Афра Бен ( 14 декември 1640 г. (кръщение) в Кентърбъри, Англия – 16 април 1689 г. в Лондон, пак там) е английска поетеса, преводачка, белетристка и драматуржка от ерата на Реставрацията.
Като една от първите англичанки, които си изкарват прехраната с писане, тя руши културните бариери и служи като литературен модел за подражание за по-късни поколения авторки. Издигайки се от неизвестността, тя е забелязана от крал Чарлз II, който я наема за шпионка в Антверпен. След завръщането си в Лондон и вероятния си кратък престой в затвор за длъжници, Бен започва да пише за сцената. Принадлежи към група поети и известни либертинци като Джон Уилмът, 2-ти граф Рочестър и пише под пасторалния псевдоним Астрея. По време на бурната политическа епоха на Законопроекта за изключване, т. нар. Exclusion Crisis (1678 – 1681) пише епилог и пролог, които ѝ носят проблеми със закона. След това посвещава по-голямата част от работата си на проза и преводи. Убедена поддръжница на Стюартите, Бен отказва поканата на епископ Бърнет да напише приветствено стихотворение за новия крал Уилям III. Умира малко след това.Janet Todd, „Behn, Aphra (1640?–1689)“, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004
Бен е спомената в „Собствена стая“ на Вирджиния Улф“: „Всички жени заедно трябва да оставят да паднат цветя върху гроба на Афра Бен, която най-скандално, но и доста подходящо, е в Уестминстърското абатство, защото именно тя им е спечелила право да говорят каквото мислят." Гробът ѝ не е включен в Ъгъла на поетите, а се намира в Източната обител близо до стъпалата към църквата.
Живот и творчество Версии за ранния ѝ живот
Информацията за живота на Бен е оскъдна, особено по отношение на ранните ѝ години. Това може да се дължи на умишлено прикриване от нейна страна. Според една от версиите нейни родители са бръснарят Джон Еймис и съпругата му Ейми; тя понякога е наричана Афра Еймис Бен. Друга история разказва, че родителите ѝ са двойка на име Купър. В „Историите и романите, написани от късно изобретателната г-жа Бен“ (All the Histories And Novels Written by the Late Ingenious Mrs. Behn, 1696) се заявява, че Бен е родена в семейството на Бартоломю Джонсън – бръснар и Елизабет Денъм – дойка. Полковник Томас Колпепър – единственият човек, който твърди, че я е познавал като дете, пише в ръкописа си Adversaria, че е родена в СтъриСтъри (Sturry) е село на река Great Stour на 5 км североизточно от Кентърбъри в Графство Кент. или в Кентърбъри, името на баща ѝ е г-н Джонсън, майка ѝ е дойката на полковника и Бен има сестра на име Франсис. Друга нейна съвременничка – Ан Финч, графиня Уинчълси, пише, че Бен е родена в селището Уай в Кент като дъщеря на бръснар. В някои изложения името на баща ѝ фигурира като Ъфри Джонсън.
Бен е родена по време на Английската революция и е дете на политическото напрежение на епохата. В една от версиите за историята на живота тя пътува през 1663 г. с Бартоломю Джонсън, съпругата му и малко момче (дефинирано като неин брат) до Западните Индии – до малката английска колония Willoughbyland (по-късно завладяна от холандците и преименувана на Суринам). Мъжът умира по пътя, а жената и двете деца прекарват в Суринам няколко месеца. По време на пътуването Бен казва, че се е запознала с африкански принц – роб, чиято история е в основата на едно от най-известните ѝ произведения – „Ориноко“ (Oroonoko). Възможно е тя да е била шпионка в колонията. Има малко проверими доказателства, които да потвърдят която и да е от историите. В „Ориноко“ Бен си приписва по-аристократична позицията като разказвач и нейният първи биограф – автор на Memoir''' (1698) приема хипотезата, че тя е дъщеря на джентълмен, който става „генерал-лейтенант на 36 острова плюс континентален Суринам“. Малко са доказателствата, че това е било така и никой от нейните съвременници не признава този аристократичен неин статус. Също така няма доказателства, че Ориноко е съществувал реално или че е имало такова робско въстание, каквото е описано в романа.
