Лоренцо Лото (; * 1480, Венеция, Венецианска република, † , 1556/1557, Лорето (Марке)) е италиански художник от периода на Късния Ренесанс. Той е сред основните представители на Венецианския ренесанс от началото на XVI век, макар че оригиналният му характер и антиконформизмът му го довеждат до маргинализация във Венеция, доминирана от Тициан. Това го подтиква да предприеме пътувания в райони като Бергамо и Марке, считани за периферни на големите художествени центрове. Никога не търси лесен успех и поради това многократно се оказва в икономически затруднения. Вместо да предаде идеалите си, той предприема живот на скитник, в търсене на клиенти, които биха могли да го разберат и оценят. Животът му често е белязан от неспокойствие поради невъзможността да се поддаде на компромиси в художествената и духовната сфера. След кратък период на слава той бива забравен, а във Венеция дори е подиграван.
След векове на забрава фигурата на Лоренцо Лото е преоткрита в края на XIX век от великия изкуствовед Бърнард Беренсън, който проследява маршрутите и скитанията му, като постепенно разкрива отличен ренесансов художник, за когото пише: „За да разбереш добре XVI век, познаването на Лото е толкова важно колкото и познаването на Тициан“
Биография
Във Венеция Лоренцо Лото е роден във Венеция през 1480 г. Детството и юношеството си прекарва в родния си град, където е и началото на обучението му в изобразителното изкуство. Джорджо Вазари го определя като ученик на Джовани Белини, но други го смятат за ученик на Алвизе Виварини. В първите творби на Лоренцо Лото се забелязва влиянието и модела на Джовани Белини, но младият художник проявява особен интерес към съвременната му северноренесансова живопис на Албрехт Дюрер, който в периода 1494 – 1495 и 1506 – 1507 посещава Венеция и жъне успехи с големите тиражи на гравюрите си. От Дюрер художникът взема реализма на детайлите, патетизма на представянето и визията на мистериозна и смущаваща природа. Устойчивата и зенитна светлина, ослепителните цветове и острите очертания от картините на Чима да Конеляно, са по-близки до стила на младия художник, отколкото финия тонализъм на Джорджоне, Белини и ученици.
В Тревизо Между 1503 и 1504 г. е документиран за първи път престоят на Лоренцо Лото като художник в Тревизо, където получава първите си важни поръчки и жъне първите си успехи. Културният живот на провинциалния град се върти около личността на епископ Бернардо де Роси от Парма, заобиколен от малък кръг от писатели и художници. През 1505 г. Лото му рисува портрет. Това е строг портрет с прецизна физиономична дефиниция и с подчертана решителност и твърдост. Същата година художникът рисува и картините „Алегория на целомъдрието“ и „Алегория на добродетелта и порока“. Значима творба, създадена от Лото докато е там е и олтарната картина за главния олтар на църквата „Санта Кристина ал Тиверон“ близо до града. Напуска Тревизо след като рисува картините „Приета в небето“ за олтара на Катедралата в Азоло и „Портрет на млад мъж с лампа“, през 1506 г.
Между Марке и Рим За няколко години Лоренцо Лото придобива значителна слава и е поканен в Марке през 1506 г. от монасите от Доминикански орден от Реканати, с които поддържа отлични отношения през целия си живот. През 1508 г. той завършва големия полиптих за църквата „Сан Доменико“, съхраняван в съвременността в Общинската художествена галерия на Реканати. След кратко завръщане в Тревизо, през 1509 г. той заминава за Рим, призован от папа Юлий II да участва в декорацията на апартаментите му във Ватикана. Тук той работи заедно със Содома и Брамантино в произведения, които по-късно са унищожени, за да направят място за известните Стаи на Рафаело. Единственото произведение, което може да се отнесе с известна сигурност към римския период на Лото, по-специално около 1509 г., е „Покаяният свети Йероним“, сега изложена в замъка Сант Анджело в Рим.
