Марио Джу (на италиански: Mario Tchou, по-правилно: Mario Zhū, на традиционен китайски: 馬里奧·朱, на опростен китайски: 马里奥·朱) е италиански инженер и специалист по информатика от китайски произход, експерт по електроника и един от ключовите разработчици в „Оливети“, известен с водещата си роля в създаването на високотехнологичния проект Elea.
Биография Начални години и следване в САЩ Марио Джу е роден на 26 юни 1924 г. в Рим. Той е син на китайския дипломат Ин Джу (Yin Tchou, ?-1954) и съпругата му Ивлин Уанг (Evelyn Wang), произхождащи от Ханджоу. Баща му работи от 1918 г. в посолството на Имперски Китай в Рим, а след закриването му през 1940 г. става културен съветник в посолството на Китай при Ватикана. Марио има една по‑голяма сестра – Мария (1922–?), и една по‑малка – Мемè (1926–?). Тримата са напълно интегрирани в римската среда: учат успешно, посещават музикални курсове и активно спортуват.
От 1936 г. до септември 1942 г. Марио учи в престижния Класически лицей „Торквато Тасо“ в Рим, където се отличава в областта на математиката и философията. Сред съучениците му са бъдещи изявени фигури като Алфредо Райхлин – политик и партизанин, и Луиджи Пинтор – журналист, писател и политик.
На 3 октомври 1942 г. Марио започва да следва електроинженерство във Факултета по инженерни науки на Римския университет „Ла Сапиенца“. През 1945 г., по съвет на баща си, продължава следването си със стипендия в Американския католически университет във Вашингтон, САЩ, където през 1947 г. получава бакалавърска степен по електроинженерство. Същата година се премества в Ню Йорк и започва да преподава в Манхатънския колеж и паралелно следва в Политехническия институт на Нюйоркския университет в Бруклин, където през 1949 г. получава магистърска степен (Master of science) по физика с дипломна работа по ултразвукова дифракция.
През пролетта на 1949 г. Марио се жени в Ню Йорк за италианката Марианджела Сиракуза – стипендиантка на „Фулбрайт“, която по‑късно се завръща в Рим при болната си майка и започва връзка с нейния лекуващ лекар.
През октомври 1952 г., на 28‑годишна възраст, Марио е назначен за старши лектор по електроинженерство в Колумбийския университет в Ню Йорк, в департамента, ръководен от инженера Джон Р. Рагацини, участвал по време на Втората световна война в разработването на високочестотни техники и аналогови компютри. Договорът на Марио е подновен през юни 1953 г. и отново през ноември 1954 г.
През май 1953 г. той получава и годишна преподавателска позиция в инженерния отдел на School of General Studies към Колумбийския университет.
Връщайки се в Италия през декември 1954 г., Марио започва да сътрудничи на „Оливети“, въпреки че формално остава свързан със School of General Studies на Колумбийския университет до 1956 г.
През 1955 г. той се развежда и сключва брак в Китайското посолство в Рим с италианската художничка Елиза Монтесори (р. 1931 г.). Тя е братовчедка на първата му съпруга и внучка на Меучо Руини – антифашист, председател на Сената и доживотен сенатор. Двамата имат две дъщери: Николета (1958 г.) – към 2019 г. преподавателка по математика в Университета в Рен (Франция), и Доната Мария (* 1961) – архитектка, която от 2015 г. живее в Рен.
Проект на „Оливети“ Elea
През август 1954 г. Марио се запознава с предприемача и инженер Адриано Оливети в седалището на Olivetti Corporation of America в Ню Йорк. Срещата е организирана благодарение на неговия съученик от гимназията Гулиелмо Негри – бъдещ юрист и политолог,Гулиелмо Негри (1926-2000) е юрист, политолог и есеист. Специализира в университетите в Харвард и Оксфорд, работи в Отдел „Чуждестранни връзки“ на Оливети (1952 –1956), сътрудник на Адриано Оливети, активен участник в Движението на Общността. който по това време работи в отдел „Чуждестранни връзки“ на „Оливети“ в Ивреа – както и благодарение на задълбочените познания на Марио в областта на електрониката. Оливети е силно впечатлен от интелекта, културата и техническата подготовка на младия инженер – един от малкото специалисти, изучавали функционирането на електронните калкулатори. В резултат на това той подписва с Марио първоначален двугодишен договор за добре платена работа в централата на „Оливети“ в Ивреа, Северна Италия.
