Милутиновата грамота за градежа на морския пирг на Хилендар (), известна и като Първа грамота за пирга Хрусия, е дарствен хрисовул, издаден през 1302 или 1300 година на Хилендарския манастир от сръбския крал Стефан II Милутин, с който кралят дарява на манастира новоизградената на атонския бряг отбранителна кула (пирг) с храм Свети Спас (или Възнесение Христово). От съдържанието на документа става ясно, че тъй нареченият пирг Хрусия е издигнат по молба на хилендарския игумен Кирияк и хилендарското братство, за да служи като защита на манастира срещу нападения на хусари (морски разбойници, пирати), които тормозели Хилендар през предходните години.

Грамотата е запазена в оригинал, който е открит през първата половина на XIX век в Хилендарския манастир. В началото на 30-те години XX век е установено, че тя е изчезнала от архива на манастира. През 1940 г. се появява в Белград, където е откупена за сбирката на югославския принц Павел Караджорджевич. През 1941 г. принцът напуска страната и най-вероятно отнася със себе си колекцията от старинни документи, в която е и оригиналната Милутинова грамота. Оттогава следите ѝ изчезват за дълго време. В Белград остава само един неин препис от началото на XV век и фотокопие на оригинала. През ноември 2006 г. оригиналната грамота се появява заедно с части от архива на принц Павел в Пенсилванския университет. Днес тя се съхранява в колекцията на Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ.

Характеристики Оригиналната грамота е изписана с черно мастило върху пергаментов лист с размер 196 x 616 мм. Писмото ѝ е уставно от втората половина XIII и началото на XIV век. Документът завършва с подписа на краля, изписан с червено мастило: Вь Христв Бога благовѣрни Стефань Оурошь крал. Кръстовете преди и след кралския подпис и инициалът (Б) в началото на грамотата също са изписани с червено мастило. Преди инициала има червено петно – най-вероятно от инвокационен кръст, изписан с червено мастило, който с времето се е заличил.

В края на грамотата е изписана датата на нейното издаване – година 6810, слънчев кръг 22, лунен 8, индикт 13. Годината и месечният кръг съвпадат с 1302 г., но слънчевият кръг и индиктионът не им отговарят – те съответстват на 1300 г.

Документът е снабден с кралски печат от позлатено сребро, прикрепен посредством червена копринена връв, прекарана през три прореза в долната част на пергамента. Печатът е леко повреден от неуспешен опит за отделянето му. Върху лицевата му страна е изобразена фигурата на краля, по византийски маниер стъпил върху подножник (супедион). Върху главата си носи куполовидна корона, украсена с препендули. Облечен е в дивитисион с украсени ръкави и лорос, преметнат през лявата ръка, с която държи акакий под формата на свитък; с дясната ръка държи дванадесетокрилен кръст. Надписът от тази страна на печата е разположен в кръг по ръба на печата и около фигурата на краля и гласи Степань ѡ Христе Боꙁе верьни краль сь Богомь. На реверса на печата е изобразен св. Стефан в цял ръст, стъпил върху подножник. Около главата – нимб. В дясната си ръка държи кандилница, а в лявата – дискос. Надпис по ръба на печата, в кръг около фигурата на светеца, който гласи Свети Степань првомꙋченикь арьхидиѣконь ап҃ль.

Издания

Източници

Категория:История на Сърбия Категория:Исторически документи Категория:Хилендарски манастир Категория:Средновековни сръбски текстове