Двадесетте хиляди мъченици, изгорени в Никомидия са група християнски мъченици от началото на IV век. Те загиват около 302 г. (т.е. фактически към началото на Диоклециановите гонения) в Никомедия, област Витиния, по това време – източна столица на Римската империя. Избиването им, според легендата за тях, включващо групово изпепеляване на приблизително 20 хиляди души, както и други съпътстващи го преследвания, се приписва на владетел член на Римската тетрархия, който може да е и император Максимиан Херкулий (въпреки че той не се намира в Никомидия по това време) или Галерий Максимиан – цезар на Изтока. Според агиографиите той изисква от поданиците си да принесат благодарствени жертви на боговете в чест на негова военна победа в Африка (според житиетата му – срещу етиопците), но християните в града отказват да го направят. Затова са обградени в катедралата на Никомидия по време на служба за Рождество Христово и са изгорени живи там – включително жените и децата (събрани по-рано за литургия от епископ Антим Никомидийски, който побързва да извърши над тях съответните кръщавания и причастявания – според версията на Партений Левкийски).

Никомидийските мъченици В по-подробната версия за гибелта на никомидийските християни, записана от руския агиограф Димитрий Ростовски в произведението му „Четьи-Минеи“, общата им трагедия (според него започнала още при „свети Кирил, славният епископ на Никомидийската църква, украсен с праведен живот и с дар слово“) се разиграва на фона на личната история на млада девойка (момиче на около 12 – 15 години) на име Домна, чиято измяна спрямо езичеството се явява своеобразен повод за репресиите над тях, а смъртта ѝ – тяхна кулминация. За нея житиеписецът твърди, че е любимка, възпитаница и храненица на императора, с която той се уславя „да съхрани девствеността си“ (но явно не до зряла възраст, т.е. тя не е весталка, нито се обучава за такава, тъй като важна част от имуществата, които по-късно тя раздава на местните бедняци, е нейният момински, т.е. невестински, чеиз, – част от нейната зестра), – който непременно трябва да ѝ седи приготвен и затова ѝ е възстановен – обаче тя пак го дарява). В ритуалите, които извършва като жрица, ѝ помага колегия от кастрирани жреци (евнуси, изглежда близки до т.нар. гали), така че тя по-скоро е служителка на култа на на богинята Кибела, отъждествявана в Елинистичната епоха с Деметра (самият император обаче я споменава, според текста на житието, като „жрица на Диана и Минерва“). На младата дама веднъж попада Евангелието и тя се увлича и поучава от него, дотолкова че си намира някаква млада знатна учителка и наставница в християнство, а по-късно се свързва с епископа и се покръства. От нейните събратя кастрати най-близък ѝ е някой си Индис, който също възприема новата ѝ религия и който изпълнява ролята на неин компаньон и прислужник, а по-късно пребивава дълго с нея в покоите ѝ в двореца и там заедно се молят на Бога, в обстановка на доброволни лишения.

Императорът, като се завръща от война „с варварите“, е доволен от постиженията си и приписвайки ги на благоволението към него и римския народ на боговете олимпийци, пожелава да направи целокупното население на столицата Никомедия съпричастно към неговата благодарност. Обаче реакцията на част от хората е много разочароваща за него. Оказва се, че християните не са склонни да се включат в предвидените от него церемонии. Сред тях вече е хубавата Домна, но Максимиан отначало не го знае, защото тя е забягнала в манастир, където е станала неоткриваема. Успява да се измъкне от града, преструвайки се на полудяла и обхваната от пристъпи на епилепсия, за да не я разкрият, че е християнка. Все пак връзката ѝ с християните скоро става явна, защото тя се е държала, като такава (постейки усилено и раздавайки на два пъти цялото си богатство на градските бедняци; освен това изоставя задълженията си на жрица и държи кръст в стаята си). Съвсем подозрителна става с това, че се приютява именно при християните (в житието – по идея на „главния евнух“, който преди това безуспешно измъчва и бичува и ги държи в глад и жажда нея и Индис, за да ги вразуми и изцери), за които се предполагало, че ще успеят да я излекуват, т.е. да ѝ приложат някакви свои специфични екзорсистки умения и да я върнат жива и здрава при езичниците. Служителят я поверява на новия епископ Антим, приемник на покръстилия я Кирил, който междувременно е починал, а той – на игуменка на име Агатия, в чийто женски манастир отначало се укрива, но когато императорът започва преследванията си, тя се уплашва за момичето, за което научава, че е издирвано. Маскира Домна, като мъж и я настанява в мъжки манастир. С това ѝ спасява живота, тъй повечето други монахини из околността и голям брой други християнки скоро са изловени от войниците и много от тях – изклани. Мъжките манастири в района също са унищожени по това време, според същото житие, след като императорът се разгневява твърде много от това, че пратените от него да я търсят отряди все не намират бившата жрица Домна, и разпраща хора да ги разрушат, точно както и женските.