Въздействието на папския двор и голямата римска „работилница“, където работят Браманте, Брамантино, Чезаре да Сесто, Доменико Бекафуми, Микеланджело и преди всичко – Рафаело Санцио с учениците си, заедно с които е работил Лото, се смята, че е шокиращо за талантливия, но срамежлив Лоренцо. Работата му с Рафаело го вдъхновява да обогати с плътни и топли цветове, използваната до този момент цветова гама. Под тежестта на Римския Ренесанс художникът отхвърля началното венецианско образование и възприема модерния за времето си Зрял ренесанс. През 1510 г. Лоренцо Лото напуска Рим и никога повече не се връща там. Посещава Перуджа и Флоренция, а на 18 октомври 1511 г. подписва договор с Братството на Добрия Исус в Йези за работа по олтарната картина „Полагане в гроба“ на църквата „Свети Флориан“. След това отива отново в Реканати, където рисува картината „Преображение“ за църквата „Санта Мария ди Кастелнуово“.
В Бергамо и отново във Венеция
През 1513 г. Лото участва в състезание с други художници, избрани от доминиканците в Бергамо да изпълнят олтар за тяхната църква. Това е началото на 13-годишен престой в града, най-щастливият и плодотворен период от кариерата му. През 1516 г. той завършва олтарната картина „Мартиненго“ за Църквата на светиите Бартоломео и Стефано в Бергамо, поръчана и платена от Алесандро Мартиненго. Успехът на творбата отворя вратите на местната клиентела към Лото, както по отношение на публични поръчки за многобройни олтарни картини, така и на частни поръчки на портрети и картини с религиозен характер. През 1517 г. рисува „Сузана и старейшините“ (изобразяваща млада жена, която става обект на воайорство) – съхранявана в Галерия „Уфици“ във Флоренция, а през 1521 г. – „Христос се сбогува с майка си“. От 1521 г. е и олтарната картина за църквата „Сан Бернардино ин Пиньоло“ в Бергамо. Между 1519 и 1522 г. създава „Полиптих на Понтераника“ за Църквата на светиите Винченцо и Алесандро в Бергамо. През 1524 г. получава поръчка от благородника Джован Батиста Суарди, произхождащ от важно семейство от Бергамо, за украса на частната Капела „Суарди“ към семейната вила в Трескоре Балнеарио, недалеч от Бергамо. През 1525 г. художникът рисува и стенописи в малки църкви, „Сцени от живота на Мария“ в църквата „Сан Микеле ал Поцо Бианко“ и „Рождество“ в Кредаро.
Престоят на Лото в Бергамо приключва през 1526 г. Докато се подготвя за път, той рисува „Портрет на монаха пазител от манастира Заниполо“ в знак на благодарност към братята доминиканци. След това се връща в родния си град Венеция, без обаче да прекъсва връзките с ломбардските клиенти. Да се завърне там през 1527 г. не е добър избор за твореца. През тази година Разграбването на Рим предизвика миграцията на многобройни художници и интелектуалци (като Пиетро Аретино и Якопо Сансовино) от Вечния град към лагуната, породила инициативи Венеция да заеме мястото на Рим в италианската култура, особено заради културните изяви на Тициан. За да получи във Венеция поръчка за изработване на картина с религиозна тематика, художникът чака до 1529 г., когато от църквата „Санта Мария дей Кармини“ му поръчват картината „Свети Никола в слава“. Съвременната критика я признава за шедьовър, но от тициановото обкръжение олтарната картина е приета много зле. Между 1527 и 1532 г. Лоренцо Лото работи усилено и създава и други знаменити творби, като „Болен младеж“ и „Портрет на Андреа Одони“, а и картини на религиозна тематика, които не са били предназначени за Венеция, а за провинцията, като „Благовещение на Реканати“. Въобще работата не му липсва и наред с незначителни творби за Бергамо и провинцията, преди всичко от Марке, биват поръчвани сериозни картини.
Точно в този период той пише първото си завещание – във Венеция на 25 април 1531 г., където назначава управителите на болницата „Санти Джовани и Паоло“ за свои куратори.
