Фитнес културата е социокултурно явление, което обхваща упражненията и физическия фитнес.
Изпълняването на физически упражнения на места като фитнес зали, уелнес центрове и здравни клубове е популярно занимание, особено за младежи. Международно проучване е установило, че над 27 % от цялото световно възрастно население посещава фитнес центрове и че 61 % от редовните трениращи изпълняват дейности от типа „фитнес“.Burgess, Tim. 2013. Fitness is the World’s Biggest Sport. Les Mills Global Consumer Fitness Survey. Les Mills
Развитие Древна Гърция и Древен Рим Думата гимнастика произлиза от гръцката дума gymnazein, което буквално означава „да се упражняваш гол“. В градовете на древна Гърция и Рим е съществувало обществено място, посветено на тренировки за спортисти, наречено гимназия (множествено число: гимназии) при гърците и палестра (множествено число: палестри) при римляните. Фитнесът се е разглеждал като концепция, оформена от два културни кодекса: рационализация и аскетизъм; автентичност и съответно хедонизъм. В Гърция гимнастическите постижения са се считали за благородно и благочестиво занимание и са били включени в цялостно образование. Гимназиите са били превърнати в център на общността, като били свързвани с изкуствата, изучаването на логика и както и използвани като източник на забавление. Квалифицираните спортисти достигали повишен статус и посвещавали животите си на превръщането в експерти в упражненията. И мъжете, и жените са участвали в различни гимнастически упражнения. Поредицата от дейности е включвала плуване, хвърляне, борба, скокове и вдигане на тежести. След като римляните завладяват Гърция, те са развили дейностите в по-официален спорт и са използвали гимназиите си, за да подготвят легионите си за война. Но с упадъка на Римската империя хората загубили интереса си към гимнастиката и в днешно време тя е позната само като форма на забавление.
Деветнадесети век От около 1800 г. гимнастиката, разработена в западните страни, имала за цел да подобри тялото, за да поддържа обществения морал и да оформи по-добри граждани. Fit Bodies. Fitness Culture and Gym Sassatelli, Roberta. 2006. Пер Хенрик Линг е бил пионер в преподаването на физическо възпитание в Швеция и се е стремил да реформира и подобри гимнастиката на древните гърци. През 1850 г. Върховният Лекарски Съвет на Русия докладва на своя император за системата на Линг, чрез която подобряването на цялостната физическа форма, един спортист става по-добър от тези, които просто се фокусират върху подгрупа мускули или действия. В средата на 19 век в света се наблюдава възходът на физическата култура, движение, което подчертава значението на физическите упражнения както за мъжете, така и за децата. Диоклециан Луис, лекар, дори се застъпил идеята мъже и жени да ре упражняват заедно във фитнеса. През 1896 г. мъжката гимнастика била в графика на първата модерна Олимпиада. Олимпийското гимнастическо състезание за жени започнало през 1924 г.
Втора световна война През годините и по времето на Втората световна война тоталитарните режими използвали гимнастиката като начин за популяризиране на своите идеологии. Fit Bodies. Fitness Culture and Gym Sassatelli, Roberta. 2006. Физическата подготовка е била в основата на нацистката философия и германското правителство финансирало изграждането на спортни и уелнес съоръжения. През 1922 г. нацистката партия създава Младежта на Хитлер, където децата и юношите участвали във физически дейности, за да развият както своята физическа и умствена годност. Нацистките спортни изображения служили за популяризиране на идеята за „арийско“ расово превъзходство и през 1933 г. във всички германски атлетически организации е въведена политика „Само за арийци“.
В Съветския съюз през 1931 г. Ленинският комунистически младежки съюз създава движението „Готови за труд и отбрана“ на СССР, което може да се определи като фитнес програма, предназначена да подобри общественото здраве и да подготви населението за високопродуктивна работа и защита на „родината“.
Студена война По време на Студената война акцентът върху физическата форма се появи както в САЩ, така и в Съветския съюз. Сенаторът Хюбърт Хъмфри сериозно предупредил, че комунистическото господство идва от превъзходните спортни и фитнес програми. Изказванията му отразяват нарастващата американска параноя относно комунизма. В отговор, лидерите на военното правителство, цивилното правителство и частния сектор започнали да създават „култ и ритуал на твърдостта“. Президентът Джон Ф. Кенеди отправя призив към нацията, призовавайки американците в цялата страна да дадат приоритет на физическата си подготовка. Фитнесът бива ясно описан като „въпрос за постигане на оптимално състояние на благосъстояние“, който изисква упражнения както от млади, така и от възрастни. Този фокус върху фитнеса също отваря вратите за жени спортисти както в САЩ, така и в СССР, за да станат по-известни като претендентки за Олимпийските игри.
Масовизация, комерсиализация След Втората световна война започва да преобладава нова форма на неорганизирани, индивидуалистични, ориентирани към здравето физически и развлекателни дейности като джогинг. Fit Bodies. Fitness Culture and Gym Sassatelli, Roberta. 2006. Плановете за учения на Кралските канадски военновъздушни сили, разработени от д-р Бил Орбан през 1961 г., са продадени на публиката в 23 милиона копия. Книгата на американския полковник от военновъздушните сили Кенет Купър „Аеробика“ е издадена през 1968 г., а масовата версия „Новата аеробика“ е издадена през 1979 г. Тези публикации на Орбан и Купър помагат за стартирането на модерна фитнес култура. Олимпийските игри вдъхновяват бум през 1970-те години. След пускането на видеоклиповете за тренировки на Джейн Фонда през 1982 г. аеробиката се превръща в популярна форма на групова гимнастическа дейност.
