„Хафт пейкар“ () или „Бахрамнаме“ ( – „Книга за Бахрам“) е стихотворен епос на персийски средновековен поет Низами Ганджеви. Поемата е едно от петте произведения, събрани в неговата книга „Хамсе“. Създадена е през 1197 г., посветена е на владетеля на Мараке, разказва за живота на сасанидския шах Бахрам V и свързаните с него легенди. Названието на поемата „Хафт пейкар“ съдържа метафорично послание. Думата пейкар има няколко значения на персийски и на всяко от тях съответства използваният в поемата образ или символ. В различните издания заглавието се превежда като „Седем портрета“, „Седем красавици“ или „Седем купола“.François de Blois. Haft Peykar // Encyclopædia Iranica 404. — December 15, 2002. — V. XI. — pp. 522–524.
Поемата се смята за персийски шедьовър на еротичната поезия. Същевременно тя е дълбоко моралистична и има подчертано нравоучително съдържание. Сложна е за превод поради многозначност на персийските думи и множеството включени алюзии, асоциации и метафори.Johann-Christoph Burgel and Christine van Ruymbeke (eds.) A KEY TO THE TREASURE OF THE HAKlM. ARTISTIC AND HUMANISTIC ASPECTS OF NIZAMI GANJAVl'S KHAMSA LEIDEN UNIVERSITY PRESS. Iranian Studies Series
Поемата се състои от много глави и има две основни части. Едната описва живота на Бахрам, тя служи като рамка, в която е вградена историята за седемте принцеси и техните приказки. Приказката, разказана от славянската принцеса, лежи в основата на две известни европейски произведения – операта на Джакомо Пучини „Турандот“ и предшестващата я едноименна пиеса на Карло Гоци.Asghar S. Gohrab Persian roots of Puccini’s opera Turandot
„Хафт пейкар“ в творчеството на Низами Годината на създаването на „Хафт пейкар“ не е надежно установена, тъй като запазилите се ръкописни копия са от време, значително по-късно от това на Низами. Сборникът „Хамсе“, част от който е поемата, е излязъл след смъртта на поета. Броят на средновековните му екземпляри е относително голям, при което някои стихове на поемата съдържат определени разлики. Различия има и в строфите, в които се споменават датата на завършването на поемата и името на владетеля, по чиято поръчка е създадена и на когото е посветена. Изследователите на творчеството на Низами приемат, че поемата е посветена на владетеля на Мараке, Аладин Агсунгур, а работата над нея е приключила през 1197 г. За владетеля няма много информация, нито е известно защо е поискал Низами да напише поемата. От своя страна, поетът я представя като свой скъп дар със съвети за принца. Главният герой на поемата е Бахрам V, представител на сасанидската династия и управляващ Персия през периода 421 – 438 г. Описван е в легендите като изкусен ловец на онагери, поради което получава прозвището Гур (онагер на персийски).
„Хафт пейкар“ е шедьовър на Низами. Произведението демонстрира неговите знания не само на арабската и персийската литература, но и в такива области, като математика, астрология, алхимия, теология, живопис. Поемата съдържа и множество алюзии с теми и събития, актуални по неговото време. При работата си над нея Низами използва като източници голям брой книги и хроники на различни езици, но посочва само три автора, сред които специално място отделя за Фердоуси и неговата поема „Шахнаме“. „Шахнаме“ съдържа описание на някои събития от живота на Бахрам, но включените в „Хафт пейкар“ епизоди не фигурират в нея. Низами споменава за този факт в увода към поемата си. В една от уводните глави, където дава обяснения, защо се обръща към тази тема, той сравнява своя епос с този на Фердоуси, при което красноречиво описва своя поетичен подход и изтъква достоинствата на стиховете си. Julie Scott Meisami. Nizami Ganjavi. The Haft Paykar. A Mediaval Persian Romance. Hacket Publishin Company, Inc. 2015 ISBN 978-1-62466-430-4
В поемата са използвани древните и средновековните персийски представи за света, тя е натоварена с дълбок мистицизъм и много символика, пронизана е с астрологически алюзии. Голямо присъствие в нея има нумерологията. Поемата е структурирана така, че поредният номер на главата е свързан с основната ѝ мисъл. Многократно използваното число седем (хафт на персийски) носи разнообразни внушения.
Подредбата на страните, от които са принцесите, предлага различни интерпретации. Някои от тях са: йерархично представяне според тяхното политическо значение за Персия; асоциация с пътя на коприната; алюзия с печата на Соломон.
Заглавието на поемата „Хафт пейкар“ сочи към метафоричността на произведението. Думата „пейкар“ има няколко значения в класическата персийска литература: тяло, фигура; небесно тяло, планета, звезда; портрет, картина, образ. В преносен смисъл означава красавица. Всички тези значения се обиграват в поемата и внушават връзката между небесното и земното, между божественото провидение и човешката съдба. Символи и техните съчетания, използвани в поемата, са свързани с ислямските теории за вселената, човека, любовта (включително в нейния суфистски смисъл), за връзката между материалното и духовното. Описаните приключения на главния герой и приказките на принцесите са развлекателно четиво само на повърхностно ниво, по същество поемата отразява философските идеи на Низами. Низами Гянджеви. Собрание сочинений. Том 4. Семь красавиц Комментарии. Москва, изд. Художественная литература. 1986 г.
Съдържание Поемата е разделена на голям брой глави, от които първите осем са уводни. В тях Низами призовава към Бога, възхвалява пророка Мохамед, прави голямо посвещение на владетеля на Мараке. Обяснява също, защо е решил да пише за живота на Бахрам, и иска прошка, че го прави. Последната уводна глава съдържа наставления към сина на поета.