Част от пленничките християнки са заставени да проституират (или поне такава им е присъдата, но по чудо избягват тази участ). След като избягват, някои от тях отиват в голямата църква в Никомедия, където после също влизат в числото на изгорените в нея. Сред тях е и девица, на име Теодора или Теофила, прочута с голямата си красота и благочестие, за която в легендата се казва, че била защитена от свръхестествена сила (може би дори – от самия Иисус Христос), а тълпящите се да я изнасилват в публичния дом мъже пострадват тежко, но няколко от тях изглежда се отървават, като сами стават християни. Многобройни други заловени или саморазкрили се християни са държани по затворите, осакатени, измъчвани и в края на краищата – убити по разни начини. Сред тях е и Индис, който е удавен в морето, както и военачалникът Доротей, който „носел титлата наместник на Италия“ и други сановници и приближени на владетеля хора, включително войник на име Зинон, който го критикува за това, че устройва празник, в чест на богинята Церера и се весели с конни надбягвания, за да ознаменува цялото това изтребление, което от друга страна е представено в агиографията, като повод за радост и на самите християни, в голяма своя част – щастливи да станат мъченици.

В това време епископ Антим успява да се укрие и често изпраща окуражаващи послания на привържениците си. Много от тях (включително и поне един от куриерите му) са постепенно хванати и избити от хората на императора, но въпреки мъченията и екзекуциите упорито не съдействат на Максимиан в залавянето на архийерея. Най-много християни – от всеки пол и възраст – все пак загиват накуп, когато църквата, в която са се събрали да празнуват Коледа (по онова време съчетана или идентична с Богоявление), е подпалена от всички страни (преди това ги канят отвън на приготвено да участват в него жертвоприношение, но никой не излиза, а всички са убедени и надъхани от духовник, известен като презвитер свети Гликерий, да умрат в Божието име). Игуменката Агатия също е сред изгорените.

Накрая умира и самата Домна, напуснала мъжкия манастир и дълго крила се в една пещера. Все така представяйки се за юноша, тя слиза от планината и тръгва да скита по крайбрежието, след като попада на изгорената катедрала и изпада в покруса и възхищение, спрямо жертвите на гонението, към които закопнява да се присъедини възможно най-скоро. Тогава среща група риболовци, които току-що са хвърлили мрежите си, помага им да ги изтеглят, а в тях намират труповете на Индис и още двама християни (Горгоний и Петър). Изоставят ги на брега, а на Домна дават за труда част от улова. Богат капитан на друг кораб отначало се опитва да я включи в екипажа си, така и неразбирайки, че е жена. Но тя настоява да остане и да погребе загиналите свои и негови съмишленици и той я снабдява с всичко необходимо за това, след което отпътува. Междувременно кланетата над християните продължават и скоро на екзекуторите става известно, че някакъв младеж обикаля християнските гробници и отдава посмъртни почести на загиналите. Издебват я, докато се моли, и я обезглавяват, след което изгарят останките ѝ.

Вижте също Галерия Валерия Монтанизъм Никомидийска епархия Посейдон Евгения Римска Максимин II Дая Галиен Псалм Провинция Галатия Скитник

Външни препратки Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев) Жития на светиите, преведени на български език от църковнославянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски

Бележки

Категория:Групи християнски светци Категория:Християнски светци от IV век