Еторе Зотзас младши (на италиански: Ettore Sottsass junior) е италиански архитект, дизайнер, фотограф, интелектуалец и художник.
Известен в международен план като един от привържениците на обновяването на дизайна и архитектурата, неговата работа се фокусира върху намирането на по-сетивни начини за определяне на формата и пространствата на домашния живот чрез използването на цветове и необичайни материали.
Биография Зотзас е роден на 14 септември 1917 в град Инсбрук, Австрия. Той е син на трентино-тиролския архитект Еторе Зотзас старши и на австрийката Антония Пайнтнер.e-ntRA – CMS per siti accessibili – Ra Computer S.p.A., ETTORE SOTTSASS sr, на www.to.archiworld.it. Посетен на 22 октомври 2016 г, архивиран на 5 февруари 2016. Учи в природонаучната гимназия „Галилео Ферарис“ в град Торино. След дипломирането си следва архитектура в Политехническия университет в града, която завършва през 1939 г. През 1938 г. проектира Модната палата (днешна Torino Esposizioni). Впоследствие е призован като войник в Черна гора; остава интерниран за 6 – 7 години в затворнически лагер.
Обратно в Италия Зотзас започва своята дейност в Милано през 1947 г., където си сътрудничи с баща си. Първоначално се вдъхновява от Баухаус и принципите на рационализма.
Впоследствие отваря първото си дизайнерско студио. В този първи период той сътрудничи на Джузепе Пагано. През 1948 г. се присъединява към групата „Движение за конкретно изкуство“ (MAC) и участва в първата колективна изложба в Милано. През същата година популяризира изложба в Рим, посветена на абстрактното изкуство в Италия. През 1949 г. се жени за италианската преводачка и писателка Фернанда Пивано.
През 1957 г. Зотзас е извикан от предприемача Седжо Камили за арт директор на Poltronova – компания от град Аляна.
През 1958 г. Адриано Оливети избира Зотзас за дизайнер на новия Отдел по електроника на известното дружество „Оливети“, който е под ръководството на Роберто Оливети и на приятеля на Зотзас инж. Марио Джу. Така започва сътрудничеството му в сферата на компютърния дизайн с Оливети заедно с Марчело Ницоли, чието място заема след пенсионирането му. Тази негова дейност продължава повече от 20 години и води до утвърждаването на нов стил за офис продуктите на дружеството, базирано в северноиталианския град Ивреа. Зотзас, заедно с неговите сътрудници или съдружници, проектира повече от 50 различни продукта на Оливети, сред които: компютри, системи и терминали (Elea 9000, Elea 4001, P603, Audit 5 и 7, P6060, DE 700, TC 480, TC 1300, WS 580, BCS 2000, S6000, M20, M24, M30, M40, M19, M28 и др.); пишещи машини и системи за писане (Tekne 3 и 4, Praxis 48, Editor, Editor 3, 4 и 5, Lettera DL, Dora, Studio 45, Linea 88, Valentine, Lettera 36, Editor S14 e S24, TES 501, ETS 2010 и др.); изчислителни машини (Elettrosumma 23, Logos 27.2, Summa 19), телетайп (Te 300, Te 400 и Te 500); офис мебели (Synthesis Serie 45, Serie 82, Serie Icarus, Serie Delphos и др.). Най-важните от тях са калкулаторите Elea 9003, Summa-19, Divisumma 26 и Logos 27 (1963), пишещите машини Praxis 48 (1964) и Valentine (с Пери Кинг) и системата офис мебели Synthesis (1973). Най-важният негов проект е мейнфрейм компютърът Elea 9003 (1959), благодарение на който печели престижната италианска награда за дизайн „Златен пергел“ (Compasso d'Oro) през 1959 г.
В навечерието на годините на протест Зотзас предлага дизайна като инструмент за социална критика, отваряйки вратите към големия сезон на Радикалите (1966 – 1972).
През 1967 г. той основава заедно със съпругата си Фернанда Пивано и с американския поет Алън Гинсбърг списанието за изкуства Pianeta fresco.
През 1972 г. излага свои творби на изложбата Italy: the new domestic landscape в MoMA в Ню Йорк, чийто куратор е аржентинският дизайнер и архитект Емилио Амбаш. Междувременно прави серия конференции в Англия и през 1976 г. получава почетна степен от Кралския колеж по изкуствата в Лондон.