През 1954 г. провинциите и общинските администрации на Пиза, Ливорно и Лука (Тоскана) – членове на консорциума, финансиращ Пизанския университет, отпускат 150 млн. лири за изграждането на синхротрон. Проектът обаче е възложен на провинция Рим (Фраскати). През лятото на същата година известният физик Енрико Ферми, по време на семинар във Варена, предлага на ректора на университета средствата да бъдат използвани за създаването на електронен калкулатор. Университетът решава да финансира разработването на електронен калкулатор за научни изследвания и на спектрограф и се свързва с „Оливети“, която приема да участва в проекта.
През май 1955 г. Марио Джу напуска Ивреа и поема технико‑административното ръководство на новосъздадения Учебен център за електронни калкулатори (Centro di Studi sulle Calcolatrici Elettroniche) към Пизанския университет. Именно там, през ноември 1961 г., официално се ражда Пизанският електронен калкулатор – първият по рода си в Италия.
Междувременно, макар „Оливети“ да продължава да подкрепя проекта в Пиза, компанията желае да създаде и собствена лаборатория за електронни изследвания. За това активно съдейства синът на Адриано – Роберто Оливети, мениджър и един от основните архитекти на трансформацията на фирмата от производител на механични устройства към компания, ориентирана към електрониката. Между него и Марио се създава близко приятелство.
През есента на 1955 г. Марио започва подбор на математици, инженери, физици и технически специалисти от Италия и чужбина, събирайки екип от млади и изключително талантливи изследователи.
През пролетта на 1956 г. екипът, ръководен от Марио Джу, започва работа в квартал „Барбаричина“ в Пиза. През 1957 г. към групата се присъединява и инженер Пиер Джорджо Перото, който впоследствие играе ключова роля в историята на „Оливети“. Марио му възлага разработването на устройство за преобразуване на перфоленти в механографски карти. Машината, наречена по‑късно CBS (Card Band Converter), се превръща в един от първите електронни продукти на „Оливети“.
Лабораторията на „Оливети“ създава поредица от мейнфрейм компютри от серията Elea (съкращение от итал. ELaboratore Elettronico Aritmetico – електронен аритметичен компютър).Първият модел е разработен през 1957 г. под името Машина 0, по‑късно Elea 9001, и е изцяло базиран на електронни лампи.
След преместването на лабораторията през август 1958 г. в квартал „Борго Ломбардо“ на Сан Джулиано Миланезе, екипът създава най‑известния модел от серията – Elea 9003. Това е първият комерсиален транзисторен компютър, произведен в Италия, и един от първите напълно транзисторни компютри в света. Разработен е между 1957 и 1959 г. от малка група млади изследователи, ръководени от Марио Джу, и е способен да изпълнява три програми едновременно.
Elea 9003 предлага производителност, напълно конкурентна на водещите световни производители от онова време, включително IBM. Дизайнът на системата, дело на Еторе Зотзас, получава престижната награда „Златен пергел“ (Compasso d’oro) през 1959 г. – третата такава награда за „Оливети“ до този момент. Зотзас и Марио стават близки приятели, а дизайнерът проектира и дома на Марио в Милано.
На 8 ноември 1959 г. в централата на „Оливети“ в Милано, на улица „Клеричи“ 4, в присъствието на президента на Републиката Джовани Гронки, се състои официалното представяне на Elea 9003.
От Elea 9003 са произведени 40 екземпляра, като първият е инсталиран в текстилната фабрика „Марцото“ във Валданьо (Венето) в началото на 1959 г. Марио Джу смята тази инсталация за прибързана – и действително процесът се оказва трудоемък и съпроводен с редица технически затруднения.
Едно от ключовите предизвикателства пред Марио е пренасянето на електронните технологии в производството на металорежещи и счетоводни машини. Той убеждава Адриано и Роберто Оливети да навлязат в сферата на цифровия контрол, област, в която „Оливети“ впоследствие постига значителни успехи.