Писателката феминистка Джърмейн Гриър нарича Бен „палимпсест, който тя е надраскала от себе си“,a palimpsest; she has scratched herself out... а биографката ѝ Джанет Тод отбелязва, че в Бен „има смъртоносна комбинация от неизвестност, секретност и театралост, което я прави трудба за напасване към всякакъв разказ, спекулативен или действителен. Тя не е толкова жена, чиято маска да бъде свалена, колкото непрестанна комбинация от маски".Derek Hughes; Janet Todd, eds. (2004). The Cambridge Companion to Aphra Behn. Cambridge University. pp. 1 – 10. ISBN 978-0521527200.Behn has a lethal combination of obscurity, secrecy and staginess which makes her an uneasy fit for any narrative, speculative or factual. She is not so much a woman to be unmasked as an unending combination of masks Забележително е, че нейното име не се споменава в данъчните или църковните регистри. В живота си е известна още като Ан Бен, г-жа Бен, агент 160 и Астрея.Todd, Janet (2013) The Secret Life of Aphra Behn; Rutgers University Press;
Кариера
Малко след предполагаемото си завръщане в Англия от Суринам през 1664 г. Бен вероятно се омъжва за Йохан Бен (Johan Behn, изписван и като Johann и John Behn) – търговец от немски или холандски произход, навярно от Хамбург. Той умира или двойката се разделя скоро след 1664 г., но оттогава писателката използва „Госпожа Бен“ като нейно професионално име.Aphra Behn. Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 30 октомври 2015 г.
Бен вероятно получава католическо възпитание. Веднъж тя коментира, че е била „предназначена за монахиня“ и фактът, че има толкова много контакти с католици, като писателя Хенри Невил, впоследствие арестуван заради католицизма си, е щяло да предизвика подозрения по време на антикатолическите вълнения през 1680-те г. Тя е монархистка и нейната симпатия към Стюартите и по-специално към католическия Херцог на Йорк е видна в посвещението на пиесата ѝ „Скитникът – част II“ (The Rover II) на него, след като е заточен за втори път. Бен е предана на възстановения крал Чарлз II. По онова време се появяват политическите партии и тя става поддръжница на Торите.
До 1666 г. писателката е свързана с двора, вероятно благодарение на влиянието на полковник Томас Кълпепър и на други лица. През 1655 г. избухва Втората англо-холандска война и Бен е вербувана за политическа шпионка в Антверпен от името на Чарлз II, вероятно под егидата на придворния Томас Килигрю. Това е първият добре документиран разказ за нейната дейност. Твърди се, че нейното кодово име е Астрея – име, под което по-късно тя публикува много от своите произведения. Главната ѝ задача е да установи близост с Уилям Скот, син на Томас Скот – един от убийците на крал Чарлз I, екзекутиран през 1660 г. Смята се, че Скот е готов да стане шпионин в полза на англичаните и да докладва за действията на английските изгнаници, които заговорничат срещу краля. Бен пристига в Брюге през юли 1666 г., вероятно с още двамина, тъй като в Лондон се вихрят чума и пожар. Работата на Бен е да превърне Скот в двоен агент, но има доказателства, че той я е предал на холандците.
Подвизите на Бен обаче не са печеливши. Цената на живота я шокира и тя е неподготвена за това. Един месец след пристигането си залага бижутата си. Крал Чарлз се бави в плащанията (ако изобщо плаща) за нейните услуги и разходи в чужбина. Трябва да се вземат пари назаем, за да може Бен да се върне в Лондон, където петицията на краля за заплатата ѝ е неуспешна. Вероятно никога не ѝ е било платено от короната. Издадена е заповед за ареста ѝ, но няма доказателства, че е била връчен или че е влязла в затвора заради дълга си, макар че апокрифно това често се споменава като част от нейната история.
