Владимир Александрович Беклемишев е един от най-известните и търсени руски скулптори в края на 19 и началото на 20 век. По негови проекти са издигнати монументални паметници не само в Санкт Петербург и провинциалните градове на Руската империя, но и в чужбина. Важен аспект от професионалната му активност е дългогодишната му преподавателска дейност в Императорската художествена академия, където ръководи скулптурния клас в продължение на почти четвърт век и два пъти е избиран за ректор – през 1905 и 1911 г. Русский музей/Владимир Беклемишев Российская государственная библиотека/Кондаков, Сергей Никодимович/Юбилейный справочник Императорской Академии художеств. 1764 – 1914
Биография Владимир Александрович Беклемишев е роден на 3/15 август 1861 г. в имението на родителите си в Екатеринославска губерния. Син е на Александър и Клеопатра Беклемишеви и има 6 братя и сестри. Баща му Александър Николаевич, по-известен като Реджо Беклемишев, е ярка личност с артистичен характер. Дълги години той живее в Италия, след това работи като декоратор в градските театри в Тифлис (днес Тбилиси), Одеса и Киев, а акварелните му творби са представени в редица музейни колекции.
Владимир получава основното си образование в Харков, където посещава ателието на украинския живописец Егор Шрайдер и учи в Рисувалното училище на Мария Раевска-Иванова. През 1878 г. става слушател, а година по-късно студент към скулптурния отдел на Императорската художествена академия. Там се обучава под ръководството на професорите Александър фон Бок и Николай Лаверецки. Русская живопись/Беклемишев, Владимир Александрович През 1883 г. получава два малки сребърни медала, на следващата година – още 2 малки сребърни, а през 1885 – 2 малки и един голям сребърен медал. През 1886 г. е награден с малък златен медал за статуята „Каин след убийството на брат си“. Завършва Художествената академия през 1887 г. с голям златен медал за програмния барелеф „Погребение“. Получава званието класен художник 1-ва степен и правото на пътуване в чужбина за сметка на академията.
През 1888 г. посещава Париж, а след това се установява в Рим, където работи в продължение на 3 години. След завръщането си в Русия, Беклемишев показва някои свои италиански творби на изложба през 1892 г., за които е удостоен със званието академик. Отличени са творбите му „Избягалият роб“ и „Християнка от първите векове“.
Две години след това става ръководител на скулптурното ателие на Висшето художествено училище към Художествената академия. Член е на Съвета на професорите заедно с Иля Репин, Владимир Маковски и Архип Куинджи. Активната педагогическа дейност през всички следващи години става важна част от живота му. Сред учениците на професора са бъдещите скулптори Матвей Манизер, Всеволод Лишев, Леонид Шерууд, Ана Голубкина и много други. Санкт-Петербург и пригороды/ Скульптор Владимир Беклемишев, 1861 – 1920
През 1900 г. той получава златен медал на Световното изложение в Париж. През лятото на 1917 г. Беклемишев взима участие в комисията за разработване на новия устав на Художествената академия. След Октомврийската революция е отстранен от преподавателска дейност и е принуден да напусне Петроград.
През 1919 г. по здравословни причини Беклемишев е принуден да замине за град Новоржев, Псковска губерния. Има намерение да изнесе цикъл от лекции по история на изкуството в местния университет. Въпреки болестта си работи непрекъснато и дори в деня преди смъртта си подготвя рисунки за да илюстрира предстоящите лекции на тема Елада и Древен Рим. Умира на 21 декември 1919 г. в град Новоржев. Погребан е в Смоленското гробище в Санкт Петербург. Архив изобразительного искусства, 2003/Vladimír Alexandrovič Beklemišev
Скулпторът никога не е имал лични изложби. Само веднъж, през 1922 г., като част от „Първа изложба на скулптури“, учениците му представят 19 творби на майстора. За първи път самостоятелна изложба на Беклемишев е организирана от Държавния руски музей, който притежава най-голямата колекция от произведения на Беклемишев, изпълнени от бронз и мрамор. Изложбата отбелязва 150-годишнината от раждането на скулптора. Творбите от Руския музей са допълнени с експонати от много други музеи.
Творчество Известност и признание на скулптора донасят неговите паметници и бюстове на личности от историята и културата на Русия, изпълнени с умение, точност и убедителност при предаване на външния вид и характера на модела. Русский музей/Михайловский замок/ Владимир Беклемишев (1861 – 1919). К 150-летию со дня рождения
От студентските му години са запазени восъчните релефи „Срещата на Соломон и Савската царица“, „Мойсей в пустинята изважда вода от камък“ и „Проповед в планината“, както и гипсовата статуя „Поликрат“.
Италиански период Попадайки в Италия, Беклемишев започва упорито и ентусиазирано да работи с камък. Римският период на творчеството му включва редица мраморни и бронзови произведения, направени главно за частни поръчки. В колекцията на Руския музей се намира една от първите мраморни творби на скулптора. Близо по характер, подписан, но не датиран е подобен мраморен бюст на римско момче, който се съхранява в Третяковската галерия.