Същинската история за живота на шах Бахрам започва едва от деветата глава и представлява компилация от реални и измислени факти. Разказът за него е разделен на две части, оформени като пролог и епилог. Централната част на произведението са приказките на седемте принцеси.
Седемте принцеси произхождат от различни страни (пояси, климати). Според персийските средновековни разбирания светът се състои от седем пояса и принцесите са техните представителки. Всяка от принцесите живее в замък с определен цвят и е посещавана от Бахрам в определен ден на седмицата. На този ден и този цвят съответства небесно тяло, което има връзка и със страната на принцесата. При посещение на принцесата Бахрам носи одежди със съответстващ цвят.
ПринцесаДен Цвят Страна ПланетаФуракСъбота ЧеренИндияСатурнХумайНеделяЖълтРумСлънцеНаз-ПариПонеделникЗеленХорезъмЛунаНасрин-НушВторникЧервенСакалибаМарсАзаргунСрядаТюркоазенМагребМеркурийЯгманазЧетвъртъкСандаловКитайЮпитерДурситиПетъкБялИранВенера
Темите и основните послания на седемте приказките са различни и нямат връзка помежду си. Литературните критици предлагат различни интерпретации на тяхното съдържание. Общата представа е, че поредицата на приказките води читателя от тъмното към светлото, от материалното към духовното. Първата приказка, съчетана с черния цвят, порицава похотливосттта. Последната, свързана с белия цвят, завършва с възхвала на чистата и непорочна любов.Cameron Cross, „The Many Colors of Love in Niẓāmī’s ’Haft Paykar:’ Beyond the Spectrum.“ Interfaces: A Journal of Medieval European Literatures, (2), 52 – 96, 2016.
Последната глава на поемата е със заключителен текст, съдържащ поетична възхвала на владетеля и нравоучения за него.
Разказ за шах Бахрам. Първа част На остаряващия и бездетния шах на Персия Яздегерд му се ражда син, когото наричат Бахрам. Името Бахрам означава Марс – планетата, която при персийците се асоциира с червен цвят. Неговият хороскоп предсказва, че ще стане владетел на света и Яздегерд го изпраща да бъде възпитаван при арабския халиф Номан. Там Бахрам се обучава на всички изкуства и умения, полагащи се на един принц. Номан решава да построи за своя възпитаник дворец и за целта привиква прочутия архитект Симнар. Симнар изгражда приказно красив дворец, наречен Хаварнак, но когато става ясно, че може да построи и по-хубав, разгневеният Номан го убива, а след това, разкаял се от своето деяние, напуска царството. Властта преминава при сина му Мензир. Мензир се отнася към Бахрам, с когото заедно са израснали, като към брат. Двамата младежи са добре обучени, притежават разнообразни знания, а Бахрам става и много добър ловец. Заради успехите му в лова на онагери (диви магарета) наричат го Бахрам Гур. („Гур“ има две значения в персийския език – онагер и гроб, и те се използват за игра на думи на няколко места в поемата.)
Първият епизод с описание на успешен лов, разказва как младият принц с една стрела пронизва и убива лъва и хванатия от него онагер. Умението на Бахрам да стреля с лък впечатлява Мензир и неговите поданици. Всички предсказват, че Бахрам ще стане шах на Персия, а Мензир нарежда случаят да бъде изобразен на картина.
Вторият епизод с лов на онагер описва как Бахрам, преследвайки една красива женска, стига до пещера, пред която лежи дракон. Принцът разбира, че животното неслучайно го е водило към това място. Бахрам убива дракона, разсича го целия и извлича от корема му малко магаренце. Благодарната женска онагер кара принца да влезе в пещерата и там той намира приказно съкровище. Намереното богатство споделя с Мензир, който на свой ред поръчва още една картина с портрета на Бахрам.
Един ден, както се разхожда из двореца Хаварнак, Бахрам намира стая, в която открива седем портрета на прекрасни девойки. Принцесите са от седем страни, портретите им са разположени на стената в кръг, а в центъра му е портретът на Бахрам. Той се влюбва в принцесите и разчита предсказанието, че те ще бъдат негови царици. Напускайки стаята, той забранява тя да бъде посещавана, но сам, воден от любовни мечти, идва от време на време да види портретите.
Бахрам, имайки пълното доверие от страна на Мензир, придобива високо положение и влияние в неговото царство Йемен. Същевременно баща му, Яздегерд, научавайки за успехите на своя син, почва да се опасява от него. Самият Яздегерд има в Иран славата на много несправедлив владетел. Когато той умира, неговите поданици от опасение, че синът му ще управлява страната по същия начин, решават да скрият смъртта на бащата от Бахрам и въздигат на трона един праведен човек, макар и не от царско потекло. Бахрам разбира за това, организира поход към Иран и заявява своите права на престол. Но и Бахрам, и иранците не желаят конфликтът да доведе до разрушения и кръвопролитие и търсят начин да разрешат възникналото противоречие: избраният от народа шах управлява страната мъдро и справедливо, но Бахрам е законният наследник на трона. Разменят се писма между новия владетел на страната и Бахрам и в крайна сметка се предлага въпросът да се реши чрез изпитание. Който успее да вземе короната, поместена между два лъва, той става венценосният. Избраният владетел отказва да участва, но условието остава. Бестрашният Бахрам успява да вземе короната, пазена от лъвовете, след което ги убива и сред всеобщо ликуване се качва на трона.
Младият шах въвежда в страната справедливи закони и спира разприте. Отнася се към народа със състрадание и съзнавайки своята отговорност за неговото добруване, успява да го спаси през гладната година. Когато царството му се възражда и укрепва той оставя управлението на своя везир Нарси и се отдава на живот, пълен с развлечения.