Фитнесът започна да се комерсиализира. Фитнес залите започват да бъдат създавани с цели не да подобрят общественото здраве, а да стимулират и използват желанието на хората да поддържат форма, да се забавляват и да се усъвършенстват. Това може да се наблюдава и в съвременните фитнес зали, където културистите се опитват да достигнат своите естетически идеи, чрез развитие на мускулите, използвайки тежести и друго оборудване. Растежът в бодибилдинга като фитнес феномен следва филма и книгата „Изпомпване на желязо” през 1977 г. и филма „Помпване на желязо II” през 1985 г. Fit Bodies. Fitness Culture and Gym Sassatelli, Roberta. 2006.
Терминът фитнес зала често се свързва с термина фитнес и посещаването на фитнес зали означава извършване на упражнения във фитнес заведения като фитнес центрове, здравни клубове или фитнес клубове, където хората трябва да плащат за членство, за да използват фитнес уреди и да участват в групови фитнес дейности с инструктори, като уроци по аеробика и йога. Fit Bodies. Fitness Culture and Gym Sassatelli, Roberta. 2006.
Технологии, специализация, брандиране Напредъкът в технологиите през двадесет и първи век променя начина, по който фитнес дейностите се изпълняват. Количественият Аз се превръща в нов феномен, при който хората използват технологични устройства, за да подкрепят своите тренировки. Характеризира се с използването на приспособления като крачкомер, GPS, монитор за сърдечен ритъм и приложения за смартфони за количествено определяне или наблюдение на усилията на трениращия.
Намалява популярността на упражненията за „чиста аеробика“. Sassatelli, Roberta. 2000. The Commercialization of Discipline: Keep-fit Culture and its Values. Journal of Modern Italian Studies, Volume 5, Issue 3, pp396–411 Вниманието преминава от аеробика, бодибилдинг и традиционна техника на упражнения към дейности като йога, зумба, пилатес, спининг и аквациклизъм, тай чи, кикбокс и фитнес на открито.
Упражненията се комерсиализират като маркови упражнения от фитнес институциите. Марковите упражнения са групови тренировки, разработени от фитнес институции за хора с различни цели във фитнеса.
Влияния Масова медия Масовите медии играят важна роля при формирането на фитнес културата поради посланията на идеалния образ на тялото, който предават. Източниците на медия като телевизия, списания и издания на книги са имат склонност да насърчават стройността или дори слабостта като идеални стандарти за женския образ на тялото и стройността или мускулатурата като идеалния образ на мъжкото тяло. Pressure Increasingly Affects Boys Jamie Santa Cruz. 2014, The Atlantic Търговските реклами също създават влиятелна и мощна сила в популяризирането на стереотипен идеален образ на тялото, който не се ограничава до модни реклами. Рекламите на стоки като часовници, смартфони и домакински уреди също така популяризират идеализиран образ на тялото на жените и мъжете. Представата, че жените трябва да бъдат слаби и стройни, а мъжете стройни и мускулести, се превръща в стереотип в обществото, създавайки социокултурен натиск, който насърчава хората да се занимават с фитнес, за да преследват образа на идеалното тяло, популяризирано от масовата медия. Brown, Kirsty. 1997. From Fashion to Fitness? A Sociocultural Analysis of the Representation of Thinness within the Mass Media. University of Toronto
Упражненията и диетите често се разглеждат като най-добрият начин за постигане на подобен идеален образ на тялото. Например, фитнес публикациите пропагандират идеята, че осъществянането на физически упражнения е естественото лекарство за вашето тяло и здраве. Sassatelli, Roberta. 2000. The Commercialization of Discipline: Keep-fit Culture and its Values. Journal of Modern Italian Studies, Volume 5, Issue 3, pp396–411 От друга страна, модните списания насърчават стройността и слабостта като идеалния женски образ: за да представят висшата мода, моделите обикновено са стройни и слаби. Има и значително увеличение на статиите за диети и отслабване в списанията. Brown, Kirsty. 1997. From Fashion to Fitness? A Sociocultural Analysis of the Representation of Thinness within the Mass Media. University of Toronto В допълнение, формата на моделите се е променила драстично към „по-тръбовидна женска форма“ в културата на висшата мода, koeto често предизвиква противоречия. Former Vogue editor: The truth about size zero Kirstie Clements. 2013. The Guardian
От връстници Хората, които редовно посещават фитнес заведения, имат склонност да се сприятеляват на тези места. Те искат да се чувстват част от група, което може да се нарече чувство като част от общност, тъй като поведението от членството в групата се предава от член на член в групата. Този вид приятелство обаче обикновено остава ограничено в рамките на фитнес залата. Crossley, Nick. 2006. In the Gym Motives, Meaning and Moral Careers. Body and Society, Volume 12, No.3, pp23–50. SAGE Publications Освен това атмосферата във фитнес залите, създадена от хора със същата цел, се превръща в сила на мотивация. Когато хората посещават фитнес заведения или започват нова дейност, те могат да бъдат насърчавани от другите и да се подкрепят. Sassatelli, Roberta. 2000. The Commercialization of Discipline: Keep-fit Culture and its Values. Journal of Modern Italian Studies, Volume 5, Issue 3, pp396–411
Освен това фитнес залите могат да функционират като агенции за запознанства, създавайки шансове за среща с хора извън на работното място. Музиката, движението на тялото и облеклото на хората, които спортуват, могат лесно да привлекат вниманието и да се превърнат в повод за комуникация. Sassatelli, Roberta. 2010. Fitness Culture Gym: Gyms and the Commercialization of Discipline and Fun. Palgrave Macmillan