Принудена от дълговете и от смъртта на съпруга си, Бен започва да работи като писателка за театралните трупи King's Company и Duke's Company. Тя е писала поезия до този момент.Stiebel, Arlene. Aphra Behn. Poetry Foundation. Посетен на 12 януари 2021 г. Въпреки че е записано, че е писала, преди да задлъжнее, Джон Палмър казва в рецензията си на нейните произведения, че „Бен пише за препитание. Писането е нейното спасение от глада и затвора за длъжници." Театрите, които са затворени по времето на Оливър Кромуел, са отворени отново по времето на Чарлз II, а пиесите се радват на възраждане. Първата ѝ пиеса – „Принудителният брак“ открива сезона на Duke's Company на 20 септември 1670 г. и е последвана от „Влюбеният принц“, на сцена през 1671 г. Те показват забележителния контрол на Бен върху новата театрална среда и загатват за нейния ранен интерес към държавната политика и взаимодействието на властта и секса. Първата пиеса предлага силата на легитимността пред грубата сила и целесъобразността на брака по любов, а втората открито намеква за блудството и хомосексуалността, и показва злоупотреба с властта, когато принцът е подвластен на секса.
Третата ѝ пиеса – „Холандският любовник" е поставена през 1673 г. в Дорсет Гардън и се опита да експлоатира антихоландското чувство от Третата англо-холандска война. Пиесата търпи провал и следите на Бен се губят за три години. Предполага се, че тя отново е пътувала, вероятно в качеството си на шпионка. Постепенно Бен преминава към комични произведения, които са по-успешни от търговска гледна точка. Най-популярните ѝ творби включват „Скитникът“ (The Rover).
Бен се сприятелява с известни писатели на времето като Джон Драйдън, Елизабет Бари, Джон Хойл, Томас Отуей и Едуард Рейвънскрофт, и е призната за член на кръга на Графа на Рочестър. Тя често използва своите творби, за да атакува парламентарните Виги, твърдейки: „Различните партии твърдят, че гонят общото благо по различни начини, но всъщност е все същото – политиката е вид луда болест." Това е упрекът на Бен към парламента, който отказва средства на краля.Goreau, Angeline (1980). Reconstructing Aphra: A Social Biography of Aphra Behn. Dial Press. ISBN 0-8037-7478-8. In public spirits call’d, good o' th' Commonwealth... So tho' by different ways the fever seize...in all 'tis one and the same mad disease.
Последни години и смърт През 1688 г., една година преди смъртта си, Бен публикува „Откритие на нови светове“ (Discovery of new Worlds) – превод на френското произведение за популярна астрономия Entretiens sur la pluralité des mondes от Бернар льо Бовие дьо Фонтънел, написано като роман под формата на нейно собствено произведение, но с новия му религиозно ориентиран предговор.
Като цяло Бен написва и поставя 19 пиеси, сътрудничи в още повече и става една от първите плодовити, високопоставени драматуржки във Великобритания. През 70-те и 80-те години на 17 век тя е една от най-продуктивните драматуржки в страната, отстъпвайки само на поета лауреат„Поет – лауреат“ е почетно звание, давано от британския монарх. Джон Драйдън.
През последните четири години от живота ѝ здравето на Бен започва да се влошава поради бедност и дългове, но тя продължава да пише усилено, макар че ѝ става все по-трудно да държи писалка и е трудноподвижна. В последните си дни пише превода на последната книга на „Шестте книги на растенията“ (Six Books of Plants) на Ейбрахам Каули. Умира на 16 април 1689 г. и е погребана в Източната обител на Уестминстърското абатство. Надписът на надгробната ѝ плоча гласи: „Тук се крие доказателството, че остроумието никога не може да бъде достатъчно защита срещу тленността“ Тя е цитирана да твърди, че е водила „живот, посветен на удоволствието и на поезията“.
Публикувани творби