През 1960 г. Марио и неговият екип създават Elea 6001 – компютър с по‑ниска цена и производителност, предназначен основно за научни приложения: университети, публични институции и средни предприятия. Моделът е представен на Панаира в Милано през април 1961 г., където има голям успех. Между 1961 и 1965 г. са продадени над 100 екземпляра.
Последни години На 27 февруари 1960 г. внезапно умира Адриано Оливети. За президент на компанията е избран Джузепе Перо, който потвърждава подкрепата си за електронните дейности.
В началото на 1961 г. Марио Джу възлага на Мауро Пачели задачата да проектира системната архитектура на нов компютър, способен да преодолее ограниченията на програмния език Фортран, използван в Elea 9003. През ноември Пачели представя доклад за архитектурата на бъдещата машина, базирана на езика Палго (Palgo) – алгоритмичен език за програмиране.
На 9 ноември 1961 г. сутринта Марио потегля от Борго Ломбардо край Милано към Ивреа за среща с мениджърите на „Оливети“ относно новия проект. На автомагистрала Милано–Торино, малко преди пътната такса на Сантия, автомобилът му Buick, управляван от неговия шофьор, губи контрол при изпреварване и се сблъсква с микробус. Марио Джу загива на 37‑годишна възраст, заедно с 28‑годишния шофьор.
Внезапната му смърт, настъпила само година след кончината на Адриано Оливети, бележи края на проекта Elea и на един ключов период в развитието на италианската електроника под индустриалното и технологичното ръководство на „Оливети“. Електронният сектор остава под ръководството на Роберто Оливети, който се опитва да предотврати продажбата му, но въпреки това през 1964 г. отдел „Електроника“ е продаден на Дженерал Илектрик през 1964 г.
След смъртта на Марио Джу в „Оливети“ започват да циркулират слухове, че инцидентът не е бил случайност. Мениджърът Карло Де Бенедети по‑късно заявява:
На 29 октомври 2013 г., в радиопрограмата Mix 24 по Radio 24, Де Бенедети отново коментира темата: „В Оливети битуваше вярването, че той е бил убит от американските тайни служби“, като изказва хипотезата, че инцидентът може да е бил провокиран в полза на IBM.Storia di Olivetti, imprenditore e intellettuale
Подобно внушение прави и режисьорът Микеле Соави в интервю за Антонио Д’Орико от в. „Кориере дела Сера“ по повод излъчването на двусерийния филм „Адриано Оливети. Силата на една мечта“ (Rai 1, 28–29 октомври 2013 г.). След публикацията Д’Орико получава писмо от Лия де Стефани – внучка на Марио Джу, която категорично отхвърля подобни предположения. Същото становище изразява и втората съпруга на Марио – Елиза Монтесори, която през 2020 г. заявява пред „Криере дела Сера“, че не вярва в никакви конспиративни теории по въпроса.
Вижте също
Източници Mario Tchou e l'elettronica italiana, на уеб страницата на MATEpristem на Университет „Бокони“ (Милано) Speciale: Mario Tchou e l'Olivetti Elea 9003 , на уеб страница Storiainformatica.it Walter Veltroni, Il pc dell’Olivetti (che spaventò l’America) e il mistero della morte di Mario Tchou, на уеб страницата на в. Corriere della Sera, 11 gennaio 2020 Mario Tchou, на уеб страницата на Museo [email protected] Storia di Mario Tchou, genio dei calcolatori, una seconda generazione come noi, на уеб страница Associna.it Giuditta Paolini, Mario Tchou, ricerca e sviluppo per l'elettronica Olivetti, 2015 Giuseppe Rao, Mario Tchou e l'Elea 9003, Focus Il Marchio Giallo 2.0, Limes, 4, 2008 Giuseppe Rao, La sfida al futuro di Adriano e Roberto Olivetti. Il laboratorio di ricerche elettroniche, Mario Tchou e l’Elea 9003, Mélanges de l'école française de Rome Année 2003 115-2 pp. 643-678
Библиография Lorenzo Soria, Informatica: un'occasione perduta. La Divisione elettronica dell'Olivetti nei primi anni del centro-sinistra, Torino, Einaudi, ISBN 88-06-19596-4