През 1979 г. участва с групата Alchimi в Дизайнерския форум в Линц, представяйки Стол за хранене, подовата лампа Svincolo и масичката за кафе Le struct tremano.
През 1980 г. заедно с Алдо Чибич, Матео Тун, Марко Дзанини и Марко Марабели основава студиото Ettore Sottsass Associati.
През 1981 г. основава Група „Мемфис“ (Gruppo Memphis) заедно с Ханс Холайн, Арата Исодзаки, Андреа Бранци, Микеле де Луки и други международни архитекти. Мемфис е в резултат на изследванията, стартирани от Зотзас поне 20 години по-рано: неговите проекти – не само експериментални прототипи, но и завършени модели, които трябва да бъдат предложени на производствения свят, са изпълнени винаги със символни и емоционални значения и се превръщат в икона на модерността. Групата се разпада през 1988 г.
Творец с многостранни интереси, дете на изкуството, Зотзас „замърсява“ академичното си образование на архитект с преки преживявания в областта на изобразителните изкуства, като се среща с различни художници и създава приятелства с тях, като това напр. с Луиджи Спацапан. През годините на своята значима кариера той се ползва от ценното сътрудничество на приятели професионалисти, които често стават международно известни имена в света на дизайна и архитектурата, като Джеймс Ървайн.
През 1985 г. създава Жилищната сграда на бул. Рома в Марина ди Маса (подселище на град Маса) – проект, който се откроява с качеството на въведените архитектурни решения.
През 1988 г. се ражда Terrazzo – списание, което Зотзас замисля и осъществява заедно с втората си съпруга Барбара Радиче, Кристоф Радъл, Анна Вагнер и Санти Калека. То се занимава с дизайн и архитектура до 1996 г., когато излиза последният му 13-и брой.
В края на 90-те години той си сътрудничи отново с Оливети и неговото студио изпълнява проект за обновяване на историческата сграда на Центъра за изследвания и опит (Centro Studi e Esperienze) в Ивреа, където са родени много от продуктите на Оливети.
На твореца се посветени многобройни лични изложби: големите изложби в Cooper Hewitt в Ню Йорк (1976) и в International Design Zentrum в Берлин (1976), в Център „Жорж Помпиду“ в Париж (1994 и 2003), в Design Gallery в Милано (1988, 1993 и 1995 г.), в Центъра за съвременно изкуство „Луиджи Печи“ в Прато (1999), в Музей Suntory в Асака (2000), в Музея на декоративното изкуство в Кьолн (2004) и в MART в Роверето (2005), в Триест (2007), на Триеналето на Венеция 2017). Неговите творби се съхраняват в колекциите на престижни музейни институции като Център „Жорж Помпиду“ и Музей на декоративните изкуства в Париж, Музей „Виктория и Албърт“ в Лондон, Музей „Стеделик“ в Амстердам, Музей за модерно изкуство и Художествен музей „Метрополитън“ в Ню Йорк, Музей на изкуствата в Монреал, Израелски музей в Йерусалим и Национален музей в Стокхолм.
През 2003 г. Зотзас си сътрудничи с Pedretti Graniti – компания от Трентино, която е единствен екстрактор на тоналит на Адамело. С нея той проектира чешма от тази скала, впоследствие изложена в различни музеи по света.
От 2005 до 2007 г. (годината на смъртта му) той се посвещава на критика.
Днес Центърът за комуникационни изследвания и архиви (CSAC) в Парма притежава колекция, посветена на твореца, съставена от 13 858 дизайнерски материала (9918 скици и рисунки, 3940 изпълнителни чертежи,Изпълнителните чертежи са един от документите на изпълнителния проект – третата и последна фаза, в която проектът обикновено се разделя като цяло. от които 2917 прозрачни фолиа и 1023 хелиографски копия), 5 кутии с изпълнителни чертежи, 24 скулптури. Този фонд е публичен и свободно достъпен. Първата група творби, съставляващи фонда Ettore Sottsass Jr, е дарена на колекциите на CSAC с публичен акт през 1979 г., второ дарение е получено в архива през 2005 г. и все още се определя и днес.
Зотзас умира на 90-годишна възраст на 31 декември 2007 г. в дома си в Милано от сърдечна недостатъчност вследствие на грип.
