Обожанието (още преклонението) е уважение, почит, силно възхищение, харесване или преданост по отношение на определен човек, място или нещо друго. Също така – силно чувство на обич към някого, преклонение пред някого или нещо заради изключителните му качества и достойнства, боготворене, възприемане на нещо или някого като божество, възприемане на някакъв обект като прекрасен или божествен, религиозно поклонение или почитание към някой или нещо.Обожавам в РБЕ Използваният в английския език термин adoration идва от латинското adōrātiō, което означава „да отдаде почит или поклонение на някого или нещо“, но също и от сходно звучаща френска дума.https://www.oed.com/dictionary/adoration_n?tab=factsheet&tl=true#10277168
В Близкия изток В източните страни обожаването е особен израз на почтителност. По инициатива на Кир Велики е прието да се целува коляното на обожавания източен владетел (например – персийски принц) и се пада по лице в краката му, като почитателят удря (обикновено – определен брой пъти) земята с чело си и целува земята.
Евреите целуват в знак на почит, както и други групи, споменати в Стария Завет. Така в 1 Царе 19:18 бог Яхве казва: „И все пак аз оставих в Израел седем хиляди, всички колене, които не се кланяха на Ваал, и всяка уста, която не го целуна“, а в Псалми 2:12 призовава: „Целунете Сина, за да не се разгневи и да не загинете от пътя“. (Виж също Осия 13: 2.).
В Западна Европа В Западна Европа церемонията по целуване на ръката на суверена и някои други действия, извършвани коленопреклонно, могат да бъдат описани като форми на обожание. Още в Древен Рим е било популярно обожанието да се засвидетелства с вдигане на ръката си от почитателя към неговата уста, последвано от целуването ѝ от него и размахването ѝ по посока на обожавания предмет (един вид – въздушна целувка). Когато е за образите на богове, обожанието при римляните се изразява, като обожателят целува краката или коленете им. Това обикновено прави с покрита глава (освен за Сатурн и Херкулес) и след постъпката се обръща отляво надясно. С времето подобни ритуали се възприемат като подходящи и по отношение на монарсите. По този начин гръцките и римските императори биват обожавани, като пред тях хората се покланят или коленичат, хващат императорската им роба (дреха – туника, тога) и я притискат към устните си.
Католическа църква Обожанието може да приеме формата на евхаристийно обожание (почитане на Светото Тайнство). Папа Бенедикт XVI разсъждава по този въпрос: „Само в обожание може да се развие дълбоко и истинско приемане. И именно този личен акт на среща с Господ развива социалната мисия, която се съдържа в Евхаристията и желае да разруши не само бариерите бариерите между Господ и нас, но също така и преди всичко онези, които ни разделят един от друг“.
В подобен дух папа Франциск I пише: „Непрекъснатото преклонение пред Евхаристията [нараства] на всяко ниво на църковния живот. Дори и така, трябва да отхвърлим изкушението да предложим приватизирана и индивидуалистична духовност, която не е в съответствие с изискванията на благотворителността“ (Evangelii gaudium, 262).
Някои църкви съдържат „параклиси за поклонение“, в които евхаристията е непрекъснато изложена за да могат вярващите да наблюдават вярата си чрез нея. „Енорийският свещеник на Арс („Curé d'Ars“) би прекарал часове пред Благодатното Тайнство. Когато хората го питали какво би направил или казал през тези часове, той казва: „Той ме гледа, а аз него“.
Вижте също Ода Екстаз Симеон Богоприемец Серкет Поклонение на влъхвите Ашура (индуизъм) Фрина Тиас Култ към личността
Източници
Категория:Религия