Роберто Оливети () е италиански предприемач и мениджър в „Оливети“, един от основните архитекти на трансформацията на компанията от производител на механични устройства към водеща фирма в областта на електрониката. Той е най‑големият син на Адриано Оливети – ключова фигура в италианския индустриален и културен живот на XX век, и внук на Камило Оливети – основател на първата фабрика за пишещи машини в Италия.

Името му е тясно свързано с развитието на професионалната електроника в Италия. Роберто е съосновател и президент на Società Generale Semiconduttori (SGS) – компания, специализирана в проектирането и производството на интегрални схеми, диоди и транзистори за компютърната и телекомуникационната индустрия..

Биография

Роберто Оливети е роден на 18 март 1928 г. в Торино, Пиемонт, Кралство Италия. Той е най‑големият син на Адриано Оливети (1901-1960), тогавашен собственик на „Оливети“, и на първата му съпруга Паола Леви – представителка на еврейската общност, сестра на писателката Наталия Гинзбург и на инженера Джино Леви Мартиноли. Има две по‑малки сестри – Лидия (1933–2018) и Анна (1937), родена от връзката на майка му с писателя и художника Карло Леви и припозната от Адриано. Има и една полусестра – Лаура Адриана (1950–2015) от втория брак на баща му с Грация Галети.

След развода на родителите му през 1938 г. Роберто живее основно с майка си и сестрите си, особено през периода, когато баща му е политически изгнаник в Швейцария (1944–1945).

Той учи в Класическия лицей към Института на отците сколопи в манастира „Св. Бартоломей“Редови свещеници, принадлежащи към Конгрегацията на благочестивите училища (Congregazione delle Scuole pie). (Badia Fiesolana) край Фиезоле, Тоскана. След това следва икономика и търговия в Университет „Бокони“ в Милано, където защитава дипломна работа по методологическа статистика на 28 юни 1952 г.

След дипломирането си ръководи филиала на „Оливети“ във Верона в продължение на година, а през 1954 г. заминава за САЩ, където специализира бизнес администрация в Харвардския университет в Бостън.

След завръщането си в Италия през 1955 г. Роберто става сътрудник в Генералната административна дирекция на „Оливети“ и получава задачата да ръководи навлизането на компанията в областта на електронните изчисления. Благодарение на неговата визия „Оливети“ в края на 60‑те и началото на 70‑те години започва да преодолява традиционния си образ на производител на калкулатори и пишещи машини и постепенно се превръща във водеща фирма в сферата на офисната автоматизация.

Роберто развива и прилага характерната за баща му Адриано интегрирана индустриално‑културна матрица, основана на дългосрочна иновация в продуктите, процесите и подбора на кадри. Той следи отблизо пионерските разработки на Лабораторията за електронни изследвания на „Оливети“ – първоначално разположена в квартал „Барбаричина“ в Пиза, по‑късно преместена в Борголомбардо (Сан Джулиано Миланезе), а впоследствие – в Преняна Миланезе. Роберто съдейства за откриването ѝ през 1955 г. и я подкрепя активно. Начело на лабораторията е назначен инженер Марио Джу, син на служител в китайското посолство в Рим. През 1957 г. лабораторията създава първия работещ прототип, а в края на 1959 г. представя на пазара Elea 9003 (последвана от моделите 6001 и 4001) – първата изцяло транзисторна изчислителна машина в света и първата компютърна система, произведена в Италия. Elea 9003 предлага производителност, напълно конкурентна на водещите международни производители по онова време.

Пионерската роля на Роберто Оливети в развитието на италианската електроника се разширява значително, когато той става президент на Società Generale Semiconduttori (SGS) – компания, основана на 16 октомври 1957 г. в Аграте Брианца от „Оливети“ и Telettra в сътрудничество с американската Fairchild Semiconductor. През 1968 г. Fairchild прекратява партньорството, а „Оливети“ продава SGS на холдинга STET, част от телекомуникационната група IRI. На 29 декември 1972 г. SGS се слива с италианската ATES, производител на електронни и електромеханични компоненти, и така се създава SGS‑Ates Electronic Components. По‑късно дружеството става SGS Microelettronica – единствената италианска компания, работеща в областта на полупроводниковите устройства, която впоследствие се превръща в италианско‑френската мултинационална корпорация STMicroelectronics.

През 1957 г. Роберто се жени за Витория Берла – сестра на негов сътрудник; бракът трае една година.

През 1958 г. той става генерален административен директор на „Оливети“.

През 1960 г. в Лондон се жени за миланската актриса и певица Анна Ногара, от която има дъщеря Дезире Лавиния Оливети (р. 1963) – педагожка и от 2016 г. вицепрезидентка на Фондация „Адриано Оливети“.

След неочакваната смърт на баща му през 1960 г. и трагичната кончина на инженера Марио Джу през 1961 г., ролята на Роберто в „Оливети“ значително нараства. През 1962 г. той става главен изпълнителен директор на компанията заедно с братовчед си Камило Оливети, като заема поста до 1964 г. Същата година е създаден Отдел „Електроника“ на „Оливети“, в който е интегрирана и Лабораторията за електронни изследвания. Роберто се противопоставя активно на идеята за продажбата на отдела, но финансовите затруднения на компанията водят до това, че неговите функции постепенно са поети от Аурелио Печеи, подкрепян от новите акционери – Пирели, Фиат, Медиобанка, IMI и Ла Чентрале. На 31 август 1964 г. 75% от Отдел „Електроника“ са продадени на американската корпорация „Дженеръл Илектрик“.

