина достига 171,3 м, а ширина нараства до 28,4 м. Газенето съставя 8,7 м. Проектната нормална водоизместимост достига 26 000 дълги тона, а пълната – 27 240. Общото тегло на корпуса достига 10 757,3 тона. Метацентричната височина, при нормална водоизместимост, съставлява 1,647 м, а при пълна – 1,675 м.
Корабите имат един полубалансирен рул и четири винта, които се вътрет в една посока. За сметка на това радиусът на тактическото обръщане, при скорост 18 възела, при завъртане наляво съставлява 475 м, а надясно – 540 м. Линкорите от типа „Уайоминг“ обладават достатъчно добра мореходност, но противоминната батарея, независимо от по-високото си разположение, все така страда от заливане.
Екипажът по щата за мирно време се състои от 58 офицера и 1005 матроса. Във военно време, за сметка на резервисти, той нараства до 1594 души. При използването им в качеството на флагмански кораб екипажът на кораба може да достигне 1633 души.
Силова установка Двата кораба на серията имат четиривалова турбинна установка „Парсънс“ с право задвижване на валовете. Тя се разполага между барбетите на 4-та и 5-а кули на главния калибър. Теглото на силовата установка съставлява 2012,9 т. При проектна мощност от 28 000 к.с. корабите трябва да развият скорост от 20,5 възела. На изпитанията „Арканзас“ развива мощност от 28 787 к.с., достигайки скорост от 21,22 възела. Далечината на хода се оказва неудовлетворителна. По проект тя трябва да състави 6860 мили на 10-възлов ход. Фактически при чисто дъно и на 12-възлов ход тя съставлява 6488 мили, а при 20 възела – 2655 мили. На повседневната си служба, поради налепите по дъното и износването на силовата установка, далечината на ход намалява до 5190 мили на 10 възела. Съществен прогрес по този въпрос е постигнат едва след следвоенната модернизация, когато заварените були са използвани за допълнителни хранилища за гориво.
За изработката на пара се използват 12 котела „Babcock & Wilcox“, разположени по четири в три отсека. Основно гориво са въглищата, максималният запас от които съставлява 2698,8 т. Освен това, се използва и впръскване на нефт, запасът при който съставлява 458 т.
Електроенергията се изработва от четири турбогенератора с мощност по 300 кВт.
Брониране Бронирането е значително увеличено – теглото на вертикалното брониране съставя 6935 т. Бронираната палуба с укрепването тежи 1215,9 т, от тях за брониране със стомана STS са отведени 685 т. Схемата на брониране няма особени изменения в сравнение с предходните типове, но е усилена на някои места.
Главният брониран пояс има дължина 122 м и височина 2,44 м. Той има по дължината си постоянна дебелина от 279 мм по горната част. При долния край, намиращ се под водата, той върви със скос, изтънявайки до 229 мм. По краищата се затваря от 279-мм траверси. Горният пояс е по-дебел и има дебелина по долния ръб 279 мм, изтънявайки нагоре до 229 мм. Казематът е прикрит от пояс със 165-мм дебелина, затварян от 165-мм траверси.
За разлика от предишните проекти е отделено внимание на противоосколъчната защита на димоходите, опасявайки се от излишно задимяване по време на бой при тяхното повреждане. Освен броневия пояс, прикриващ каземата, зад оръдията на противоминната батарея е поставена допълнителна преграда за улавяне на осколките.
Главната бронева палуба е плоска и върви по горния ръб на главния броневи пояс. Тя се състои от два слоя стомана и STS. В района на цитаделата тя има дебелина от 57 мм (44 + 13 мм). Над погребите на главния калибър изтънява до 76 мм (63 + 13 мм). В района на котелните отделения, близо до борда, тя има дебелина 7,62 мм. Над турбините, между барбетите на 4-ра и 5-а кули, тя също е с дебелина 7,62 мм.
В носовия край тя има дебелина от 25,4 мм (12,7 + 12,7 мм), а на кърмата – 38 мм (25,4 + 12,7 мм). Втората, батарейна палуба, между 2-ра и 6-а кули се състои от два слоя STS с дебелина 25,4 мм (12,7+ 12,7 ми), в района на каземата изтъняваща до 44 мм. Рулевите механизми са прикрити от двуслойна карапасна палуба с дебелина 76 мм (63 + 13 мм).