Войводино е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, област Варна.
География Село Войводино се намира на 39 км от гр. Варна и на 5 км от гр. Вълчи дол. Селото е в близост до гр. Добрич. През с. Войводино минава четвъртокласен път Варна – Вълчи дол. На 5 км от селото се намира и жп гара Вълчи дол, която свързва селото с цялата страна.
Селото е разположено на хълмист релеф. През селото минава малка река, която го разделя на две части. В околностите на селото има много гори и извори. В близост се намират язовирите: Генерал Киселово, Николаевка, Страхил.
Населението на селото е около 200 души. То се състои от българи и турци. В последното десетилетие има имоти закупени от англичани.
Село Войводино има най-голямо землище във Вълчи дол (община).
История Старото име на село Войводино е Пашаийт.
Селото възниква през XVI век след заселване на турски войници. Има и малко татари, които са се преселили след Кримската война.
Българите са втория по-големина етнос в селото и те са предимно бежанци от Тракия по време на Руско-Турската война от 1828-1829 г., които бягайки за Бесарабия и се заселват тук. Седем български рода се заселват в селото, Чакърови, Събеви, Радинови, коджа Николови. Бежанци от село Градец Котленско, Сливенско, Ямболско, карнобатско и др.
Други са българите преселили се от Добруджа, има и преселници от съседните села Николаевка, Левски, Изгрев, които се заселват тук след миграцията на турците през 30 те години на ХХ век.
Войници от селото са участвали в Балканската война, Първата световна и Втората световна война. В памет на загиналите войни има изграден паметник в двора на старото училище. Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на румънската войска, завзела селото по време на Междусъюзническата война.Варненски новини - дигитално копие - 11/08/1913, No. 284, 2 стр.
В средата на 20 век селото наброява 1700 души с преобладаващо българско население, но след 1944 г. много от младите и образовани хора мигрират във Вълчи дол, Варна и сега селото е с преобладаващо възрастно население.
През социализма селото има голям икономически възход, има овцеферма, кравеферма, птицеферма, зеленчукова градина и развито земеделие. Днес има овце и крави в личните стопанства на хората.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 253 100.00Българи 83 32.80Турци 107 42.29Цигани ? ?Други ? ?Не се самоопределят ? ?Неотговорили 61 24.11
Религии
Обществени институции В селото има читалище, в което се помещава библиотека. Кметството е с действаща пощенска станция. Има и две училища, които са не действащи поради липса на ученици.
В селото има и няколко хранителни магазина.
Културни и природни забележителности Забележителен обект е църквата „Св. Иван Рилски“, която е духовен център на местните християни.
Към края на XVII и началото на XVIII век е построена джамия в селото. Местната джамия сега е реконструирана.
В околностите на селото има останки от стари селища и там се открити артефакти от античността и средновековието.
Родно място на Борис Рогев български капитан I ранг. Един от тримата български морски офицер с почетното званието кавалер на Орден на Почетния легион.
В село Войводино е родена и игумения Валентина със светско име Стойка Друмева / 1934 - 2021 / от известния войводински род Чакърови. Дългогодишен игумен на Калоферския девически манастир и автор на над 60 книги с църковна тематика.
Родно място и на монах Стилиян роден със светско име Стоян Жеков Дамянов / 1929 - 2012 /от известния войводински род Чакърови. Дългогодишен монах в Рилски и Бачковският манастир.
Източници
Категория:Села в област Варна Категория:Населени места в община Вълчи дол