Андреа Поцо (също: Путеус и Поци; ) е италиански художник и архитект от епохата на Барока, станал най-известен със своите куполни стенописи в жанра тромп-л'ьой.
Биография Андреа Поцо е роден на 30 ноември 1642 година в Тренто, Тирол. Баща му Якоби от Комо е светски брат на Йезуитския орден и водещ теоретик на илюзионната живопис по своето време, трактатът му „От гледната точка на един художник и архитект“ (Perspectivae Pictorum et architectorum) е широко известен. Андреа е брат на по-малко известния архитект, скулптор и художник Фра Джузепе ди Сан Антонио Поцо (също Якопо Антонио Поцо).
От 1702 г. Андреа Поцо живее във Виена по покана на император Леополд I. Най-известен е илюзионният му купол в Йезуитската църква във Виена от 1703 г. Фалшивият купол в църквата „Бадиа дел Санте Флора е Лучия“ в тосканския град Арецо също датира от 1703 г. Освен това той изрисува „Градинския дворец Лихтенщайн“ в Росау (днес квартал на Виена) за князете от Дом Лихтенщайн, но умира преди да успее да завърши нещо друго освен стенописите в „Залата на Херкулес“ (голямата бална зала).
Другите му творби включват перспективните стенописи в римската църква „Свети Игнатий Лойола“, бароковият олтар в главната църква на йезуитите в Рим „Ил Джезу“ и проектирането на катедралата „Свети Николай“ в Любляна. Смята се, че Поцо е проектирал и фасадата на йезуитската църква „Санта Мария Маджоре“ в Триест. Характерни за неговия живописен стил са силните перспективни скъсявания, квадратурната живопис заема много място – за разлика, например, от Себастиано Ричи, който вместо това работи с перспектива на графично изобразяване на даден обект, погледнат отдолу.
Андреа Поцо умира на 31 август 1709 година във Виена.
Галерия
Категория:Йезуити Категория:Австрийски художници Категория:Италиански художници