Слънчево

Слънчево е село в Североизточна България. То се намира в Община Аксаково, Варненска област. Населението му е около 1100 души (2022).

География

Слънчево е разположено на около 150 метра надморска височина в западния край на Варненската низина, на 10 километра източно от Девня и на 18 километра северозападно от центъра на Варна.Wikimapia Землището му има площ 26,92 квадратни километра, заема югозападния ъгъл на община Аксаково и граничи със землищата на Калиманци на север, Припек и Игнатиево на изток, Страшимирово на юг и и Девня и Баново на запад.Граници на статистическите териториални единици към 31.12.2019

В непосредствена близост до Слънчево се намира местността Побитите камъни, която е природна забележителност.

История При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. Счита се, че то е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал в землището на днешно Слънчево.

Най-старият писмен източник за селото е османанотурски от 1676 г. и споменава името на селището като Гюн яйласъ („Слънчево плато, бряг, склон или слънчево място“). На по-късен османотурски печат е изписано: „Втори мухтар на село Гюнюл алъса (1861 – 1862 г.)“. Част от местните мюсюлмани се изселват след похода на руския пълководец Иван Дибич-Забалкански през 1828 – 1829 г., а други – след Руско-турската освободителна война от 1878. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Гевреклер, Гюндогду, Солник, Бърдарево, както и регионални групи ваяци и маджури. Първите са с произход от селата Еркеч и Голица, Поморийско, а вторите – от преселници от Източна Тракия – Одринско, дошли в селото от ок. 1880 – 1882 г.

Гюн алъсъ се споменава във варненския печат през 1896 г. във връзка с публинча продажба на поземлени имоти.Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 4

Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се нарича Българско непълно православно основно училище. Името си „Отец Паисий“ то получава през 1935 г. Първият учител на децата е Захари Майдавски от Балчик. Днес училището е закрито, сградата е ремонтирана и функционира като Клуб на пенсионера. Селото е преименувано на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев.

Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г., като по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Храмът е ремонтиран основно в началото на XXI век. Народното читалище „Учител“ е основано с богата библиотека през 1906 г. Слънчево е електрифицирано след 1946 г., а водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост1881 3331888 4511893 5011900 5171910 5271920 6211926 7381934 8031946 7841956 7231965 6511975 5941985 4541992 4922001 6342011 7292021 645

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 729 100.00Българи 476 65.29Турци 45 6.17Цигани 190 26.06Други 4 0.54Не се самоопределят 8 1.09Неотговорили 6 0.82

Управление

Кметове Красимир Петров Михалев (2021).

Икономика

Инфраструктура

През землището на Слънчево, южно от самото село, преминават автомагистрала „Хемус“ и Републикански път I-2. Селото е непосредствено свързано с тях, както и с общински пътища до съседните села Припек и Баново.OpenStreetMap

Водоснабдяване в селото се осъществява с централен водопровод и над 50 кладенеца, а вместо битова канализация се използват септични ями. Обществен транспорт функционира само като връзка с Варна и Аксаково – автобусните линии 43 и 43А.

Култура

Известни личности

През Балканската и Междусъюзническа войни 1912 – 1913 четиринадесет души от селото губят живота си по бойните полета: Караниколов, Иван Стоянов [* 1880 +11 юли 1913, Златево], ефрейтор. Кателиев, Добри Душев [+10 ноември 1912], ефрейтор. Демиров, Петко Войнов [* 1880 +16 октомври 1912, с. Колиби, дн. Турция], редник. Димов, Димо Жечев [* 1890 +16 октомври 1912, Сарабалърт, дн. Турция], редник. Добрев, Добри Атанасов [* 1886 +17 октомври 1912, Караагач, дн. Турция], редник. Добрев, Добри Неделчев [* 1877+ 16 октомври 1912, Караагач], редник. Калчев, Калчо Куртев [* 1888 +1 януари 1913 Куралии, дн. Турция], редник. Киряков, Атанас Христов [* 1883 +16 октомври 1912, редник. Костадинов, Димитър Стоянов [* 1885 +16 октомври 1912, Карагач], редник. Ситов, Стойчо Тодоров [+25 декември 1912, Котел], редник. Узунов, Димитър Николов [* 1884 +16 октомври 1912, Караагач], редник. Узунов, Никола Николов [* 1890 +10 ноември 1912, Чорлу, дн. Турция], редник. Чолаков, Стойчо Тодоров [* 1892 +20 януари 1913, Кадикоб – Турция], редник. Шишков, Димитър Георгиев [+10 ноември 1912, Караалъ, дн. Турция], редник.

По време на Втората световна война селото губи: Димитричка Костова Чолакова (Славка) [* 13 юли 1922 +февруари 1944] – партизанка от Партизански отряд „Христо Кърпачев“, убита. Алекси Димов Христов (Венизелос) [* 20 април 1913 + 21 юли 1943] – партизанин в Габровския отряд, убит. Тодор Кателиев Митев, (1892 – 27 януари 1944) – ятак и помагач на партизаните от Варненския край, починал по време на изпълнение на бойна задача.

Литература Войнов, Борис. Село Слънчево. Ваеците и маджурите. Историко-етнографски очерк. С., 2011, 304 с. Войнов, Борис. Село Слънчево. Родове и личности. С., 2012, 264 с.

Източници

Външни препратки За десет години Слънчево набъбнало двойно Вестник „Народно дело“ 01.05.2010

Категория:Села в област Варна Категория:Населени места в община Аксаково