Франческо Симонета, познат като Чико Симонета (, meglio noto come Cicco Simonetta: * ок. 1410 в Какури, Cicco Simonetta, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. † 30 октомври 1480 в Павия, Миланско херцогство) е италиански политик, дипломат и криптограф.
Произход Франческо Симонета, наречен Чико, е роден в Какури, КалабрияВ други документи самият Симонета се определя като произхождащ от Росано или от Поликастро в Калабрия – вероятни места за произход на семейството му, макар че някои учени са изтъкват хипотезата, че той самият вероятно е бил родом от тези места. като първо дете в семейството на Антонио де Куча (* 1390, † 1460) от Какури и Маргерита Симонета от Поликастро. Чичо му по бащина линия – Анджело Симонета (* ок. 1392, † 1472) е видна личност от Поликастро. Той е аминистратор от името на Франческо Сфорца – по това време все още свободен кондотиер на собствените си милиции, на множеството феоди, които съпругата му Полисена Руфо му донася.Всъщност Сфорца идва в Калабрия само на 17 г., за да се ожени за принцеса Полисена Руфо († 17 юли 1420 в Кариати), която му носи феодите на Паола, Росано, Калимера, Какури, Монталто и Поликастро. От 1420 г. чичо му е на постоянна служба при Франческо Сфорца като негов дипломатически посланик, главно във Венецианската република, с която се договаря за завладяването на Миланското херцогство.
Чико има няколко братя и сестри:
Джовани Симонета (* 1414, † 1491), историограф, дипломат и херцогски секретар, получава щедра заплата в знак на признание за лоялността му като дворцов биограф; ∞ 1. 1457 за Катерина Меравили († 1459) – представителка на богат род на търговци и банкери, от която има един син (пфалцграф) и една дъщеря, овдовява 2. 1463 за Катерина Барбавара, дъщеря на Марколино – секретар на Висконти и граф на Гравелона през 1467 г. чрез застъпничеството на зет му, от която има осем сина (сред които един кардинал – Джакомо, а другите – църковни лица, военни, поети, юристи, бизнесмени) и две дъщери. Андреа Симонета (* 1416, † 1464), получава от Франческо Сфорца кастеланството на Монца, ∞ за Катерина Казати Анджело Симонета, получава феодите на Кастеджо, Белджойозо и Лакиарела Касандра Симонета Матео Симонета
Биография Ранни години Чико Симонета получава отлично образование. Учи при отците василяни, където учи латински, старогръцки, иврит, френски, немски и испански. Завършва гражданско право и канонично право, вероятно в Неаполитанския университет.
През 1435 г., поради неговите умения и познания в административната област, е назначен за личен съветник на Рене Анжуйски в Неапол в контекста на спора между Арагонците и Анжуйците за неаполитанския престол. Впоследствие, по съвет на чичо си Анджело, от 1444 г. той се поставя в служба на Франческо Сфорца. Във всеки случай той продължава да поддържа връзки с Неапол, а през 1448 г. е назначен за почетен президент на Regia Camera della Sommaria – административен, съдебен и консултативен орган, действащ при анжуйския и арагонския режим в Кралство Неапол в периода ок. 1269 – 1806 г.
Живот и кариера в Ломбардия
Още като млад се мести от Неапол в Милано, където междувременно става златен рицар и секретар на Франческо I Сфорца, завладял Миланското херцогство.От 1449 г., заедно с Алесандро Сфорца – брат на Франческо, той е обвързан с Република Венеция. На Симонета е поверено и управлението на новата херцогска канцелария в продължение на 30 години.След това той купува феода на Сартирана в Ломелина, който кара да укрепят благодарение на експертизата на Аристотел Фиораванти от Болоня.През 1452 г. се жени за Елизабета, дъщеря на Гаспаре Висконти – личен секретар на херцога.През 1456 г. получава почетното гражданство на Новара, последвано от тези на Лоди (на които той е бил и военен губернатор) и Парма. През 1465 г. написва Constitutiones et Ordines за по-добра организация на канцеларията.