След смъртта на Адриано през 1960 г. Роберто поема и редица културни и институционални ангажименти. Той е председател на Триеналето в Милано през 1962 г.Триеналето на Милано (Triennale di Milano) в Palazzo dell'Arte в Милано е международна културна институция, която генерира изложби, конференции и събития за изкуство, дизайн, архитектура, мода, кино, комуникация и общество. То организира изложби с голяма видимост и внимание, като тези, посветени на съвременното изкуство, на архитекти и дизайнери с национална и международна слава, на велики стилисти, които са променили вкуса и обичаите си, на социалните проблеми., сътрудничи с Националния институт по градоустройство (Istituto Nazionale di Urbanistica), ръководи основаното от баща му издателство Edizioni di Comunità и подкрепя културни и редакторски инициативи, включително създаването на издателство Adelphi.

През 1962 г. заедно с най-близките членове на семейството основава Фондация „Адриано Оливети", създадена с цел да съхранява и развива гражданския, социалния и политическия ангажимент, който характеризира дейността на Адриано Оливети през целия му живот.

Между 1962 и 1964 г. Роберто поддържа тесен контакт с малката група изследователи от проекта Elea, ръководена от инженера Пиер Джорджо Перото. Перото разработва настолния програмируем калкулатор Programma 101 и намира в Роберто един от най‑важните поддръжници на проекта в рамките на компанията. Programma 101 е представен през 1965 г. в Ню Йорк и е приветстван като първия настолен програмируем калкулатор в света.

През 1967 г. Роберто се завръща като главен изпълнителен директор на „Оливети“ заедно с Бруно Йарах. Според Перото наличието на двама директори отразява трудностите в управлението, с които компанията се сблъсква в този период.Pier Giorgio Perotto: P101: come l'Italia inventò il Personal Computer, Ed. La Comunità, 1995 През 1971 г. Роберто напуска поста, но остава вицепрезидент и впоследствие член на Управителния съвет.

Мениджърската му дейност го отвежда и в управителните съвети на редица институции и компании, сред които Конфиндустрия, Bank of America, Mediocredito Centrale, Cigahotels и издателство Фелтринели.

През 1976 г. Роберто се кандидатира за Републиканската партия, на която е привърженик.

В края на 1977 г. (според други източници – през 1978 г.) той напуска „Оливети“ и става генерален директор на Fi.Me (Finanziaria Meridionale) в Рим – финансово дружество, подкрепящо проекти за индустриалното развитие на Южна Италия. Занимава този пост до 1981 г.

През 1982 г. Роберто е избран за президент на Фондация „Адриано Оливети“, длъжност, която заема до внезапната си смърт на 27 април 1985 г. в Рим, на 57‑годишна възраст. В последните години от живота си живее в Рим със своята трета съпруга – графиня Елиза‑Мария Бучи Казари, за която се жени през 1983 г.

Произведения

R. Olivetti, Nuove macchine Olivetti per la gestione contabile e scientifica, in Stile industria. Rivista internaz. di disegno industriale, 1962, n. 37, pp. 3 s. Verso una società dell' informazione - Il caso giapponese (a cura di Japan Computer Usage Development Institute, intoduzione di Roberto Olivetti), Edizioni di Comunità, 1974

Архив Документацията, предоставена от Роберто Оливети по време на живота му и през периода на дейност в семейния бизнес (1944 - 1986 г.), се съхранява в Асоциацията на Историческия архив на Оливети.

Вижте също

Източници

Emilio Renzi, OLIVETTI, Roberto, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 79, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2013 Olivetti, Roberto, в SIUSA Roberto Olivetti, в Archivio Storico Olivetti Roberto Olivetti, на уеб страницата на Museo Tecnologic@mente Alberto Stabile, Ultimo saluto a Roberto Olivetti il Manager moderno che amava l'UT, la Repubblica, 1 maggio 1985.

Библиография

L. Soria, Informatica: un’occasione perduta, La Divisione elettronica Olivetti nei primi anni del centrosinistra, Torino 1979, pp. 45-95 Desire Olivetti (a cura di), Roberto Olivetti, «Quaderni della Fondazione Adriano Olivetti», n. 48, Fondazione Adriano Olivetti, Roma, 2003 G. Gemelli - F. Squazzoni, Informatica ed elettronica negli anni Sessanta. Il ruolo di R. O. attraverso l’Archivio storico della Società Olivetti, in Politiche scientifiche e strategie d’impresa Le culture olivettiane ed i loro contesti, a cura di G. Gemelli, «Quaderni della Fondazione Adriano Olivetti», n. 51, Roma 2005, pp. 257-308

Бележки

Външни препратки Исторически архив на Оливети с неговите Дигитални архиви Фондация „Адриано Оливети“ Градовете на Оливети Olivettiana

Категория:Италиански изобретатели Категория:Италиански бизнесмени Категория:Личности (Ивреа) Категория:Родени в Торино Категория:Починали в Рим Категория:Починали на 27 април Категория:Родени на 18 март Категория:Починали през 1985 година Категория:Родени през 1928 година