Кристина Пизанска (, Christine de Pisan, Кристин дьо Пизан, родена Cristina da Pizzano, Кристина да Пицано; * 1365 във Венеция, Венецианска република, † ок. 1430 в манастира на Поаси, Кралство Франция), е френска писателка и поетеса от италиански произход.
Поетеса, писателка и философка, тя е призната в Европа за първата френскоговореща професионална писателка и, четири века преди мадам дьо Стал, за първата светска историчка. Посетено на 1 февруари 2021. В своите лирически и повествователни произведения тя черпи вдъхновение от собствения си житейски опит, а не от религиозната или митологичната традиция, както е обичайно по онова време. През 1404 г. пише биографията на френския крал Шарл V, съобщавайки за събития, на които е очевидка, и консултирайки се с библиографски източници.
Начело на Скрипторий, където създава високо ценени книги с миниатюри, Пизанска е много известна и с това, че е започнала т. нар. Querelle des femmes:Francesca Lotti, «..Cessate dir male de le donne!». Echi della querelle des femmes europea nel primo Rinascimento italiano (1520 – 1540), Historia Magistra, 2015, 19 Посетено на 1 февруари 2021 г. след като прочита творбите на Джовани Бокачо и на Жан дьо Мьон, в които се защитава идеята за жената – по природа порочно същество, тя дава на кралица Изабела Баварска произведението „Градът на дамите“, в което изброява примери за добродетелни и важни жени в историята на човечеството.
Биография Ранни години
Пизанска е родена във Венеция през 1365 г. като дъщеря на Томазо Бенвенуто да Пицано. Баща ѝ е от Пицано – град близо до Болоня и днешно подселище на градчето Монтеренцио, където притежава земи. Той завършва медицина в Болонския университет, след което работи като доктор и астролог. Мести се във Венеция, където дейността му като астролог му печели отлична репутация, благодарение на която получава покана от краля на Франция Шарл V и от краля на Унгария Лайош I Велики да работи като придворен астролог. След дълги размишления Томазо избира Франция, където се мести през 1369 г. със съпругата и децата си Кристина, Паоло и Агинолфо.
В двора Пизанска получава образованието, давано на младите благороднички и като всички тях много рано е посветена в музиката и поезията. Тя е двуезична, говори и чете италиански, но пише на френски всичките си творби. Знае достатъчно латински, за да има достъп до произведенията на философията, историята, поезията или религията.
Младата девойка израства в стимулиращата и интелектуално оживената дворцова среда: самият Шарл V е основател на Кралската библиотека в Лувъра, до която тя има свободен достъп. По-късно тя я описва като la belle assemblée des notables livres („Красивата колекция от важни книги“), несравнима в Европа по количество и качество на скъпоценни, красиво илюстровани с миниатюри книги. В двора писателката започва да пише лирика, благодарение на което става известна и получава многобройни предложения за брак (макар че, според нея, те са мотивирани от близостта на баща ѝ до краля). Личността на мъдрия крал също я бележи дълбоко.
Пизанска наследява от баща си жаждата за знания. Културен и отворен човек, Томазо е любознателен към тайните на природата и научните писания и желае да задълбочи образованието на интелигентната си дъщеря. Против съвета на по-традиционалистката си съпруга той ѝ дава задълбочено литературно образование, което е рядкост за жените от онова време. Все пак, когато Пизанска говори за своето образование, по-скоро е със съжаление, че то не е било завършено и че не е поискала повече.
Омъжена жена Веднага след като навършва 15 години, нейният баща ѝ избира за съпруг 24-годишния Етиен Кастел. Той е от знатно семейство от Пикардия, учен и добродетелен човек, току-що завършил образованието си. Работи в нотариалната служба на краля, която му осигурява редовен доход и поставя началото на добра кариера в служба на суверена. Сватбата се състои в началото на 1380 г. Пизанска често разказва за своето семейно щастие и взаимна любов. Раждат ѝ се една дъщеря и двама сина, единият от които умира млад (между 1396 и 1399 г.).
Според нея животът ѝ претърпява значителна промяна след смъртта на Шарл V през 1380 г. Кончината на защитника на баща ѝ предвещава и края на доброто положение на Томазо в двора. Заплатата му е намалена и изплащана нередовно. Той вероятно умира през 1387 г., на почти 80-годишна възраст, оставяйки семейството в дългове. Съпругът на писателката става пълноправен глава на семейството, но той също умира през 1387 г. в епидемия в Бове, където е част от обкръжението на краля (който също се разболява). Пизанска изразява болката си в много свои стихотворения, най-известното от които е „Сама съм“ (Seulete sui):
Сама, без защитата на баща си и на краля, с три деца, възрастна майка и племенница, за които да се грижи, Пизанска и семейството ѝ изпадат в немилост при новия крал Шарл VI. На 25 години тя трябва да направи своята символна метаморфоза и написва за себе си „Станах истински мъж“, като обозначава прехода към по-автономен и отговорен живот, което за епохата е изключителен мъжки прерогатив:
Вдовица
През Средновековието на вдовицата, която не се е омъжила повторно или не е влязла в манастир, се гледа с подозрение: подозренията за алчност и похот тежат над Пизанска. Животът и заниманията ѝ са променени след смъртта на съпруга ѝ. За първи път преживява депресия, вероятно няколко месеца или година. Този траур е придружен от финансови затруднения. Въпреки това тя решава да не се жени повторно и избира професията на човек на писмената. Работи по реорганизацията на състоянието и активите си, опитвайки се да натрупа достатъчно средства, за да запази социалния си ранг. Това обаче не е достатъчно, защото баща ѝ и съпругът ѝ не ѝ оставят солидно наследство и гарантирани доходи. Пизанска казва, че тези трудни времена продължават цели 14 години, през които се натрупват финансови тревоги, съдебни дела и влошаващо се здраве. Тя говори за своите нещастия в La Mutation de fortune, по-специално за различните съдебни дела и процеси, през които е трябвало да премине, за да защити интересите си. Все пак семейството ѝ не стига до голямото материално бедствие на бедните парижани от онова време. Печалбата от книгите ѝ вероятно ѝ осигурява доход от 100/150 парижки ливри, подобно на онзи, който е имала в семейния си живот. Неоспоримо е обаче, че писателката успява да развие своите управленски умения.