Отново в Марке
Откъм Марке непрекъснато поръчват на художника впечатляващи пана, като грандиозното „Разпятие“, изпълнено през 1531 г. за Монте Сан Джусто близо до Мачерата. През 1532 г. той изпраща на Братството от Санта Лучия ди Йези своя шедьовър – картината „Света Лучия пред съдията“. От 1534 до 1539 г. Лото се движи из региона по маршрут, който може да бъде реконструиран само частично в резултат на останалите там работи, като „Благовещение“ за новото седалище на Братството на търговците в Реканати и „Мадоната с броеница“ за доминиканците от Чинголи.
През 1538 г. художникът достига Анкона, само 6 години след държавния преврат, с който морската република е унищожена и градът преминава под прякото владение на Църквата. Споменът за младите защитници на свободата, обезглавени по заповед на папския легат Бенедето Аколти, остава жив и вдъхновява Лото да създаде олтарната картина „Олтар на Алебардата“ за църквата „Сант Агостино“ в Анкона.
В Анкона, на 16 ноември 1538 г., Лото започва да пише своя „Дневник на различните разходи“ – ценен дневник, от който се разбира вътрешния свят на художника, изпълнен с размисли, отразяващи неговите стремежи и грижи. До края на дните си Лото грижовно попълва своя дневник, който е намерен в архива на Свещения дом в Лорето, впоследствие преписан и публикуван от Адолфо Вентури през 1895 г.
Пак във Венеция и в Анкона
За пореден път през 1539 г. Лоренцо Лото се връща във Венеция в неподходящ момент. В началото на 40-те години на 16 век, там пристигат художници от Централна Италия, донасяйки стила маниеризъм. Самият Тициан се адаптира към Франческо Салвиати и Джорджо Вазари. В града Лото е все по-изолиран от художествените среди и претърпява поредица от унижения. Нуждаещ се от грижи, пари и разбиране, неспособен да се справя сам, той се мести в дома на свой племенник. Художникът прекарва 1540 - 1548 г. в значими икономически затруднения, пътувайки между Венеция и Тревизо. През 1542 г. рисува за църквата „Санти Джовани е Паоло“ картината „Милостинята на Свети Антоний“. През 1546 г. той се разболява и е приет от Бартоломео Карпан, приятел на брат му, където бива обгрижван от Менига, към която художникът проявява бащина обич. Същата година Лото рисува за родния си град третата и последна олтарна картина, „Богородица със Сан Джакомо и Сант Андреа“ за църквата „Сан Джакомо дел'Орио“. Между 1546 и 1554 г. художникът сменя местожителството си поне седем пъти и въпреки че все още успява да получи обществени поръчки, доходите му са оскъдни и му причиняват дискомфорт и унижение.
През 1549 г., разчитайки на дългогодишното приятелство с художника Якопо Сансовино, Лоренцо Лото решава да продаде цялото си имущество, включително някои скъпоценни камъни и картини, и заминава за Марке. Картините обаче остават непродадени и на следващата година са му изпратени в Анкона, където Лото се мести през 1549 г. Този път той е нает от францисканците да нарисува „Успение Богородично“ за църквата „Сан Франческо але Скале“, за чието изпълнение отсяда в манастира им.
Той организира публичен търг на своите произведения в Лоджия дей Мерканти. Това е ясен показател за икономически затруднения, от които излиза чак през 1551 г., рисувайки портрети и три пана във византийски емблематичен стил, вмъкнати в първия регистър на иконостаса на Ортодоксалната църква „Света Ана“ в Анкона.
През 1552 г. Лото започва да посещава базиликата на Светия дом в Лорето, където се премества за постоянно през 1554 г., като дарява всичко което притежава и преди всичко себе си на институцията. Поради тази причина и в съвременността в Апостолския дворец в Лорето да има немалък брой негови творби. Последните платна, рисувани в тъмни цветове, когато майсторът е болен и уморен, показват трепереща ръка. „Представянето в храма“ се счита от съвременните критици за неговото духовно завещание.
Лоренцо Лото умира през юли 1557 г. в абсолютна самота на 76-годишна възраст.
Творби на Лоренцо Лото в хронологичен ред