Контрадизайн
В Италия Зотзас е творецът, който преди всички други успява да изрази чрез създаването на дизайнерски предмети най-бързо развиващи се идеи на Контрадизайна, т. нар. „Радикален дизайн“. Това е социална критика, изразена чрез предмети, характеризиращи се с усилено експериментиране с материали, техники и форми, в пряка опозиция на рационалистичния стил и общия вкус на времето.
Движението се ражда през втората половина на 1960-те години и продължава в оригиналните си конотации до началото на 1970-те години. Впоследствие то се развива чрез различни разклонения, извършени от дизайнери и архитекти като тези от групата Мемфис.
Причините, поради които Зотзас се присъединява към движението, се дължат преди всичко на естеството на характера му. Втората му съпруга Барбара Радиче, за която се жени през 1976 г., го описва като недоволен, самотен и нещастен човек, враг на всяка форма на институция и за когото парите нямат никаква стойност. Основният компонент на характера му несъмнено е провокативният, който непрекъснато го води до проблеми, породени от самия него.
Зотзас е силно чувствителен към социалните промени, настъпили през тези години в Италия и в останалия свят, и реагира на тях чрез създаването на рисунки и артефакти, характеризиращи се със силна ирония и социална критика. В този период той все още е женен за първата си съпруга.
Влиянието на пътуванията Продуктовата му концепция е до голяма степен повлияна от пътуванията му през 1950-те и 1960-те години, в които, както и при всичките си пътувания, Зотзас не участва само като турист, а с намерението да изживее нови места и култури и да търси нова форма на език.
Едно от първите му пътувания, които го бележат дълбоко, е престоят му в Ню Йорк през 1956 г. Той продължава няколко месеца, през които Зотзас работи в офиса на Джордж Нелсън – известен модернистичен дизайнер и архитект. В Ню Йорк той опознава американското общество и неговите потребителски навици. От масовия продукт той разбира и оценява тоталната твърдост и простота, докато отказва да схване чертежа като чисто практически феномен с цел производство: неговите артефакти целят да ограничат самотата.
Второто значимо негово пътуване в обучението му е това в Индия през 1961 г. заедно с първата му съпруга Фернанда Пивано. Зотзас открива индийската култура като базирана силно на усещания, цветове, телесност; Индия комуникира с език, който надхвърля речта. Това му преживяване повлиява радикално на следващите му творби и поема формата на добре дефинирана идеология и на идеята за обекта като за упражнение в архитектурата и езика, което се отдалечава от естетическите тенденции на времето, разклаща основите им и ги поставя под въпрос. Стойността, която се приписва на обзавеждането, е основополагаща – вече не като обикновен и студен предмет, разглеждан в абстрактен смисъл, а като елемент, изпълнен с емоции, способен не само да задоволи нужда, но и да предаде усещания.
Творби Индустриален дизайн
Електронен калкулатор Elea 9003 за Оливети (1957) (Награда Compasso d'oro за 1959 г.) Пишеща машина Tekne 3 за Оливети (1964) Пишеща машина Praxis 48 за Оливети (1964) Персонален компютър M 24 за Оливети (1964) Armadi Superbox на Poltronova (1966) Полустандартна пишеща машина Olivetti Studio 45 (1967) Преносима пишеща машина Valentine на Оливети (1969) Суматор Summa 19 за Оливети (1970) (Награда Compasso d'oro за 1970 г.) Огледало Ultrafragola за Poltronova (1970) Пишеща машина Lettera 36 за Оливети (1970) Сиви мебели (Mobili Grigi) за Poltronova (1970) Комплект за олио и оцет Oliera 5070 за Alessi (1972) Contabile A 5 за Оливети (1974) Куфар, лампа за Stilnovo (1977) Телевизор Memphis за Brionvega (1980) Ъглов елемент Cantone за Zanotta (1981) Стенна блбиотечка Suvretta за Memphis (1981) Настолна лампа Ashoka за Memphis (1981) Холна мебел Casablanca за Memphis (1981) Разделителна мебел Carlton за Memphis (1981) Настолна лампа Tahiti за Memphis (1981) Холна мебел Beverly за Memphis (1981) Маса Mandarin за Memphis (1981) Библиотечка Casablanca за Memphis (1981) Ваза за цветя Mizar за Memphis (1982) Ваза за цветя Altair за Memphis (1982) Холна мебел Malabar за Memphis (1982)