Къщата с ягодите се намира на улица „Сан Стефано“ № 6 в София, паметник на културата от местно значение.
Описание Къщата е разположена ĸато свободно стояща в парцел с ориентация изтоĸ – запад по надлъжната си oc, върху дворна тераса. Тя е повдигната на oĸоло 60 cm над нивото на тротоара. Отдалечена е от улица „Cан Cтефано“ в западната част на имота, а зад нея е разположена малĸa обслужваща постройĸa. Дворното пространство е развито отĸъм улицата, отделено посредством ограда, архитеĸтурно-художествено обвързана с цялата ĸомпозиция.
Източната, южната и северната фасади се отличават с богати и балансирани архитектурно-художествени композиции. До централния вход на къщата се достига по три масивни каменни стъпала. Окръглената веранда е с изящни орнаментирани колони, а многоъгълната странична фасада е със закрит балкон, който завършва с кула. Освен с трите характерни тераси, къщата разполага и с три входа, един от които със специална широка порта за карети. Във вътрешното пространство на дома са разположени пет спални, салони за приеми, подиум за музиканти, просторен кабинет, стаи за прислугата и подземна изба. Интериорът включва врати с кристални стъкла, дървена ламперия, камина от червен мрамор и изящни барелефи.
История Къщата е построена между 1927 и 1930 г. в стил сецесион за семейството на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Архитект е Георги Кунев. След Деветосептемврийския преврат къщата е национализирана и отстъпена от новата власт първоначално за нуждите на румънското посолство, а впоследствие е превърната в средище на съветски активисти. Според едни източници, преди 1989 г. сградата е служела за търговско представителство на СССР, а след това и като седалище на „Агенция печата и новостей“ (АПН), докато други твърдят, че в нея са се помещавали различни канцеларии на съветски представителства под общото наименование „Обединен профкомитет на гражданите на СССР, работещи в НР България“.
В началото на 90-те години на XX век къщата е реституирана на наследник на Димитър Иванов, който след това я продава.
В къщата е сниман филмът „Опашката на дявола“ от 2001 г., чието действие се развива изцяло вътре или около старинната къща.
След редица прехвърляния, през 2004 г. имотът е закупен за над 2 000 000 лв. и става собственост на фирмата „Агрохолд“ на Васил Златев, бивш дългогодишен кмет на Правец в периода 1968 – 1990 г. и баща на директора на „Лукойл България“ Валентин Златев. Оттогава къщата продължава да бъде необитаема и да се руши. „Агрохолд“ ООД прехвърля къщата на реалния собственик през 2012 г.Нотариален акт, вписан в Имотния регистър под № 23, том CXXXVIII, рег. № 5608, дело № 30821/14.12.2012 г. , но отново не се полагат никакви грижи за имота.
В края на ноември 2024 в медиите е огласено, че къщата има нов собственик, основател на българската ИТ компания СайтГраунд Хостинг. Заявеното намерение е тя да бъде реставрирана и по-нататък използвана за представителни цели, в т.ч. и като седалище на благотворителна организация.
Опазване и поддържане През 1978 г. сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение. Тя е със статут и на елемент на „групова недвижима ĸултурна ценност“, тъй като попада в обхвата на територия c ĸултурно-историчесĸo наследство със статут на групов паметниĸ на ĸултурата „Жилищна зона „Доĸторсĸи паметниĸ“, както и в границите на Защитена зона ІІ на Историĸo-археологичесĸия резерват „Централно историчесĸo ядро на Cофия“, обхващащ териториите на Сердиĸa-Средец.
През 2002 г. тогавашният собственик на Къщата с ягодите осъществява ремонт на покрива, съгласуван от НИНКН. Ремонтът включва спорно решение за повдигане на покрива с около 1 m, впоследствие станало повод за критика от следващите собственици на сградата и наетите от тях архитекти.
След закупуването на имота през 2004 г. от Васил Златев и впоследствие през 2012 г. от Валентин Златев не са предприемани никакви действия по поддръжка на сградата.
През 2015 г. собственикът Валентин Златев внася в Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столичната община (НАГ-СО) инвестиционен проект, изготвен от архитектурното студио „Вамос“ с водещ проектант арх. Георги Савов. В своята архитектурна и конструктивна част, проектът предвижда пълното разрушаване на сградата и строеж на изцяло нова сграда на нейно място, като е придружен с конструктивно становище на наети от собственика консултанти от УАСГ, че сградата е опасна и следва да се събори. По сведения на водещия проектант: От думите му се разбра, че къщата ще бъде нова, приличаща на сегашната, а от старата ще бъдат запазени изброените пет неща.Това поражда силен обществен отпор, организирана е подписка, внесена от общински съветници в Столичната община (СО) на 3 ноември 2015 г. В отговор, собственикът Валентин Златев публично цитира части от конструктивното становище, обосноваващи конструктивната и сеизмична ненадеждност на сградата, като мотив за нейното премахване и замяна с нова сграда. Въпреки това, експертите в НИНКН Иван Ванев и Стефан Белишки гласуват против предложеното преизграждане и представят особено мнение срещу мнозинството в Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към НИНКН. Поради обществения натиск мнозинството в СЕСОНКЦ се променя, а НИНКН не съгласува проекта. При липса на съгласуване Столичната община не издава строително разрешение.
През март 2016 г. администрацията на Столичната община предлага на собственика да организира ново конструктивно обследване, като предоставя указания за извършването му. След изготвянето на второто конструктивно становище, през 2016 г. НИНКН съгласува инвестиционен проект „Основен ремонт и реконструкция на двуетажна жилищна сграда с ограда към уличната регулационна линия и ново допълващо застрояване (гараж и обслужваща сграда)“, който отново включва демонтаж на сградата и преизграждане. Проектът не е одобрен от НАГ-СО.
Към 2016 г. интериорът на къщата е все още напълно запазен, по сведения на проф. Тодор Кръстев. Фотографирана е подробно от фотографа Здравко Йончев, който заснема интериора и покривната конструкция на сградата в състоянието им към 2015 г.
През 2018 г. арх. Петкана Бакалова, тогава зам.-председател на КАБ, организира оглед на къщата от страна на френски архитекти, специалисти по реставрации. Според тяхното становище сградата може да бъде запазена.
През 2020 г. администрацията на Столичната община, след множество сигнали на граждани и съседи, съставя на собственика поредица от актове за нарушения по Закона за културното наследство (ЗКН), поради неподдържане на сградата. През 2021 г. са наложени санкции и задължителни предписания по укрепване и опазване, които обаче са обжалвани от собственика Валентин Златев пред Административния съд – София град. По делото е изготвена съдебна експертиза, която препоръчва множество мерки за конструктивно укрепване, значително надхвърлящи предписаните от главния архитект на СО принудителни административни мерки. Въпреки това, съдебните експерти установяват конструктивна годност на сградата и препоръчват запазване на конструкцията и интериора, като изключват възможността за нейното разрушаване и преизграждане. Съдът отменя предписанията на СО с мотива, че след издаването им и докато трае съдебната процедура мерките вече са били изпълнени от собственика на сградата.Решение 1487 от 07.03.2023 г. по адм. дело 1550/2022 г. на АССГ. Решението е потвърдено от Върховния административен съд със същите мотиви.Решение № 397 от 15.01.2024 г. по по адм. дело № 5909/2023 г. на III-то отд. на ВАС.
Източници
Външни препратки Фотографии на „Къщата с ягодите“ от фотографа Здравко Йончев
Категория:Къщи в София Категория:Недвижими културни ценности в София Категория:Основани в България през 1930 година