Шипящите съгласни (наричани още сибилантни) са група проходни съгласни (и съответните им преградно-проходни) с по-висока амплитуда и честота, които се учленяват чрез насочване на въздушния поток с езика към зъбите.Ladefoged, Peter; Maddieson, Ian (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 978-0-631-19815-4. Шипящи съгласни в българския език са звуците, обозначавани със „с“, „з“, „ш“ и „ж“, и преградно-проходните им съответствия, означавани с „ц“, „дз“, „ч“ и „дж“.
Осемте основни шипящи съгласни звука, разпознавани от Международната фонетична азбука са:www.internationalphoneticassociation.org
Беззвучна венечна шипяща проходна съгласна [s] Звучна венечна шипяща проходна съгласна [z] Беззвучна задвенечна шипяща проходна съгласна [ʃ] Звучна задвенечна шипяща проходна съгласна [ʒ] Беззвучна ретрофлексна проходна съгласна [ʂ] Звучна ретрофлексна проходна съгласна [ʐ] Беззвучна небна шипяща проходна съгласна [ɕ] Звучна небна шипяща проходна съгласна [ʑ]
Тези звукове се делят на две групи: — съскави съгласни: „с“, „з“, „ц“, „дз“; — шушкави съгласни: „ш“, „ж“, „ч“, „дж“.
Бележки
Категория:Съгласни звукове