По-късно става секретар и на Галеацо Мария Сфорца след смъртта на брат му Франческо Сфорца. По същото време Симонета започва изграждането на два параклиса в църквата на Кармел (Chiesa del Carmine) в Милано, единият от които е посветен на покровителя му Свети Франциск от Асизи.В двора Симонета се грижи за много организационни аспекти: той реорганизира херцогския музикален параклис, където наема Жоскен де Пре, спонсорира и получава посвещението на първата книга, отпечатана на гръцки в Италия – Erotemata от Константин Ласкарис и довежда в Милано Антонело да Месина на служба на Сфорца.
През 1474 г. херцогът назначава Симонета за възпитател на децата му и назначава един от синовете на Чико, започнал църковна кариера, за каноник на Миланската катедрала. В същото време му дава и възможност да носи герб, съставен от син фон с златен лъв, изправен на задните си крака, държащ в ръцете си червен латински кръст. И тримата братя на Симонета – Анджело, Андреа и Джовани са назначени в миланския двор благодарение на влиянието на могъщия херцогски секретар и са им дадени земи. (вж. по-горе)
През 1476 г., след убийството на херцог Галеацо Мария Сфорца, херцогиня Бона Савойска назначава Чико Симонета за министър и сътрудник, за да защити властта на 8-годишния ѝ син Джан Галеацо Сфорца. Това позволява на Симонета да управлява напълно град Милано, оставяйки на херцогинята малко и вторични решения. Това крипто-правителство на Симонета е мразено от жителите на града, преди всичко защото смятат, че трябва да проявяват лоялност единствено към херцога, освен това заради голямото количество лично богатство, натрупано от Симонета благодарение на позиция му в херцогската канцелария, а и заради това, че не произхожда от Милано.Несигурността на Чико през този период на управлението му се вижда ясно в т. нар. „Кула на Бона“ (известна иначе като „Кула на Чико“), който той кара да построят в Замъка на Сфорца в Милано за изключителната защита на крепостта, където са офисите му
Изпадане в немилост и трагичен край Ситуацията на маргинализация на херцогинята и недоволството на народа довеждат Бона Савойска до прогресивно отчуждаване от Симонета в полза на нейния девер Лудовико ил Моро („Мавърът“). Решителността на Лудовико и готовността за отстъпки на херцогинята водят до краха на Симонета. Той, въпреки че се опитва да накара херцогинята и „Мавърът“ да се помирят, в крайна сметка ѝ казва:
Лудовико „Мавърът“ влиза в Милано с извинението, че иска да освободи херцогиня Бона Савойска от потисничеството на властта на Симонета и народа от тиранията, която тази власт поражда. Миланците го посрещат радостно и херцогинята спонсорира каузата на Лудовико, като го въвежда тайно в замъка.
Симонета е арестуван и малко след това съден. С помощта на Амброджо Опицони – професор по право в Павийския университет, той е обвинен по 22 точки. Многократно измъчван по време на процеса, старият секретар е принуден, като единствената алтернатива на обезглавяването, да плати сума от 500 000 флорина. Той отказва, затова е признат за виновен и е екзекутиран на 30 октомври 1480 г. в замъка в Павия. Екзекуцията е последвана от общото разпределение на всичките му владения, имения, замъци и земи. Тялото му е погребано в голямата градина на манастира на Св. Аполинар (Chiesa di Sant'Apollinare) извън градските стени на Милано, за да отбележи края на влиянието му в миланската политика. Монастирът е частично разрушен през 1782 г., а останалата обител на комплекса е използвана като склад за оръжия. През 19 век от църквата са останали само периметърните стени.Paolo Rotta, Passeggiate storiche, ossia Le chiese di Milano dalla loro origine fino al presente, 1891
Лудовико „Мавърът“ поема регентството над своя племенник Джан Галеацо Мария, след което окончателно гони както него, така и майка му Бона Савойска от управлението на държавата.
В Какури, днешен регион Калабрия, Южна Италия, на ул. „Симонета“, върху стената на родната му къща е поставена мраморна плоча, за да се отбележи най-известният от неговите граждани. Фрагмент от надгробния му камък и името на тясна улица в Милано са единствените видими свидетелства за Симонета в града.
