Saeculum obscurum () е период от историята на Папството през първите две трети на X век, започвайки с възкачването на папа Сергий III през 904 г. и продължавайки шестдесет години до смъртта на папа Йоан XII през 964 г. През този период папите са били силно повлияни от мощен и най-вероятно корумпиран аристократичен род – Теофилакти и техните роднини.

Периодизация Saeculum obscurum е упоменат като термин и определен като период на папска неморалност за първи път от италианския кардинал и историк Цезар Бароний в неговите Annales ecclesiastici a Christo nato ad annum 1198 () през 16 век. Основният източник на Бароний за историята му от този период е съвременният писател тогава, епископ Лиутпранд Кремонски. Самият Бароний пише по време на Контрареформацията – период на повишена чувствителност към духовническата корупция. Това, как той характеризира папството от началото на 10 век, е увековечено всъщност от протестантски автори. Термините „порнокрация“ (, – „власт на проституиращите се“), хетерокрация („власт на любовниците“) и Властване на блудниците () са измислени от протестантски немски богослови през XIX век.Paolo Squatriti, Pornocracy, in Christopher Kleinhenz (ed.), Medieval Italy: An Encyclopedia, Vol. 2 (New York and London: Routledge, 2004), pp. 926 – 27.

Историкът Уил Дюран посочва периода от 867 г. до 1049 г. като „дъното на папството“.Durant, Will. The Age of Faith. New York: Simon and Schuster. 1972. p. 537

Папите от 10 век Аристократичният род на Теофилактите (графове на Тускулум) произхожда от римския сенатор Теофилакт I Тускулумски. Те заемат длъжности от висок ранг и значение в римската аристокрация като съдия, вестерарий (директор на Римската курия), Велик главнокомандващ на армията (gloriosissimus dux), консул и сенатор, и магистър милитум. Съпругата на Теофилакт I – Теодора I Тускулумска и дъщеря му Марозия са оказвали голямо влияние върху избора, кой да стане папа, както и върху религиозните дела в Рим чрез средства като напр. конспирации, афери и бракове.Fedele, Pietro (1910 & 1911). Ricerche per la storia di Rome e del papato al. sec. X. Archivo della Reale Società Romana di Storia Patria, 33: 177 – 247; & 34: 75 – 116, 393 – 423.

Марозия става конкубина на папа Сергий III на 15 годишна възраст, а по-късно си намира други любовници и съпрузи. Тя прави възможно, синът ѝ Йоан да се възкачи на папския трон под името папа Йоан XI, пише хрониката Антиподосис (; 958 – 962 г.) от Лиутпранд Кремонски (около 920 – 972 г.). Лиутпранд потвърждава, че Марозия е уредила убийството на своя бивш любовник папа Йоан X (който първоначално е бил номиниран за неговия пост като папа лично от Теодора) от ръцете на нейния тогавашен съпруг Гуидо Тоскански, вероятно за да осигури възможността за издигането на настоящия ѝ фаворит за папския трон – папа Лъв VI. Няма данни, които да доказват със сигурност, че папа Йоан X е починал преди Лео VI да бъде избран за папа, тъй като по това време Марозия била вкарала Йоан X в затвора и никой от публичното пространство не го е виждал.

През този период Теодора и Марозия са упражнявали голяма власт над папите. По-специално, в качеството им на политически управници на Рим, те са контролирали избора на нови папи. Много от твърденията за saeculum obscurum идват от хрониките на Лиутпранд – епископ на Кремона. Лиутпранд участва в Асамблеята на епископите, която сваля папа Йоан XII, и е политически враг на римската аристокрация и нейния контрол над папските избори. Линдзи Брук пише:

Списък на папите по време на saeculum obscurum

Папа Сергий III (904 – 911 г.), предполагаем любовник на Марозия Папа Анастасий III (911 – 913 г.) Папа Ландон (913 – 914 г.) Папа Йоан X (914 – 928 г.), предполагаем любовник на Теодора (майката), вероятно убит от Марозия Папа Лъв VI (928 – 928 г.) Папа Стефан VII (928 – 931 г.) Папа Йоан XI (931 – 935 г.), син на Марозия, предполагаем син на папа Сергий III Папа Лъв VII (936 – 939 г.) Папа Стефан VIII (939 – 942 г.) Папа Марин II (942 – 946 г.) Папа Агапет II (946 – 955 г.) Папа Йоан XII (955 – 964 г.), внук на Марозия, от нейния син Алберик II Сполетски.

Тускуланското папство, 1012 – 1059 г. След няколко папи от рода Кресценти до 1012 г., родът на Теофилактите все още от време на време номинира свои синове за папи:

Папа Бенедикт VIII, син на граф Григорий I Тускулански; (1012 – 1024 г.) Папа Йоан XIX, син на граф Григорий I Тускулански, (1024 – 1032 г.) Папа Бенедикт IX, син на граф Алберик III Тускулански, (1032 – 1044 г.; 1045 г.; 1047 – 48 г.) Антипапа Бенедикт X, син на Алберик III Тускулански (1058 – 59 г.); изгонен от Рим след краткотрайна война.

Папа Бенедикт IX стигна дотам, че продава папството на своя религиозен кръстник, папа Григорий VI (1045 – 46 г.). След това променя решението си, завладява Латеранския дворец и става папа за трети път през 1047 – 48 г.

Тускуланското папство окончателно приключва с избора на папа Николай II, който бил подпомогнат от Хилдебранд ди Соана срещу антипапа Бенедикт X. Хилдебранд по-късно сам е избран за папа Григорий VII през 1073 г. и въвежда григорианските реформи, укрепвайки силата и независимостта на папството.

Източници

Категория:Списъци на римокатолически папи Категория:Средновековие Категория:Християнство през Средновековието Категория:Латински думи и изрази Категория:Латински изрази