Орешец или Орешче ( или Орѣшче) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География Селото е било разположено в областта Нестрамкол, на 24 километра югозападно от Костур и на 2 km югозападно от Нестрам (Несторио), в югоизточните склонове на планината Гълъмбица, над река Бистрица (Белица).

История В XV век в Юкару Орешица, спадащо към Костур, са отбелязани поименно 40 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.

Около 1770 или в 1791 година много жители на костурските села Слимница и Омотско, както и на Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население. Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничени са бичкиджии, омотчени – дюлгери, а орешчени – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват горната Габер махала. Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.

От Орешче произлизат брациговските родове Драгови, Велчеви, Ставреви, Златкови, Барбови, Анастасови, Бъндеви, Василеви, Тилеви, Баджарови, Клянчеви, Гилини, Бозови. Оттук са видните майстори Петко Боз и Клянчо, които вземат участие при възобновяването на Рилския манастир в 1816 година.

Самото Орешец след изселването изчезва. Според Боривое Милоевич („Южна Македония“) Орешац е било близо до Нестрам и е имало 15-20 къщи.

На картата на австро-унгарския генерален щаб частта от планината Гълъмбица северно над Нестрам е обозначена като Орошец (Orošec).

Личности Родени в Орешец Анастас (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Анго (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Анго Гиливичин (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа Баджо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Барба (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Благо (около 1756 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа Бозо (около 1731 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г. Бъндьо (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Драго (около 1711 или 1715 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г. Велчо (около 1731 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г. Златен (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Кара Вълко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Кисо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа Клянчо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Мазньо (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Никин (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г. Пейко (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа Пейо (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа Петко Боз (1784 - 1846), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа Темелко Ставрев (около 1736 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа Тильо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа

Свързани с Орешец Ангел Драгов (1805 – 1885), български строител, по произход от Орешец Васил Петлешков (1845 – 1876), български революционер, по произход от Орешец Димитър Гилин (1899 – 1975), български комунист, по произход от Орешец Иван Драгов (1810 – 1891), български строител, по произход от Орешец Илия Драгов (1852 – 1905), български строител и революционер, опълченец, по произход от Орешец

Бележки

Категория:Исторически села в дем Нестрам Категория:Брацигово