Брак и потомство 1452 г. ∞ Елизабета Висконти ди Гаспаре, дъщеря на Джакомо Висконти – херцогски секретар, от която има четирима сина и три дъщери: Джовани Джакомо (Giovanni Giacomo Simonetta; * 29 септември 1452 в Кремона), хуманист и библиофил, част от херцогската канцелария Маргерита (Margherita Simonetta; 26 октомври 1456 в Милано), ∞ Гуидо Галеото Торели, сеньор на Гуастала Антонио (Antonio Simonetta; * 23 декември 1457 в Милано), работи в херцогската канцелария; ∞ за Беатриче Санвитале, от която има четирима сина: Франческо Мария († 1530), 1-ви граф на Торичела (подселище на дн. град Сиса Треказали), Анджело, Пиетро и Паоло. Феодът на Торичела е дарен на братята от крал Луи XII с акт от 11 ноември 1599 г. Сигизмондо (Sigismondo Simonetta; * 27 май 1459 в Милано), тесен сътрудник на баща си Лудовико (Ludovico Simonetta; * 14 септември 1460 в Милано), с църковна кариера Иполита (Ippolita Simonetta; * 12 август 1461 в Милано), ∞ граф Гауденцио фон Мач, граф на Мач Чечилия (Cecilia Simonetta; * 12 януари 1464, † 8 април 1499 в Милано), ∞ ок. 1476 Гаспаре Амброджо Висконти (* юни/юли 1461 в Милано, † 8 април 1499, пак там), поет и интелектуалец, сеньор на Касано Маняго, от когото има седем сина и пет дъщери.
От извънбрачната връзка с Джакомина от Лоди има двама сина:
Джован Франческо Симонета (Giovan Francesco Simonetta; * 1451/1453), припознат, след арестуването на баща му бяга в Маркграфство Монферат, където все още има наследници Гуидо Антонио Симонета (Guido Antonio Simonetta; * 1451/1453) – влиятелно църковно лице
„Правилата за дешифриране“ Симонета е описан в криптологичната литература като важен криптоаналитик с оглед на неговите правила. Работата му всъщност представлява набор от съвети за разшифроване, които са доста старомодни за времето си. Съвременните нему служители по (раз)шифроването са добре оборудвани, за да се справят с описаните от него номера. В обща употреба са номенклатурите (списъци с думи) в комбинация с малки кодиращи книги и големи таблици за заместване с хомофони и нули.
Неговите правила за нарушаване на шифрите са приложими за телеграми с разделения на думи, без хомофони, нули или кодови думи. Той не казва нищо за полиалфабетното заместване или за съществуване на номенклатури. Неговите бележки са изпреварени от Леон Батиста Алберти в неговия теоретичен, но по-изчерпателен трактат „De Cifris“, който му печели титлата на баща на западната криптология.
Едва век по-късно научният трактат, изцяло посветен на криптоанализа, е написан от френския математик Франсоа Виет. Симонета може да се е занимавал с (раз)шифрововане в ранната си кариера, но не са намерени доказателства за това.
1474 г. представлява кулминацията на славата и властта на Чико Симонета. Той написва своите „Правила за дешифриране на криптирани документи без притежание на ключ“ (Regule ad extrahendum litteras ziferatas sine exemplo).
Настоящият превод от латински на италиански се дължи на Луиджи Сако. Правени са незначителни правописни корекции. Разрезите в скоби (и номерирането на правилата) не са част от оригиналния текст на Чико и са добавени за по-голяма яснота:
„Павия, понеделник, 4 юли 1474 г.
На първо място трябва да установиш дали текстът е написан на латински или на простонароден език, което можеш да разбереш така: виж дали думите за дешифриране имат само пет различни окончания или по-малко или повече. Всъщност ако окончанията са само пет или по-малко, можеш да прецениш, че текстът е на народния език, докато ако са повече от пет, можеш да приемеш, че текстът е на латински. Това е така, защото всички народни думи на нашия език завършват с гласна и има пет гласни: A, E, I, O, U. Ако вместо това думите в текста имат повече от пет окончания, можеш да прецениш, че текстът е на латински и това е така, защото латинските или литературните думи могат да завършват с гласна или с полугласна: l, m, n, r, s, x или с няма като b, c, d, f, g, k, q, p, t.