Композицията „Избягалият роб“ Беклемишев работи в Италия. Завършва я през 1890 година, но окончателният ѝ вариант се появява едва след като известният художник и колекционер, академик Михаил Боткин посещава римското ателие на скулптора и му дава някои съвети. През 1893 г. творбата е изпратена на Световното изложение в Чикаго. Доста голямата като размер скулптура е изложена в една от залите на руския художествен отдел, заедно с известни творби на Иля Репин, Исак Левитан, Валентин Серов, Василий Суриков, Алексей Саврасов. През 1918 г. скулпторът дарява това произведение на Музея към Академията на изкуствата, а по-късно е прехвърлено в Държавния музей на революцията (сега Музей на политическата история на Русия). В съвременната колекция на музея обаче скулптурата липсва. „Избягалият роб“ е открит неочаквано на 26 април 2010 г. по време на възстановителните работи в Източната галерия на Зимния дворец, където се намира и до наши дни.
Най-известната творба на художника от италианския му период е мраморният бюст „Християнка от първите векове“ (1891). Идеята за това произведение идва след посещение на най-известните катакомби в Рим, тези на Домицила. По същото време се появяват и портретни скулптури на Беклемишев, някои от които продължават традициите на салонния академизъм на учителите му фон Бок и Лаверецки, като двата портрета с името „Момче“ (1890), „Портрет на Е. Н. Милютина“ (1891) и други. Творчеството му има противоречив характер – работи както в академичен, така и в класически стил.
На изложба от 1892 г. внимание привлича малката бронзова скулптура „Колко хубави, колко свежи бяха розите“ (1892). Изобразена е фигурата на момиче, тъжно седнало на пейка с изсъхнали цветя в ръце. Създадена е по едноименното стихотворение на Иван Тургенев и е характерна за тенденциите във визуалните изкуства от онези години – пресъздаване на литературна творба с нотка на сантиментализъм. Изработена в същия дух, тази тема многократно се повтаря от Беклемишев с различни материали и размери.
Руски период Сред най-добрите, на първо място се приема жанровата композиция „Селска любов“ (1896), за която Владимир Стасов поздравява автора, а Павел Третяков веднага закупува за своята галерия. За първи път бронзовата композиция е показана на изложбата на передвижниците от 1896 г. В нея намират отражение много от характеристиките и особеностите на творбите на руските передвижници. Фигурата на момичето се отличава с особена искреност и задушевност. Работейки над нея, Беклемишев прави допълнително нейна полуфигура под формата на малка статуетка, чиито гипсови отливки след това подарява на приятели и познати, като понякога прави и конкретно насочени надписи на пиедестала.
Друга известна за своето време статуя на Беклемишев е „Света Варвара Великомъченица“, показана на изложба през 1894 г. Фигурата е дълбоко пропита с мистицизъм. Изтощена от пост и молитва, Варвара е повдигнала слабото си, почти прозрачно лице и с вдигнатите си нагоре ръце навява чувството на дълбока скръб. В нея има толкова много религиозно чувство и толкова топлина, че е приета като една от най-артистичните творба на изложбата. Твърди се, че художникът първо изработва фигурата от натура, но формите на модела са били по-скоро женствени и не са отговаряли на представата му за светица. Скулпторът унищожава работата си, но по-късно я изработва отново, когато случайно срещна момиче, подходящо за модел на светицата. Император Александър III поръчва бронзово копие на „Света Варвара“ за Ермитажа, откъдето през 1898 г. е дарена на новооткрития Държавен руски музей.
През 1897 г. на пролетната изложба в Художествената академия Беклемишев представя леката, въздушна и грациозна мраморна „Снежанка“, която не е запазена до наши дни. За да изработи дрехите на приказната героиня по-убедително, скулпторът изучава женските костюми от оперите „Руслан и Людмила“ и „Снежанка“, които са донесени в ателието от Императорския театър. Скулптурата е представена на Световното изложение в Париж през 1900 г. заедно със „Света Варвара Великомъченица“, за които Беклемишев е награден със златен медал.
Скулптурни портрети Най-важната част от творческото наследство на Беклемишев се състои от скулптурни портрети на съвременници, много от които играят значителна роля в обществения и артистичен живот на Русия. Развитието на таланта на Беклемишев като портретист се проявява най-последователно в малки, пластично изразителни фигурки, в които пресъздава запомнящи се образи, близки до същността на самия автор. Всъщност това е цяла портретна галерия, наброяваща повече от 30 статуи, фигурки и бюстове, отличаващи се с разнообразна художествена техника – на архитекта Павел Сюзор (1892), физика Николай Бекетов (1894), художниците Иван Шишкин (1899), Александър Рицони (1902) и Владимир Маковски (1906), музикантът М. Беляев (1903), меценатът и основател на собствена галерия Иван Цветков и други. Бюстът на историка Николай Кареев, съхраняван във фондовете на Руския музей и датиран от 1906 г., е изработен в традицията на руския реалистичен портрет от последната трета на 19 век. В същия стил е направен и много по-известният бюст на Владимир Маковски.
Сред моделите от 1900 г. все по-често започват да се появяват музиканти, балетисти и драматични артисти – виолончелистът Александър Вержбилович, диригентът и пианист Василий Сафонов, актьорът Владмир Давидов, балерините Олга Преображенска и Вера Фокина и други. Скулпторът изобразява балерината от Мариинския театър Фокина като вакханка от балета „Вакханалия“ и успява да предаде в сложна, динамична композиция нейната удивителна гъвкавост. Друга версия показва балерината в танц, където фигурата и с високо вдигнати ръце, като че ли ще полети. За разлика от сравнително малките фигурки на Фокина, скулптурният образ на балерината от Императорския театър Олга Преображенска е близък по размер до малка статуя. Въпреки че при позиране тя заема различни балетни пози, Беклемишев я изобразява облечена с пачка, в минути на почивка.