В същото време вкусът ѝ към интелектуалната работа я връща към задълбочените изследвания и тя завършва и разширява първоначалното образование, получено от баща ѝ и съпруга ѝ. Периодът 1390 – 1399 г. е времето на усвояване на писателската професия, когато тя придобива културата и книжния багаж, който всеки сериозен автор трябва да демонстрира.
Самата Пизанска определя срещата си с книгата на Боеций през октомври 1402 г. като началото на своето обръщане към философията и науките. В нейната учебна програма няма нищо традиционно. Тя се интересува предимно от история – дисциплина, която все още не е считана за основна дисциплина в университетското обучение, но същевременно заема голямо място в светската и политическата култура. Така писателката се сдобива с цяла съкровищница от примерни анекдоти, които използва при написването на своите произведения. Докато се занимава със съдебни дела и има ценен бизнес като калиграфка (ръководи писателска работилница с майстори-калиграфи, подвързвачи и създатели на миниатюри, специализирани в репродукции на ценни книги), Пизанска създава само за две години „Книгата на стоте балади“ (Le Livre des cent ballades). В нея тя скърби за покойния си съпруг и се справя със своята изолация на жена в един враждебен двор. Произведението жъне голям успех и благодарение на това тя получава протекция и поръчки от известни личности като херцозите Филип II Бургундски и Жан дьо Валоа – братя на покойния Шарл V, и кралицата-консорт Изабела Баварска. Това ѝ позволява да се отдаде изключително на писането и на дейността си на поетеса и интелектуалка, и тя получава признание от личности като Жан Жерсон и Юсташ Дешан. Писателката придобива самочувствие и започва да пише философски, политически, морални и дори военни научни трудове. В същото време тя води борба в полза на жените и по-специално – на тяхното представителство в литературата.
Пизанска написва голям брой произведения, подпомагана от естествената си лекота на писане. В творбите ѝ влизат Le Livre de Corps de Police, в който насърчава принцовете да помагат на вдовиците (препратката към личната ѝ история е ясна), автобиографичната L’Avision-Christine, L'Epistre au Dieu d'Amours, в която осъжда онези, които използват любовта, за да заблуждават и клеветят жените, Le Livre de Trois Vertus – идеално продължение на „Градът на дамите“, в която насърчава жените да бъдат силни и да излязат от сексуалните стереотипи. През 1404 г. пише и биография на крал Шарл V вследствие на средновековната литературна традиция на specula principum, т.е. писания, посветени на образованието на бъдещия суверен.Jacques Le Goff, Il re medievale, Giunti, p. 59 e 110, ISBN 978-88-09-76444-6.
Пизанска завоюва своето място в света на придворните, учените, интелектуалците и хората на властта. Тя познава теолога и политика Жан Жерсон (1364 – 1429), вероятно следва неговите житейски съвети и споделя политическите му идеи. Той я подкрепя в спора ѝ с най-известното тогавашно произведение – „Роман за Розата“ на Жан дьо Мьон. В този контекст тя спори с велики интелектуалци като Жан дьо Монтрьой (1354 – 1418) – почитател на древната култура, често наричан „първият френски хуманист“, с Гонтие Кол и Пиер Кол.
Късни години През първото десетилетие на 15 век Пизанска е известна писателка във Франция и в чужбина. В периода 1399 – 1418 г., и особено между 1400 и 1410 г., тя пише значителна част от работата си в проза и стихове. Нейните текстове засягат всичките области, разрешени за светските писатели, т.е. всичко без богословието. Те се радват на успех, докато писателката е още жива. Тя не се хвали, когато изтъква добрия прием на книгите си: броят на атестираните ръкописи, както и различните преводи, направени през 15 – 16 век, е значителен. Броят на ръкописите я поставя сред авторите, чиито текстове са най-добре запазени. Самият факт, че принцове и крале приемат нейните произведения и дори ги поръчват, свидетелства, че тя е способна да си създаде име сред писателите и учените на епохата.
През 1418 г., на 53-годишна възраст, Пизанска се оттегля в манастир. След 11 години мълчание, през 1429 г. тя пише най-новата си работа върху съвременницата си Жана д'Арк – първата ентусиазирана поема за Жана д’Арк и единствената съставена, докато тя е все още жива.
Датата на смъртта ѝ е неизвестна, но може би е около 1430 г.
Семейство След смъртта на съпруга си Кристина Пизанска има двама сина, дъщеря, майка и племенница, които зависят от нея. Племенницата ѝ се жени през 1405 г. Един от синовете ѝ умира между 1396 и 1399 г. Дъщеря ѝ избира да влезе в манастира в Поаси – доминикански манастир, който приветства благороднички, дъщери на принцове и велики хора.